Определение №243 от 41746 по гр. дело №1247/1247 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 243

София,17.04.2014 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1247 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българската държава, представлявана по пълномощие от областния управител на Област с административен център [населено място] срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 11.11.2013г. по гр.д.№2231/2012г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, постановено на 21.01.2013г. по същото дело като е отменено решението на Благоевградския окръжен съд, постановено на 11.02.2010г. по гр.д.№205/2009г. в частта, с която е отменен н.а.№48/2008г. в частта в, в която е обективиран сключеният договор за покупко-продажба на процесния имот между [фирма] и Г. Д. С. и вместо това е отхвърлил иска на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Област Б. за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на н.а.№48, том ІІІ, рег.№3339, дело №429 от 2008г. на нотариус Е. Б. в тази част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, материализирана в решение №255/10.06.2013г. по гр.д.№898/2012г. на ІV ГО на ВКС, в което е прието, че неотклонно се следва правилото, че е налице очевидна фактическа грешка при противоречие между мотивите на съдебния акт и постановения диспозитив, като в това производство съдът следва да прецени дали е налице такова несъответствие и в зависимост от това да постанови крайния акт. В мотивите му обаче не може да се изхожда от други съображения, например такива, каквито са изложени в мотивите по съществото на правния спор.
Поддържа се също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК и по въпросите допустимо ли е в производството за поправка на очевидна фактическа грешка да се променя изцяло диспозитива на въззивното решение без да се съдържат в мотивите изложени основания за това; допустимо ли е в производството по чл.247 ГПК съдът да се произнася по съществото на спора като на практика изменя както собственото си решение, така и първоинстанционното решение; може ли по реда на чл.247 ГПК да се повтори обявяването на решението в друг смисъл; позоваване на трайна практика на ВКС в мотивите към решението основание ли е за поправка на очевидна фактическа грешка и съставлява ли основание за промяна на диспозитива; допустимо ли е в производство по поправка на очевидна фактическа грешка да се коригират правните изводи на съда; допусната грешка на съда, дължаща се на пропуск да обсъди релевантни факти по делото, може ли да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.
Ответниците по касационна жалба [фирма] и Г. Д. С. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, включително и на соченото от касатора решение на ІV ГО на ВКС от 10.06.2013г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№898/2012г., е прието, че в мотивите на решението, постановено на 21.01.2013г. по гр.д.№2231/2012г. са били изложени съображения, че на отмяна подлежи само констативният нотариален акт, както и че съдът следва да се съобрази с указанията, дадени в ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС. Потвърждаването на решение, с което е отменен нотариален акт, обективиращ сделка, с оглед на така изложените съображения е прието, че представлява очевидна фактическа грешка.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси изразяват поддържаното от него становище,че в случая не са налице предпоставки за поправяне на очевидна фактическа грешка, както и оплакванията му за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК. Освен това въпросите са формулирани по начин, предполагащ еднозначен отговор в съответствие с константната практика на съдилищата по приложението на чл.247 ГПК. А доколкото такава практика е налице и тя не е противоречива, следва да се приеме, че в поддържания от касатора смисъл не е необходимо различно тълкуване на правната норма. Още повече, че в обжалваното решение не е прието, че е възможно и допустимо диспозитива на решението да бъде променен без да се съдържат съображения за това, нито да е допустимо съдът да измени вече постановено решение чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Позоваването на практиката на ВКС не обосновава извода за наличие на основание за поправка на очевидната фактическа грешка, доколкото се съдържа в решението, постановено на 21.01.2013г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.11.2013г. по гр.д.№2231/2012г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top