3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 26.06.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 90 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Д. И. У. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските с искане да бъдат намалени поради прекомерност присъдените разноски за адвокатски възнаграждения както в размер на 1200лв., присъдени в полза на В. Ц. С., така и в размер на 1054.28лв., присъдени в полза на адв.В. К. М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Молителят поддържа, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като упълномощеният адвокат е изготвил само искова молба, но не е осъществил процесуално представителство на доверителя си в открито съдебно заседание, че делото е приключило в рамките само на едно закрито заседание и в хода на процеса не са настъпили никакви съществени усложнения. Поради това счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на ? от определения в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна изразява становище, че молбата е неоснователна по съображения, изложени в молба-становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
С определение №171/24.03.2014г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение от 07.11.2013г. по гр.д.№1043/2013г. по описа на Русенския окръжен съд и Д. И. У. е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Ц. С. сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски, а на адв. В. К. М. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата-сумата 1054.28лв.
Искането за присъждане на направените по делото разноски по делото е направено своевременно от представителите на ответниците по молбата, като са присъдени суми, съответстващи на минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Неоснователен е доводът на молителя, че присъдените суми следва да бъдат намалени до ? от минималния размер, аналогично на правилото, посочено в чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На първо място следва да се отбележи, че тази разпоредба установява минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна или касационна жалба, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба, докато подобно действие от пълномощниците на ответниците не е било извършвано-В. И. Д., чийто процесуален представител е адв.М., и В. Ц. С. са ответници по касационна жалба, а не касатори. Упълномощеният от тях адвокат съответно е изготвял не касационна жалба, нито е приподписвал такава, а отговори на подадената от Д. У. касационна жалба. Освен това преценката за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, чието присъждане страната претендира по реда на чл.78 ГПК, следва да се основава на правния интерес, който направилата разноските страна има по конкретното дело, както и на сложността и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия-адвокатското възнаграждение следва да съответства на положените усилия, както и на оценката на защитаваното имуществено благо. Минималния размер на адвокатското възнаграждение не е предвиден с цел в полза на страната да бъде присъдена тази минимална сума, респ. ? от нея. Възможността за намаляване на възнаграждението под установения в наредбата размер е в пряка зависимост от действително извършените от процесуалния представител действия, а не само и единствено от факта осъществявано ли е по делото процесуално представителство или не.
В настоящия случай упълномощеният от В. И. Д. и В. Ц. С. адвокат е изготвил отговори на подадената от Д. У. касационна жалба, в които са изложени съображения както досежно липсата на основания за допускане на касационно обжалване, така и по същество на жалбата, към които е приложена и съдебна практика в подкрепа на поддържаната от ответниците теза. Договореното и платено от В. Ц. С. адвокатско възнаграждение съответства на цената на защитаваното право, посочена в исковата молба и на сложността на извършеното, а възнаграждението на адв.М. като процесуален представител на В. И. Д. е определено от съда именно с оглед положените усилия за защита интереса на представлявания, както и с оглед цената на защитаваното право. Поради тези съображения следва да се приеме ,че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК и присъдените в полза на В. Ц. С. и адв.М. разноски не следва да бъдат намалявани.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. У. за изменение на определение №171/24.03.2014г., постановено от ВКС,І ГО по гр.д.№90/2014г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: