4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1469/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1469/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав от 11.06.2011 год., постановено по гр.дело № 7024/2009 год., с което е оставено в сила решението от 12.05.2009 год. по гр.дело № 30560/2007 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав за уважаване иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за следните недвижими имоти: ПИ-1678 с площ 0.900 дка, ПИ № 1558 с площ 0.900 дка, ПИ № 1673а с площ 1.271 дка, ПИ № 1682 с площ 1.174 дка, ПИ № 1677 с площ 0.619 дка, ПИ № 1657 с площ 0.619 дка, ПИ № 1674а с площ 1.296 дка, ПИ № 1689 с площ 0.968 дка, ПИ № 1672 с площ 0.800 дка, всичките попадащи в имот пл.№ 1871, целият с площ 20.346 дка в.з..”К. х.”, м.”М. С.”, а по отчуждителна процедура с площ 15.000 дка.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], представлявани от старши юрисконсулт В. Д. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като решаващия съд се е произнесъл в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/1997 год. на ОСГК на Върховния касационен съд по приложение на материалния закон относно земеделска реституция понеже одържавяването е извършено по реда на ППЗПИНМ.
От ответниците по касация Г. Д. Г., В. Д. И., В. К. Г., М. К. П., С. П. И., Н. В. М., А. М. Д., С. М. А., А. Й. И., Б. Й. И., Т. И. Н., Г. Д. И., С. Д. И., Н. Д. И., Т. С. Н., К. З. И., С. Г. С., И. Г. С., Н. Г. М., М. Г. Х., С. Д. С., Я. С. Л., И. С. П., И. Г. С., Б. Г. А., Н. Н. К., С. С. Т., М. С. Т., С. А. С., С. И. С., С. С. Ф., М. Н. М., Н. Т. Г., С. Г. И., К. П. И., Н. Д. Д., В. Д. Д. и Г. Д. К., представлявани от адвокат Л. Д. К. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти на основание наследяване и земеделска реституция, при което няма приложение чл.10б, ал.1, респ. ал.5, чл.24, ал.2-4 ЗСПЗЗ понеже не са застроени, върху тях не са проведени мероприятия, защото няма доказателства, сочещи частта от целия имот, в който попадат настоящите имоти, да е запазена като предоставена на ведомство за цели, свързани с отбраната и сигурността на страната, обратното – директорът на Националната следствена служба (Н.) от 09.09.2003 год. е заявил писмено отпадналата необходимост за ползване, стопанисване на имота, по който е издаден А. № 8002/1976 год. Взето е предвид, че процесните имоти до влизането им в ТКЗС, учредено 1958 год., са обработвани от собствениците, с посочения А. са предоставени на МВР за строителство на почивна станция, а със заповед № ІВ 443 от 07.11.1990 год. на министъра на МВР имотът е предоставен безвъзмездно на Националната разузнавателна служба (Н.) към Президенсвтвото на РБългария. Отчетено е, че няма нов А. по реда на ЗДС и ППЗДС, а от съдебно-техническата експертиза е установено, че имотите представляват празни, незастроени, неоградени терени, нанесената върху скиците паянтова постройка е напълно разрушена и е останал само положеният бетон на основата й в много лошо състояние.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Касаторът е обосновал противоречивото разрешаване по въпрос, свързан с приложението на чл.2, ал.2, т.4 във връзка с чл.5, ал.3 ЗДС; § 2 ДР на ЗДС; чл.6 ЗС и чл.96, ал.1 НДИ относно реда за реституция с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено по иска с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав от 11.06.2010 год., постановено по гр.дело № 7024/2009 год.
Делото да се докладва на Председателя на І гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: