О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №484/12.09.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на дванадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4872 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Л. Х. и Л. Х. Х. срещу определение № 1046/ 04.06.2014 г. по ч. гр. д. № 637/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд потвърждава определение № 1105/ 14.04.2014 г. по гр. д. № 696/ 2013 г. на Пловдивски районен съд с отказ за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските. Оставена е без уважение молбата на Х. Х. и Л. Х. по чл. 248 ГПК с предмет първоинстанционното решение в тази негова част при съображения, че преди завеждането на делото с претенцията си по чл. 31, ал. 2 ЗС ответниците са оспорили титулярството на ищците като собственици на апартамент с идентификатор 56784.518.1.1. и гараж с идентификатор 56784.518.1274.1.6 по два от предявените установителни иска и това изключва една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. С приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК Х. Х. и Л. Х. са обосновали молбата по чл. 248 ГПК. В изложението към частната жалба до Върховния касационен съд липсват основания за допускането й до разглеждане. То повтаря доводите за незаконосъобразност на определението на въззивния съд, но не съдържа правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Ответниците по частната жалба Г. К. З. и Н. Д. З. считат, че поради липса на правен въпрос частната жалба не следва да се допусне до касационен контрол.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Претенцията за репарация на разноските по делото безспорно не разрешава правния спор, който е предмет на делото, но е производна от неговия изход при изводима от разпоредбата на чл. 248 ГПК разлика относно оттегляемостта и обжалваемостта на акта, с който съответната инстанция решава този въпрос като допълнителен (нетипичен) предмет на делото. Следователно производството по претенцията за репарация на разноските по делото е „друго производство” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК и с обжалваното определение въззивният съд го решава по същество. Изложеното и това, че основното решение е по искове с цена над 5 000 лв, извежда допустимия предмет на частната жалба. Тя е подадена от ответниците, на които единствено принадлежи интересът от касационна отмяна на определението на въззивния съд. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 ВКС, ОСГТК по гр.д. № 1/2009 посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, включително частните. Определението на въззивния съд, което попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от тези в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда въпроса от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от касационни основания. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1046/ 04.06.2014 г. по ч. гр. д. № 637/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.