О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №40/28.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 179 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 23 011/07.11.2014 г. по ч. гр. д. № 12015/ 2014 г, с което Софийски градски съд оставя без уважение частната жалба на Д. С. А. срещу разпореждането от 15.05.2014 г. по гр. д. № 13 398/ 2014 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
Определението се обжалва от Д. С. А. с искане обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Има ли противоречие в определението, с което въззивният съд приема за допустима частната жалба от страната, чиято надлежна легитимация е отречена от първоинстанционният съд с обжалвания акт (разпореждане по чл. 130 ГПК) и отхвърля същата частна жалба като неоснователна? Допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда от приложено към изложението определение по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС и становището, че допускането на касационното обжалване по въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното определение въззивният съд потвърждава разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, с което исковата молба е върната поради недопустимост на предявените искове. Делото е гражданско с цена на иска над 5 000 лв. Следователно частната касационна жалба има допустим предмет (аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК). Изхожда от ищцата, която и двете инстанции третират като формална страна (без надлежна легитимация). Следователно частната касационна жалба е подадена от страна, на която единствено принадлежи обжалваемият интерес. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Редовна е и е допустима, но няма основание въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че първостепенният е приложил правилно чл. 130 ГПК. С предявените искове ищцата (сега касатор) е поискала съдът да прогласи за нищожен договор по н. а. № 100/ 02.07.2009 г. със страни ответниците, първият от които е неин син. И двете инстанции са изключили качеството й на надлежна страна, тъй като договорът е между други; синът на ищцата е пълнолетен към предявяване на исковете (а и към сключването на атакувания договор), а правният интерес е изведен единствено от твърденията, че исковете са предявени в защита на правата на пълнолетния син на ищцата. И двете инстанции са приели, че чл. 26, ал. 1 и 2 ГПК изключват процесуалната легитимация на жалбоподателката.
Настоящата инстанция намира, че поставеният въпрос обосновава изводите на въззивният съд. Приложеното определение № 152/ 22.03.2011 г. по ч. гр. д. № 140/ 2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ-то ГО, решава различен въпрос – за надлежната легитимация по иска, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК. Това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изключено е и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правото на частна жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба като недопустима е една от възможностите, с които формалната страна разполага, за да обоснове надлежната своя легитимация. Няма противоречие в определението на въззивния съд, в което такава частна жалба е приета за допустима, но отхвърлена като неоснователна. Разпоредбите и на чл. 130, ал. 2 и на чл. 26, ал. 1 и 2 ГПК, а преди чл. 213, б. „а” и на чл. 15, ал. 1 и 2 ГПК (отм) се прилагат и са прилагани в съдебната практика в същия смисъл. Няма основание за промяна на тази практика.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 23 011/ 07.11.2014 г. по ч. гр. д. № 12 015/ 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.