О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648/28.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4687 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 555/ 21.03.2014 г. по гр. д. № 3232/ 2012 г, с което Пловдивски окръжен съд оставя без уважение молбата на Г. С. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 274/ 15.02.2013 г. по същото дело.
Решението обжалва Г. С. Д.. Д. до касационно обжалване обосновава с въпроса: Дали само когато има несъответствие между мотиви и диспозитив, решението е постановено при очевидна фактическа грешка и само тогава ли порокът е изправим по реда на чл. 247 ГПК? К. представя решение на ВКС по чл. 290 ГПК с твърденията, че обжалваното му противоречи. Така обосновава основното и допълнително изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По същество се оплаква от съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че въззивният съд е длъжен сам да поправи допусната очевидна фактическа грешка, защото в решението по чл. 344, ал. 1 ГПК погрешно е определил реда на наследяване и квотите на съделителите в делбените имоти.
От останалите съделители, които на тази фаза от производството са ответници по касация, не постъпва отговор на жалбата.
Настоящият състав намира, че е допустим предмет на касационно обжалване решението, с което се отхвърля молба за поправка на очевидна фактическа грешка на решение по делбен иск. Чл. 280, ал. 2 ГПК допуска възможността да се обжалват пред Върховния касационен съд решенията по допускане и извършване на делбата. Това означава, че е възможен и касационният контрол на решението за поправка на очевидна фактическа грешка в тези решения (чл. 247, ал. 4 ГПК). Касационната жалба изхожда от страната, на която единствено принадлежи интересът от обжалване. Подава я съделителят, иницирал производството за поправка на фактическа грешка в основното решение. Следователно касационната жалба е допустима, но няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
В. съд е отхвърлил молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по чл. 344, ал. 1 ГПК при мотивите, че е правна, а не фактическа грешката при определяне на реда на наследяване и квотите на съделителите в делбените имоти. Това означава, че е неприложим редът на чл. 247 ГПК за поправянето на този порок и въззивният съд не разполага с компетентност сам да проверява своите правни грешки и да изменя влязлото в сила основно въззивно решение (чл. 246 ГПК).
В своята практика по приложението и на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм), и на чл. 247 ГПК Върховният касационен съд константно приема, че очевидната фактическа грешка се изразява в несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изявяване в писмения текст на документа на решението. В своята практика Върховният касационен съд е имал възможността да обсъжда различни хипотези, които обосновават компетентността на съда, постановил решението при очевидна фактическа грешка, сам да поправи порока, без това да нарушава правилото за неоттегляемост и неизменяемост на съдебния акт (чл. 192, ал. 1 ГПК (отм), съответно чл. 246 ГПК. Като проява на такъв порок Върховният касационен съд е имал случай да квалифицира и случая, в който несъответствието между формираната и изявената воля на съда се проявява от сравнение на мотивите и диспозитива на решението. В приложеното от касатора като проява на такъв порок е квалифициран и случаят, в който аритметическа грешка в мотивите се пренася в диспозитива. В обжалваното решение обаче въззивният съд е квалифицирал като правна, а не като аритметическа грешката при определяне редовете на наследяване и на квотите на съделителите в делбените имоти, като е изключил своята компетентност да проверява верността на твърденията на касатора, че в решението по чл. 344, ал. 1 ГПК има такава грешка. В същия смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд по съдебната делба.
Следователно обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Няма основание тя да се променя. Правният въпрос в решението по чл. 290 ГПК, което касаторът е представил, е без значение за обуславящия извод на въззивния съд, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Съответно и поставеният от касатора въпрос е без значение за този извод. Изложеното изключва основното и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 555/ 21.03.2014 г. по гр. д. № 3232/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.