4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 22.02.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 227 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Н. и С. З. Н. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, ГК, постановено на 05.11.2015г. по в.гр.д.№767/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Б. С. Б., Р. Г. Б., Л. Л. Н. и С. З. Н., че А. В. В., А. С. Н. и И. И. Г. са собственици на ? ид.част от следните недвижими имоти в землището на [населено място] река, [община] – нива от 11.235 дка, пета категория, м.“Ч. 11“, имот №011046 по плана за земеразделяне; лозе от 3.402 дка, трета категория, м.“К. 03“, имот №015011 по плана за земеразделяне; нива от 12.800дка, трета категория, м.“П. 01“, имот №033008 по плана за земеразделяне; нива от 7.779 дка, трета категория, в м.“Кръстопът 02“, имот №043029 по плана за земеразделяне; пасище от 5.003 дка, осма категория в м.“Кокала 13“, имот №075002 по плана за земеразделяне; нива от 4.000дка, девета категория в м.“Г. 07“, имот №091001 по плана за земеразделяне; нива от 4.364дка, осма категория в м.“Под мела 16“, имот №094002 по плана за земеразделяне; Б. С. Б. и Р. Г. Б. са осъдени да предадат владението на процесната ? идеална част от имотите; прогласен е за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона до размера на ? идеална част от имотите договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на ипотека №23 от 06.10.2012г., том VI, рег.№3609, дело №690/2012г. на нотариус П. П., вписан под №129 в регистъра на Нотариалната камара и е постановено заличаване на ипотеката до този обем от права.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1. Относно възможността гражданския съд да формира решаващите си изводи относно предмета на спора въз основа на материали, събрани по досъдебно наказателно производство от друг държавен орган и досежно кои материали от досъдебното производство
2. Относно задължението на въззивния съд да обосновава своите решения като изложи собствени правни изводи относно релевантните по делото факти;
3. Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не;
4. Относно задължението на въззивния съд в мотивите към въззивното решение да обсъди всички защитни тези и доводи, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. И. Г. и А. С. Н. /лично и като правоприемник на починалия в хода на производството А. В. В./ изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. С. Б. и Р. Г. Б. изразяват становище, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по 2-ри, 3-ти и 4-ти от поставените от касаторите въпроси.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху ? идеална част от земеделски земи, както и за прогласяване нищожността на договор за ипотекирането на процесната ? идеална част, като ищците А. В. В., починал в хода на производството, А. С. Н. и И. И. Г. поддържат, че притежават процесната ? идеална част от земеделските земи в качеството си на наследници на Д. Н. В., дъщеря на Н. С. Н., починал на 25.09.1961г.
Ответниците оспорват така предявените искове, като твърдят, че Д. Н. В. няма качеството наследник на починалия през 1961г. Н. С. Н., чийто единствен пряк наследник е С. Н. С..
В обжалваното решение е прието, че предявените искове са основателни.
Прието е за безспорно от обясненията на страните и събраните по делото доказателства, че процесните имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците по закон на Н. С. Н., че З. С. Н., син на починалия на 04.02.1994г. С. Н. С., е наследник на Н. С. Н., както и че е прехвърлил правото на собственост върху възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти на Б. С. Б. по време на брака на последния с Р. Г. Б., който пък е ипотекирал имотите в полза на ответника „П./БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с договор за ипотека от 06.10.2912г.
Прието е, че А. С. Н. е преживяла съпруга на В. В., а И. И. Г. е дъщеря на И. В., синове на Д. Н. С., починала на 22.06.1986г., дъщеря на Н. С. Н., които обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверение за наследници №51/18.06.1998г. на кметство [населено място] река, удостоверение за наследници №145/10.07.2013г., удостоверение за наследници №317/22.06.1998г. и удостоверение за наследници №3486/23.09.2013г.
Посочено е, че удостоверение за наследници №51/18.06.1998г., според което наследници по закон на починалия на 26.09.1961г. Н. С. Н. са неговите деца С. Н. С. и Д. Н. С., е оспорено откъм достоверност, но на базата на приложените копия от актове за гражданско състояние, удостоверения и справки от [община] и кметство [населено място] река оспорването не е доказано. Прието е, че с документите, приложени в досъдебното производство №31 от 2014г. по описа на РУ Полиция, [населено място] е установена недостоверност на удостоверението за наследници, сочещо З. С. като единствен наследник на Н. Н..
Прието е, че удостоверение за наследници №51/18.06.1998г. е оспорено от Л. Л. Н. и С. З. Н. и тъй като удостоверението носи белезите на документ по чл.179 ГПК, оспорващите го носят доказателствената задача да установят, че родство между Н. Н. и Д. Н. С. липсва. Поради това за неоснователен е приет доводът, че ищците не са провели пълно и главно доказване на оспореното родство и идентичност на лице с различни имена по приложените документи. Посочено е, че ищците се позовават на официален удостоверителен документ, чиято достоверност не е опровергана по реда на чл.193 ГПК.
С оглед на това е прието, че активната материалноправна легитимация на ищците по предявения иск е доказана по несъмнен начин, като тя установява още и невъзможността З. Н. да прехвърли имотите в цялост, т.е. за разликата над притежавания от него обем от права и до обема от права, притежавани от ищците по предявените искове.
И доколкото учредителят на ипотеката не притежава в пълен обем правата, предмет на даденото обезпечение, е прието, че в атакуваната част договорът за учредяване на ипотека е нищожен.
Поставените в изложението въпроси касаят извършения от въззивния съд анализ на доказателствата във връзка с оспорването на удостоверение за наследници №51, фактическите констатации относно установеността на произхода на Д. Н. В. и правните изводи на съда за осъществяването на наследствената трансмисия. Изводите на съда за доказателственото значение на представено по делото удостоверение за наследници, което е оспорено и за начина, по който следва да бъде проведено доказването на отразените в това удостоверение факти, съответства на задължителната практика на ВКС, според която удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, като наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти – например акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника на наследодателя –решение №100/02.03.2011г. по гр.д.№1820/2009г. на Първо ГО на ВКС и решение №234/18.05.2012г. по гр.д.№1108/2011г. на Първо ГО на ВКС/.
И тъй като в настоящия случай съдът е основал извода си, че оспорването на удостоверение за наследници №51 не е доказано на представените и приети като доказателства по делото копия от актове за гражданско състояние /акт за раждане на Д. Н. С. №22, съставе на 07.08.1915г. от кмета на Б. община; акт за женитба на Д. Н. С. и Н. В. В.; акт за смърт на Д. Н. В. №13/23.06.1986г. и акт за смърт на Н. С. Н. №14/25.09.1961г./, удостоверения и справки от [община] и кметство [населено място] река, посочвайки, че удостоверението представлява официален свидетелстващ документ, поставените от касатора въпроси следва да се приемат за неотносими.
Действително в обжалваното решение е посочено, че са взети предвид и документите, приложени в досъдебното производство №31 от 2014г. по описа на РУ Полиция, [населено място], но само доколкото същите установяват недостоверността на удостоверение за наследници, сочещо З. С. като единствен наследник на Н. Н., като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че досъдебното производство е приложено към делото и по този начин съдържащите се в него книжа са приобщени към делото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Великотърновски окръжен съд, ГК, постановено на 05.11.2015г. по в.гр.д.№767/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: