О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1099
[населено място] , 08. 12. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Илиева гр. дело № 78/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Д. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 551 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 690 от 2009 г. на Д. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 143 от 01.07.2009 г. по гр.д. № 181 от 2008 г. на Районен съд[населено място] и е прекратено производството по делото . В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК като подробно се посочват процесуалните нарушения, които са съществени и са довели до прекратяването на производството. Касаторът счита за необоснован извода за липса на правен интерес от провежданият отрицателен установителен иск предвид обстоятелството, че се намира във владение на имота като отбелязва, че правният интерес се обуславя от възникването на други юридически факти, например прекъсване на давностното владение. Инвокира оплакване за неправилното възприемане от въззивният съд на обема на правният спор, по който се е произнесъл първоинстанционният съд.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като се поддържа, че е необходимо касационната инстанция да даде отговор на процесуални въпроси, по които и допуснато отклонение от практиката на ВКС или се налага формиране на нова практика и те са: дали преценката на правният интерес от провеждането на иска се извършва на основа твърденията в обстоятелствената част на исковата молба или въз основа на събраните в съдебното производство доказателства; ако се установи, че ищеца не е във владение на имота, това лишава ли го от правен интерес от провеждането на производството и налага ли прекратяването на делото; преклудира ли се възможността да се навеждат нови правни твърдения въз основа на своевременното посочени и доказани факти, с оглед разпоредбата на чл.147 ГПК; Към изложението са посочени решения, в които ВКС се е произнесъл по поставените въпроси.
Ответникът Д. Д. Б. е представила отговор по жалбата, поддържайки, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението, тъй като същото е съобразено с практиката на ВКС по допустимостта на установителните искове за собственост.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението атакувано с касационната жалба на Д. Д. Д. следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по поставените по-горе въпроси.
Д. окръжен съд е намерил за недопустим предявения от Д. Д. Д. против Д. Д. Б. отрицателен установителен иск за собственост на постройка, с площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи, дневна, кухня и санитарен възел с идентификатор № 02508.69.9.3, построена в имот с идентификатор 02508.69.9 по кадастралната карта на[населено място], защото в хода на производството ответницата е поддържала, че е във владение на имота и че го притежава на основание отстъпено право на строеж и алтернативно е поддържала, че го е придобила по давност.
При тези данни въззивният съд е приел, че провеждането на отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, тъй като липсва правен интерес. Пълната защита на авсолютното вещно право в случая може да се осъществи само с ревандикационен иск още повече, че изначално е бил оспорен въпроса кой осъществява фактическата власт върху постройката.
Касационна проверка на решението по поставените процесуални въпроси следва да се допусне по предявения отрицателен установителен иск, тъй като е налице отклонение от трайната съдебна практика, относно съдържанието на абсолютната процесуална предпоставка- правен интерес при воденето на тези искове и възможността тяхната допустимост да се обуслови от други обстоятелства, независимо че е спорна фактическата власт върху имота.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 32,32 лева съобразно Тарифата за таксите внасяне в полза на съдилищата по ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Право гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 551 от 26.10.2009 г. по гр.д. № 690 от 2009 на Д. окръжен съд по касационната жалба на Д. Д. Д. при условията на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
УКАЗВА на Д. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 32,32 лв.
СЛЕД внасяне на таксата и представянето на съответен счетоводен документ, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: