3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
С., 24.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. А.
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1533/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. В. и С. Т. Т., чрез адв. П. П. срещу решение Nо 208 от 29.06.2009 г. по гр.д. Nо 223/09 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 87 по гр.д. № 367/2007 год на Ч. районен съд, и е отхвърлен иск с правно основание чл.97 ГПК /отм./ за установяване на право на собственост върху имот с пл. № 3314 по плана на[населено място] от 1955 год., който имот е с плрощ от 1.020 дка, а по плана от 1983 год. е включен в УПИ I-926, кв. 2, както и искане за отмяна на нотариален акт за дарение № 179, том V., дело № 1600 от 1998 год. Н. при РС-Чирпан.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необснованост .Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпроси относно това подлежи ли на възстановяване земеделска земя, която е застроена, но строежът не е законен или върху нея са проведени мероприятия, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,поради наличие на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че не са били налице предпоставките за въстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ- имотът е застроен с люпилня и поради това е налице изпълнение на обществено мероприятие.Приел е, че в случая са налице предпоставките на чл. 10 б ал.1 от ЗСПЗЗ, когато не следва да се разглежда законността на строежа и тъй като в процесния имот има строеж, то имотът не е следвало да се възстановява на касаторите.
Следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материално правни въпроси,с оглед на приложените влезли в сила съдебни актове. По отношение на първия материално правен въпрос относно това подлежи ли на възстановяване земеделска земя, която е застроена, но строежът не е законен, както законът, така и практиката на ВКС са последователни. В представените решения №18 от 10.02.2000 год. по гр.д. № 1080/1999 год. на IV г.о., ВКС, № 410 от 15.05.2000 год. по гр.д. № 1504/1999 год. на IV г.о ВКС се приема, че когато върху земеделска земя има извършено законно строителство до 31.03.1991 год., същата не се възстановява, а бившият й собственик се обезщетява.В настоящия случай съдът не е изследвал законността на построената люпилня и обжалваното решение противоречи на представените решения.По отношение на втория материално правен въпрос относно възстановяването на земеделска земя, когато върху нея са проведени мероприятия е представено решение №1200 от 13.07.2004 год. по гр.д. № 585/2003 год. на IV г.о., ВКС.В него се прави разграничение, когато земеделската земя е била застроена или върху нея са проведени комплексни мероприятия, непозволяващи възстановяването й.В случая въззивния съд е приел, че е реализирано обществено мероприятие, което е пречка да бъде възстановен имота, без да изследва законността на построеното.В този смисъл атакуваното решение е в противоречие с представеното решение.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 208 от 29.06.2009 г. по гр.д. Nо 223/09 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите Д. Т. В. и С. Т. Т. да внесат държавна такса в размер на 50 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: