Р Е Ш Е Н И Е
№ 522
гр. София, 20. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1260/2008 година
Производството е по§2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Р. С. М. – адв. П срещу въззивно решение № 336 от 28.11.2007 г. на Смолянски окръжен съд постановено по гр.д. № 130/2007г. ,с което е отменено решение № 270/08.01.2007 г. по гр.дело № 264/2005 год. по описа на Д. районен съд и вместо това е постановено ново, с което съдът е признал за установено по отношение на Р. С. М. , че държавата е собственик на имот № 1* представляващ иглолистна гора с площ от 20 дка в местността „Новото“ и на имот № 1* представляващ иглолистна гора от 21 дка ,в местността „Хаджиосманското“ -и двата в землището на гр. Д., и Р. С. М. е осъден да предаде на Д. ЛЕСНИЧЕЙСТВО – гр. Д. владението върху имот № 1* представляващ иглолистна гора с площ от 20 дка в местността „Новото“ и върху имот № 1* представляващ иглолистна гора от 21 дка в местността „Хаджиосманското“ – и двата в землището на гр. Д..
В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение .Подробни доводи се излагат в касационната жалба. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане .
Ответникът по жалбата- Д. лесничейство Д. е депозирал писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ и взима становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Д. а. по горите и МРРБ не са депозирали писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ и не взимат становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В решението на Смолянски окръжен съд е прието за установено, че ответникът Р. С. М. е наследник по закон на С. С. М. , че по негово заявление с решение № 441 от 10.05.2001г. на поземлена комисия гр. Д. на наследниците на С. С. М. е било възстановено правото на собственост върху иглолистна гора с площ от 20 дка в местността „Новото“ и върху имот № 1* представляващ иглолистна гора от 21 дка в местността „Хаджиосманското“ – и двата в землището на гр. Д.. Извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия съдът е приел,че това решение е незаконосъобразно,тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституирането им- ЗВСГЗГФстановено е,че на 28.10.1999 год. Р. С. в качеството му на наследник на С. С. е подал заявление до ПК Д. с № 4* за възстановяване собствеността върху четири имота: 25 дка в м.“Топчилий“,8 дка в м.“Казанлий“,3 дка в м. Каука и 5 дка в м.“Новото“. В колона пета за вид на имота е посочено „З”-земя .Въз основа на него с решение № 441/10.05.2001 год. ПК Д. възстановява правото на собственост върху два имота- 195008 с площ 20 дка,представляващ иглолистна гора в м.”Н” и 196009 с площ 21 дка , представляващ също иглолистна гора в м.“Хаджиосманското“. Решението е постановено и въз основа на протоколно решение № Д* от 30.08.2000 год. на Областната комисия по чл.14 ал.3 от ЗВСГЗГФ . Окръжна прокуратура –Смолян е направила предложение по реда на чл.32 ал.1 ЗАП пред ПК Д. ,която е отменила решението си с № 441/10.05.2001 год.,но със съдебни решения на Смолянския окръжен съд и на ВАС второто решение на ПК е отменено и по този начин първото,възстановителното решение от 10.05.2001 год. остава в сила.
Въззивният съд обосновано и правилно е приел,че Областната комисия по чл.14 ал. З ЗВСГЗГФ не е изпълнила надлежно предвидената законова процедура. От представената по делото заповед на министъра на земеделието и горите за създаването й е видно,че от страна на Д. лесничейство Д. в състава й е включен инж. Я,а участвалото в посоченото протоколно решение лице от 30.08.2000 год.е С. П. . Представен е и протокол от заседание на тази комисия на 12.07.2000 год.,от който е видно,че тя е взела решение да се проведе анкетиране съгласно пар.9 от ЗИД на ЗВСГЗГФ по отношение на заявленията за имотите в землището на Д. ,тъй като за него няма емлячни регистри от 1929-1935 год. и 1949 година. Видно е още,че представителят на Д. лесничейство в Д. е изразил особено мнение,във връзка с което Областната комисия е постановила то да се разгледа от П. комисия при анкетирането и да се вземе окончателно решение. Представени са протоколи за проведеното анкетиране. На 19.07.2000 год. с писмо № 4*ържавно лесничейство Д. изпраща на Областната комисия особено мнение ,като предлага да се постанови цялостен отказ по всички заявления,тъй като няма доказателства за съществуването на частни гори и за собствеността на заявителите, като на заявителите се даде възможност да защитят правата си чрез съда.
Въпреки посоченото, Областната комисия с протоколното си решение от 30.08.2000 год. признава на Р. С. М., в качеството му на наследник на С. С. М. правото да се възстанови собствеността върху четирите заявени имота с обща площ от 41 дка в местностите „Топчилий“,“Казанлий“,“Каука“ и „Новото“ / поз.61/,като това решение не е подписано от инж. Я,а от др.лице. Решението е подписано с особено мнение от представителя на РУГ- С. в Областната комисия инж. С поради същите съображения : че всички гори и горски площи в района на Община Д. са били държавни. Той сочи,че липсата на емлячни регистри в Д. не е основание за частна собственост на гори в това землище,както и че,видно от запазените регистри в съседни села,липсва собственост на гори към датата на национализацията. Той счита,че претенциите за това,че тези гори са били бивши селскостопански земи ,преди да се включат в горския фонд,следва да се признават само в случай,че горите са на възраст до 50 години и се извърши съпоставка с картите от лесоустройствения проект на ДЛ Д. ,изготвени през 1946 год. Съобразявайки изложеното, ведно с констатациите на вещите лица по извършените и приети експертизи, обосновано и правилно въззивният съд е приел установеното по несъмнен начин,че процесните имоти не са били земеделски такива ,не са били земеделски земи в ГФ,а още към 1922 год. са представлявали гора,попадаща в яйлаците на Д. землище,върху които яйлаци е имало само сервитутно право на паша и водопой;че в землището на Д. никога не е имало частни гори и респективно не е имало отчуждаване и национализиране на частни гори . С оглед на това и при липсата на доказателства наследодателят С да е бил собственик на процесните имоти, при установеното по несъмнен начин по делото владение на процесните имоти от страна на ответника, правилно съдът е приел,че ревандикационният иск на Д. лесничейство в Д. се явява доказан и основателен.
Решението е правилно.
В съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че правото на собственост на ищеца върху процесните имоти и владението върху същите без правно основание от страна на ответника, е доказано.
Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на собственост на касатора върху процесните имоти е оспорено от ищеца в хода на първоинстанционното производство и поддържано в хода на процеса, поради което в съответствие с чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по така въведеното възражение, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Неоснователен е и доводът, че реституционното решение на поземлената комисия съставлява стабилен административен акт, поради което е следвало да бъде зачетено от съда, без да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, но това решение няма конститутивен ефект. При оспорване на неговата материалноправна законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението следва да докаже, че собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи. Ищецът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан от сила на присъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се защити срещу материалната му незаконосъобразност само в гражданския процес, относно правото на собственост върху същите земеделските земи. При въведеното от ищеца възражение, ответникът е следвало да установи чрез пълно и главно доказване правото си на собственост, респ. правата на наследодателя си по отношение на процесните имоти с оглед признаване на материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия, от което черпи собственически права, каквото доказване не е проведено по делото.
Установяването на правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на ревандикационната претенция, обуславя основателност на предявения иск, поради което въведените с касационната жалба доводи срещу противопоставените им от ответника права върху имота не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно изложеното решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, правилно е решението и в частта на присъдените разноски, като доводите за прекомерност са неоснователни. Касаторът следва да заплати на ответника по жалбата ДЛ Д. 100лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 336 от 28.11.2007 г. на Смолянски окръжен съд постановено по гр.д. № 130/2007г.
ОСЪЖДА Р. С. М. да заплати на ДЛ Д. 100лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :