4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
С., 08.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1395/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.И.С.-пълномощник на Ц. Т. Б. срещу решение № 292 от 23.04.2009 год.на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 640/2008 год.,потвърждаващо решение № 51 от 07.05.2008 год.по гр.д.№ 111/2007 год. на С. районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ за признаване правото й на собственост върху дворно място с площ от 500 кв.м.,представляващо част от имот пл.№ 299,кв.31 по плана на[населено място],Софийска област при съседи:път/софийско шосе/,Б. М. и С. В. Б..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по материалноправните въпроси относно приложението на чл.79 ал.1 ЗС,разпоредбите на ЗСПЗЗ и Примерния устав на ТКЗС относно запазване правото на собственост на кооператорите върху внесените от тях земи в реалните им граници,когато се намират в границите на населеното място по силата на регулационния план.Позовава се на противоречие с константната практика на ВКС – решение № 224/09 год.по гр.д.№ 1491/08 год. на ІІ г.о. на ВКС,решение № 370 от 27.04.2009 год. по гр.д.№ 1644/08 год. на ІІІ г.о.ВКС,решение № 1046 от 3.11.2008 год.по гр.д.№ 3398/07 год.на І г.о.ВКС,решение № 1256 от 14.01.2009 год. по гр.д.№ 5329/07год. на V г.о. ВКС,решение № 264 от 18.03.2009 год. по гр.д.№ 6207/07 год. на І г.о. ВКС,решение № 305 от 16.12.2008 год.на ОС-Ловеч по гр.д.№ 332/08 год. и решение от 19.10.2007 год. на ОС – София по гр.д.№ 857/06 год.
Ответната страна [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен иска по чл.97 ал.1 ГПК/отм./ въззивната инстанция е приела,че твърдяното придобивно основание – възстановяване на имота не е доказано,тъй като процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила с позитивно решение на административния орган.Недоказан е и факта,че наследодателят С. Б. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в период от 20 години преди образуване на ТКЗС,тъй като същият не е основал владението си на документ по смисъла на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ,а масовизирането на имота прекъсва давността,която не е била изтекла към този момент.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касатора не се позовава на такава практика.Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представените.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставения от касатора въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 292 от 23.04.2009 год.на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 640/2008 год.
Указва на Ц. Т. Б. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 12,50 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: