Решение №270 от 24.7.2014 по тър. дело №2029/2029 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270

София, 24.07.2014г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7159 по описа за 2013г. и приема следното:

Производството е по молбата вх. № 4889/28.V.2014г. на адвокат М.Г. като процесуален представител на М. С. И. от [населено място] за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 10.V.2014г. в частта за разноските поради прекомерност. Твърди се в молбата, че размерът на присъдените разноски не е съобразен с Наредба № 1/2004г. относно претенции от 5000лв. до 10000лв., че съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдът не е обвързан с пар.2 от ДР на посочената Наредба, че делото е приключило с недопускане на касационно обжалване, при което и по силата на чл.9 ал.1 от Наредбата възнаграждението е в размер на ? от предвиденото в чл.7. Иска се намаляване размера на разноските на 337.50лв.
Ответницата по молбата „М. М. И. от [населено място] не е представила отговор по чл.248 ал.2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните:
С определението си № 630/10.V.2014г. ВКС на РБ е оставил без разглеждане касационната жалба на М. И. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд Х-ти граждански състав № 1341 от 12.VІІ.2013г. по гр.д № 1334/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд ХVІІ състав № 4508/06.ХІІ.2012г. по гр.д. № 2101/2012г. в частта, с която М. И. е осъдена да заплати на М. И. 5000лв., представляващи задатък по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 04.VІІІ.2011г., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, с която И. е осъдена да заплати на М. И. 5234лв. неустойка по т.12 от посочения договор поради неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеката върху имота в полза на банка „П.”, и е осъдил И. да заплати на И. 1500лв. разноски за касационната инстанция. С оглед заявените в касационната жалба искания въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално то да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, общият материален интерес от касационната жалба е в размер на 10234лв.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от М.И.. Това е така, първо, с оглед материалният интерес по делото, при който съобразно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и по аналогия с чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й преди изменението, публикувано в ДВ бр.28/2014г., предвид моментът на сключването на договора за правна защита и съдействие и материалноправният характер на посочените разпоредби, за които обратно действие не е предвидено/ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 490.50лв. /3/4 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата /2011лв./, и, второ, предвид обстоятелството, че делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на И. работа по него – изготвяне на писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК – уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено поради недопускането на касационно обжалване, се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до 900лв. /разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК не предвижда намаляването да е до минималния размер/, като искането на М.И. за разликата над 337.50лв. до 900лв. следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА определение № 630/10.V.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. по описа на ВКС на РБ ІV ГО в частта за присъдените на М. М. И. от [населено място] 1500лв. разноски за касационното производство в тежест на М. С. И. от [населено място], като НАМАЛЯВА същите на 900лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. И. в частта й за намаляване размера на присъдените разноски за разликата над 337.50лв. до 900лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top