Р Е Ш Е Н И Е № 208
гр. София, 08.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
При секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2740 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.
Делото е образувано по молба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде отменено влязло в сила решение № 476/ 21.11.2013 г. по гр. д. № 713/ 2013 г, с което Окръжен съд – Хасково потвърждава решение № 434/ 10.06.2013 г. по гр. д. № 2208/ 2012 г. по описа на Районен съд – Хасково. Според молителя, то е неправилното и е в противоречие с влязло в сила решение от 18.03.2008 г. по адм. д. № 12 874/ 2007 г. по описа на Върховен административен съд. Претендират се разноски.
Ответникът по молбата К. П. К. я оспорва по съображения, че влязлото в сила решение по административно дело е негодно да осъществи основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 181/ 19.05.2014 г. по настоящото дело, но е неоснователна.
С влязлото в сила решение по гражданското дело въззивният съд като потвърждава първоинстанционното решение отхвърля иска, предвиден в чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. П. К. на основание чл. 225, ал. 5, вр. ал. 6 ЗУТ дължи на ДНСК сумата 2 264. 40 лв. – разходи по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-447/ 26.08.2005 г. на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж, за която сума е издадена и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1758/ 2009 г. от Районен съд – Хасково. Искът е отхвърлен по съображения, че К. П. К. е приобретател на незаконния строеж и не е сред длъжниците, в тежест на които чл. 225, ал. 6 ЗУТ поставя разходите по принудителното изпълнение на заповедта.
С влязло в сила решение по административното дело е отхвърлена жалбата на К. П. К. срещу заповед № РД-14-44/ 26.08.2005 г, издадена от началника на ДНСК на основание чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ.
ДНСК счита, че тъй като страните по приключилите дела са идентични и по съдебен ред е установена законосъобразността на заповедта по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, включително това, че в съответствие със законните изисквания К. П. К. е неин адресат, двете влезли в сила решения си противоречат. Според молителя това е така, защото адресатът на влязлата в сила заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е и длъжник по вземането за направените разноски от принудителното й изпълнение, предвидено в чл. 225, ал. 5, вр. ал. 6 ЗУТ. Именно това вземане е и предявеното при условията на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, отхвърлено с влязлото в сила решение по гражданското дело.
Съгласно чл. 303, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Основанието на чл. 303, т. 4 ГПК се осъществява, когато: 1) са постановени две влезли в сила решения по един иск (между същите страни, на същото основание и по същото искане) и 2) силата на пресъдено нещо на едното е в противоречие (изключва правно) силата на пресъдено нещо на другото. Достатъчно е да има частично покриване на предмета на двете дела, а това означава, че едното от двете решения е недопустимо, защото е постановено при пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК, съответно чл. 224, ал. 1 ГПК (отм) – сила на пресъдено нещо или на чл. 126, ал. 1 ГПК, съответно чл. 95, ал. 1 ГПК (отм) – антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо. С влизането си в сила недопустимото решение също поражда правни последици и ако е в противоречие с друго влязло в сила решение едновременното съществуване и на двете диалектически изключва регулаторното действие на силата на пресъдено нещо. Изходът е в чл. 307, ал. 4 ГПК, който поставя в компетентност на Върховният касационен съд по извънредния способ за контрол на глава ХХІV ГПК да отмени неправилното решение или и двете, ако и двете са неправилни (логическо тълкуване на разпоредбата). Следователно въпросът е, дали един иск е и разгледаният по двете дела.
По административното е било подведомствено и е приключило делото по искането за отмяна или обявяването на нищожността на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ като индивидуален административен акт (чл. 128, ал. 1 АПК). По гражданското е било подведомствено и е приключило делото по искането за защита на вземането с правна квалификация чл. 225, ал. 5, вр. ал. 6 ЗУТ. Предметите на двете дела са различни. Разглеждането им законодателят поставя в компетентност на различни съдилища – съответно на административните и на гражданските. По двете дела идентичност има само за страните.
При субективен идентитет на страните по гражданско и по административно дело е възможно (осъществимо) противоречие между решенията по двете дела. Противоречие има, когато: 1) въпросът за валидността и законосъобразността на индивидуален административен акт е с преюдициално значение за спорното правоотношение, предмет на гражданското дело; 2) въпросът е решен с влязло в сила решение по административното дело (само тогава е осъществим хипотезисът на чл. 302 ГПК, респ. на чл. 177, ал. 1 АПК, вменяващ в задължение на гражданския съд да се съобрази с това решение) и 3) въпросът е решен противоположно (взаимноизключващо се) по двете дела. Именно по причина, че те имат различен предмет (по административното – валидността и законосъобразността на индивидуалния административен акт, а по гражданското – спорното материално правоотношение), противоречието е негодно да осъществи основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Редовният (инстанционен) контрол на решението по гражданското дело, постановено в нарушение на чл. 17, ал. 2 и чл. 302 ГПК, е единственият начин за отстраняване на противоречието, признат от обективното национално процесуално право. Допълнителен аргумент, че това е така, следва и от компетентността на Върховният касационен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да отмени неправилното решение (чл. 307, ал. 4 ГПК). На него Конституцията на Република България възлага осъществяването на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища (чл. 124 К.). Върховният съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване е на Върховния административен съд (чл. 125, ал. 1 К.).
При този изход на производството в тежест на ДНСК остават направените разноски и няма основание за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дирекция за национален строителен контрол за отмяна на влязлото в сила решение № 476/ 21.11.2013 г. по гр. д. № 713/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.