Решение №327 от 41439 по гр. дело №14/14 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 327

София, 14.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретар
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.д.№14/2013г.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. П. Д. и Н. И. И. срещу решение №43 от 29.03.2012г. по гр.д.№760/11г. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено решение №519 от 20.07.2011г. по гр.д.№2784/2010г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е било признато за установено по отношение на ответниците Б. П. Д., Н. И. И., С. И. К. и С. Т. К., че ищците В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.750.157 по кадастралната карта на [населено място]. Решението на районния съд е обезсилено в частта, с която е отречена идентичността на процесния имот с идентификатор 77195.750.157 и имота по нотариален акт №114/79г., с който като собственик се легитимира П. И. И., баща на първите двама ответници и жалбоподатели в настоящото производство Б. Д. и Н. И..
В касационната жалба на Б. Д. се релевират оплаквания срещу въззивното решение в частта му по иска за собственост. Жалбоподателката счита, че не е надлежен ответник по този иск, тъй като още преди завеждането на исковата молба тя и другият жалбоподател Н. И. са продали спорния имот на С. И. К., който към този момент е бил в брак със С. Т. К.. Освен това счита, че установителният иск за собственост е недопустим, тъй като ищците не владеят спорния имот и имат интерес от иск по чл.108 ЗС за предаване на владението му, а такъв иск не е предявен. Счита, че не е изяснен въпросът за идентичността между спорния имот и имотите, които са притежавали праводателите на ищците и първите двама ответници. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.По предявен установителен иск за собственост може ли да се конституират като ответници бивши собственици на имота, т.е. лица, които нито са собственици на имота към завеждането на исковата молба, нито оспорват владението и 2.Може ли със записвания в службата по кадастъра да се променят и да не се вписват действителни собственици с нотариални актове, които никой не е оспорил, както и службата по кадастъра, без представени документи за собственост, без заповеди за уредени сметки по регулация, да извършва вписвания.
В касационната жалба на Н. И. се развиват подробни оплаквания за неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че спорният имот е бил собственост на наследодателя на ищците Г. Г. К., съгласно нот.акт №113/1979г., а не на праводателя на първите двама ответници и жалбоподатели в настоящото производство П. И. И., съгласно нот.акт №114/1979г. Жалбоподателят се позовава и на удостоверение от [община], съгласно което спорният имот е бил собственост на неговия праводател П. И.. Счита, че това удостоверение е официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е опровергана. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да уважи предявения иск за собственост, без ищците да са доказали при условията на пълно и главно доказване правото на собственост точно върху процесния имот, както и при наличието по делото на официален документ, опровергаващ исковата претенция. 2.Допустимо ли е конституирането на доверителя ми като ответник по установителен иск за собственост, след като същият е прехвърлил собствеността върху процесния имот №168/2008г. и не е претендирал да е собственик на имота. 3. За доказателствената сила на официален удостоверителен документ и за извършването на проверка на истинността на документа. По последния въпрос жалбоподателят се позовава на практика на ВКС.
Ответниците в производството В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. оспорват жалбата. Считат, че няма основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество, а освен това тя е неоснователна. Развиват подробни доводи в подкрепа на извода на въззивния съд, че спорният имот е бил собственост на техния наследодател.
Установено е по делото, че ищците са наследници на Г. Г. К., който с нотариален акт №…/….г. е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка на лозе от 1,5 дка, находящо се в местността „Т.”, Х. землище, при граници: път, Т. К., Р. В. и П. И.. Установено е също, че П. И. И., праводател на първите двама ответници Б. Д. и Н. И., е признат за собственик по обстоятелствена проверка с нот.акт №…./….г. на овощна градина от 1,5 дка, находяща се в местността „Т.”, Х. землище, при граници: шосе, път, Р. В. и Г. К.. Видно от данните по двата нотариални акта, имотите са били съседни. В плана на [населено място] от 1988г. спорният имот е отразен като имот пл.№….., а в разписната книга е записан на името на наследодателя на ищците Г. Г. К., съгласно нот.акт №…/….г. В същата разписна книга на името на П. И. е записан и имот пл.№…., какъвто не фигурира в плана. С нот.акт №…..г. П. И. е дарил на ответника Н. И. ? ид.част от имот пл.№….. За останалата ? ид.част от този имот ответницата Б. Д. претендира право на собственост по силата на наследствено правоприемство от П. И.. По действащата кадастрална карта на [населено място] имот пл.№… е отразен като имот с идентификатор ….. С нотариален акт №….г. Н. И. и Б. Д. са продали на С. И. К. спорния имот с идентификатор ………. По време на продажбата С. К. е бил в брак с другата ответница С. К.. Както ищците, така и ответниците твърдят, че владеят спорния имот. Този имот представлява земеделска земя, която не е оградена.
За да уважи установителния иск за собственост въззивният съд се е позовал на данните по плана от 1988г., както и на обстоятелството, че в разписния лист към този план спорният имот е записан на името на наследодателя на ищците, а не на праводателя на първите двама ответници.
Настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос, формулиран в жалбата на Б. Д., а именно – по предявен установителен иск за собственост може ли да се конституират като ответници бивши собственици на имота, т.е. лица, които нито са собственици на имота към завеждането на исковата молба, нито оспорват владението. Въпросът се свежда до това налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу ответници, които са се разпоредили със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Въпросът е определящ за допустимостта на производството по настоящото дело спрямо първите двама ответници и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В същия смисъл е вторият въпрос в изложението към касационната жалба на Н. И., по който с оглед горните мотиви следва да се допусне касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите въпроси, които са свързани с правилността на въззивното решение. Те са поставени в зависимост от отговора по процесуалния въпрос за допустимостта на исковете срещу Б. Д. и Н. И. и затова не може предварително да се прецени доколко са определящи за изхода на спора по тези искове. Въпросите са свързани с данните по делото, че праводателят на жалбоподателите е бил собственик на спорния имот. Тези въпроси са поставени в интерес на вторите двама ответници по иска за собственост С. И. К. и С. Т. К., които обаче не са подали касационна жалба срещу въззивното решение.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 29.03.2012г. по гр.д.№760/11г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №519 от 20.07.2011г. по гр.д.№2784/2010г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Б. П. Д. и Н. И. И., че ищците В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място].

В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите Б. П. Д. и Н. И. И. да представи доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на по 157, 50 лв.При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която това указание не е изпълнено ще бъде прекратено.

Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top