3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 19.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 549/2010 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. З. М.-наследник на Б. С. Д. против въззивно решение № 29 от 12.01.2009 г. по гр.д.№ 321/2007 г. по описа на С. окръжен съд ,с което е оставено в сила решение № 6 от 22.02.2005 год.постановено по гр.д.№ 106/03 год. по описа на Районен съд–[населено място], с което е уважен иска по чл.108 ЗС предявен от Т. Г. С. против Б. С. Д. за ревандикиране на част от 464 кв.м. от дворно място с площ от 841 кв.м.,съставляващо п.ХІ – 326,в кв.28 по плана на[населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по материално правен въпрос,без да бъде конкретизиран, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос относно кумулативните предпоставки на чл.108 ЗС.Представя писменни доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по касация – Т. Г. С. е депозирали писмен отговор,в който изразява становище за недопустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд,по които обжалваемия интерес е до 1000 лв.Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка,а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право,т.е.и обжалваемия интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК се определя по този критерий.В разглеждания случаи от представеното удостоверение за данъчна оценка на Териториална данъчна Дирекция –С. – окръг/в първоинстанционното производство л.7/ се установява,че данъчната оценка на целия имот е 730,80 лв.,т.е.под 1 000 лв. С касационната жалба не са представени доказателства,обосноваващи обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. З. М.-наследник на Б. С. Д. против въззивно решение № 29 от 12.01.2009 г. по гр.д.№ 321/2007 г. по описа на С. окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :