Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 03.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 56 /2012 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
[фирма], [населено място], иска допълване на постановеното по делото в производство по чл.288 ГПК определение № 368 /21.03.2012 г., с което съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, като е пропуснал да се произнесе по искането на [фирма] за присъждане на разноски.
Насрещната страна С. М. С. твърди, че искането е неоснователно, защото не е доказано извършването на разноски, евентуално иска намаляване на размера на присъдените разноски поради прекомерност, като твърди, че делото не се отличава с практическа и правна сложност.
Настоящият състав намира че:
Молбата е подадена от страна по делото на 26.03.2012 г. (дата на пощенско клеймо). в едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима;
Искането е основателно: [фирма] е подал отговор на касационната жалба на С. М. С. чрез процесуален представител – адвокат, в който е обосновал липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, поискал е присъждането на направените разноски и е представил договор за процесуално представителство в касационното производство (л.33), с което е удостоверил уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1,000 лева. Съставът на ВКС не е обсъдил искането за присъждане на разноски и не се е произнесъл по него.
Настоящият състав намира, че възражението на С. М. С. за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК е частично основателно по следните съображения :
спорът по чл.344,ал.1, т.т.1-3 КТ, съгласно чл.7,ал.1,т.1, изр.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) минималното възнаграждение по такива спорове е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, който е определен с ПМС № 180 /30.06.2011 г. на 270 лева; спорът по делото не се е отличавал с практическа и правна сложност; при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК не следва да прилага правилото на пар.2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото то е издадено извън законовата делегация по чл.36 ЗА, която регламентира правото на Висшия адвокатски съвет да определи с наредба само минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не да определя възнагражденията в хипотезите на чл.78,ал.5 ГПК, за което ЗА не е делегирал права на Висшия адвокатски съвет; поради това при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на възнагражденията до трикратния размер на посочения в НМРАВ, а може да намалява възнагражденията и под него до определения в наредбата минимален размер. Поради това и при преценката на фактическата и правна сложност на спора настоящият състав намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.248 ГПК ДОПЪЛВА определение № 368 /21.03.2012 г.. по гр.дело N 56 /2012 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ет., ап, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.