4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1080/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
гр.София, 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1080/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1629 от 09.12.2009 год. по гр.дело № 1870/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 208 от 29.06.2009 год., постановено по гр.дело № 8166/2007 год. на Варненския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, по които надлежен ответник е Варненски свободен университет (В.)”Ч. Х.”.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В.”Ч. Х.”, представляван от адвокат Б. И. Ж. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съществен процесуален въпрос от значение за изхода на делото – може ли въззивен съд да замени страна, в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – прилага едно определение на Върховния съд от 19.11.1969 год. по гр.дело № 2181/1969 год. на І г.о. във връзка с приложение на чл.2 ГПК/отм./.
От ответника по касация Д. Г. Н. от [населено място], представлявана от адвокат В. В. от В. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в исковата молба, която е била впоследствие допълнително конкретизирана, е било уточнено, че извънпроцесуалният спор относно титулярството на правото на собственост върху процесния имот – реална част с площ от 1680 кв.м. от ПИ № 313 по плана на к.к.”Ч.”, [населено място], целият с площ от 30955 кв.м., респ. незаконното му застрояване е между ищцата и В.”Ч. Х.”, който е бил надлежно уведомен за всички заседания, но ненадлежно представляван. Взето е предвид, че първоинстанционното решение е постановено срещу С.”Асоциация на частните висши учебни училища в България”, което представлява произнасяне срещу ненадлежен ответник, поради което съдебният акт е недопустим и на основание чл.209 ГПК/отм./ е обезсилен и делото е върнато на първата инстанция за проинасяне с надлежен ответник В..
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима по исковете с правна квалификация чл.108 и чл.109 ЗС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, но на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: достатъчно ли е да се приеме, че е налице валидно посочена страна в процеса, направено с уточняваща молба без нарочно определение за това от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1629 от 09.12.2009 год., постановено по гр.дело № 1870/2009 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 1 254,29 лева, вносмиа в едноседмичен срок от съобщението от касатора В.”Ч. Х.”, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: