4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1332/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр.София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1332/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1814 от 29.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2586/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-им състав, с което е потвърдено решение № 337 от 06.07.2012 год. по гр.дело № 2255/2011 год. на Асеновградския районен съд, ІV-ти състав за отхвърляне предявеният от Д. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] В. В. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск да бъде признато за установено по отношение на С. К. Т., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес [населено място], [улица], че не е собственик на 362/триста шестдесет и два/ кв.м. от ПИ ….. по КК на [населено място], целият с площ от 375/триста седемдесет и пет/ кв.м. трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползуване незастроен имот за жилищни нужди, която площ попада непосредствено до ПИ ….. по КК от ….. год.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. В. Д. и В. В. К., представлявани от адвокат В. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с придобиване право на собственост върху чужд имот по давностно владение в нарушение на закона – чл.79, ал.1 ЗС, както и в нарушение разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗУТ и несъобразявайки се и в противоречие на утвърдената съдебна практика на Върховния съд(ВС) и Върховния касационен съд (ВКС).
Ответникът по касация С. К. Т. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд след анализ на приетите доказателства, вкл. гласните, които са изцяло кредитирани, е приел, че са последователни, безпротиворечиви и еднопосочно установяват, че през продължителен период от време, започнал преди 2001 год. и продължил до предявяване на исковата молба на 21.11.2011 год. процесният имот е владян явно, трайно и необезпокоявано от С. К. Т., при което е приложена законовата презумпция на чл.83 ЗС тъй като оспорилия непрекъснатостта на упражненото владение не е доказал факта на прекъсването, което в случая не е налице. Взето е предвид, че съгласно чл.200 от ЗУТ, реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери на парцелите по чл.19 от ЗУТ – в градовете 14 м лице и 300 кв.м. повърхност. Отчетено е, че според ЗРП от 2001 год. процесният имот……. не е нанесен с кадастрални граници.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение намира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по така поставения въпрос и служебно по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от исковата молба-обстоятелствена част и петитум тъй като е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановения имот по ЗСПЗЗ в няколко други имота, включително и в имотите записани на Община-А.. Отделен е въпросът, че между същите страни има данни за висящо дело по чл.108 ЗС за същия имот съгласно протоколно определение, постановено в открито заседание на 10.03.2011 год. по гр.дело № 702/2010 год. на Асеновградския районен съд /потвърдено от П. окръжен с решение № 362 от 06.03.2012 год. по гр.дело № 122/2012 год. по описа на VІ-ти състав, допуснато до касация с определение от 11.04.2013 год. по гр.дело № 846/2012 год. по описа на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд, същия състав/.
Касаторите следва да внесат държавна такса съгласно чл.18, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата в размер на сумата 25 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 1814 от 29.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2586/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 25 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от Д. В. Д. и В. В. К. като се представят и доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/