О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4/04.01.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4969 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 1340/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 1154/ 2015 г, с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил решение № 856/ 20.02.2015 г. по гр. д. № 17645/ 2013 г. на Варненски районен съд в обжалваната част, е допуснал до делба втория етаж от една сграда (южен близнак) в [населено място] между Т. Б. Х. и С. Б. В. при равни квоти и е изключил от делбата П. Г. В..
Решението обжалват съпрузите С. и П. В. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси: 1. Чия собственост става самостоятелен обект на правото на собственост, построен в отклонение от строителните книжа и дадените права по чл. 200 ППЗПНИМ на само един съсобственик в общо между него и други лица дворно място? и 2. Може ли да се владее имот с намерение за своене със съгласие на собственика, който доброволно е предал владението на имота на своя правоприемник? К. оплаквания са за противоречие на решението с материалните закони (чл. 55 ЗПИНМ, вр. § 200 ППЗПИНМ и чл. 79 ЗС). Касаторите считат въпросите включени в предмета на делото и обуславящи крайните изводи на въззивния съд, като обосновават основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с доводите, че тези изводи противоречат на решения на ВКС по чл. 290 ГПК и по ГПК (отм), които прилагат към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Ответникът по касационните жалби Т. Б. Х. не намира да са налице основанията за допускане на касационния контрол. Отнася поставените въпроси към правилността на решението, квалифицирайки ги като касационни оплаквания. Счита, че приложените решения на ВКС нямат връзка с предмета на делото и обуславящите изводи на въззивния съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет. Те са срещу въззивно решение по допускане на делбата. Към етапа, до който е достигнало особеното исково производство, делбеното имущество няма парична оценка, а забраните в чл. 280, ал. 2 ГПК не намират приложение. Жалбите са подадени от легитимирани страни – ответниците В., оспорили исковете за делба на този имот с възражението, че са го придобили по давност при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) и които са пренесли този спор за решаване пред по-горните инстанции чрез обжалване на първоинстанционното, а след това и на въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но поставените материалноправни въпроси не обуславят изводите на въззивния съд.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че при условията чл. 55 ЗПИНМ (§ 200 ППЗПИНМ) е бил разрешен строежът на сграда-близнак в съсобствен парцел въз основа на надлежни строителни книжа, които са предвиждали отделни жилища за всеки от съсобствениците според притежаваните дялове. Приел е, че с изграждането на сградата родителите на двете сестри (касаторът С. Б. В. и ответникът по касация) са придобили в СИО жилището, разположено на втория етаж в югозападния близнак на сградата, тъй като този жилищен обект е отреден за техния баща, единият от съсобствениците на парцела, строителството е извършено по време на неговия брак с майката на касатора С. Б. В. и на ответника по касация и бракът на родителите е заварен по смисъла на §4 ПЗР на СК от 1985 г. Жилищата в североизточния близнак на сградата са придобити от останалите съсобственици на парцела. Обсъдени са възраженията на касаторите, че участие по делото следва да вземат и другите съсобственици, тъй като вторият жилищен етаж е незаконно построен и е придобит по приращение. В. съд е намерил процесуалната легитимация на участващите съделители за надлежна, като е изключил предпоставките на чл. 92 ЗС. Установил е съответствие на изграденото на втория етаж с одобрените строителни книжа. Приел е, че несъответствия между строителните книжа и изграденото има, но за първия (приземен) етаж от югозападния близнак, на който е разположен другият самостоятелен жилищен обект с отделен вход и по отношение на който първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Фактическите си констатации съдът е базирал на позволителния билет за строеж № 303/ 1966 г, издаден на наследодателя на касатора С. Б. В. и на ответника по касация, на доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата експертиза и на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели.
В. съд е разгледал и възражението на касаторите, че те са придобили по давност в СИО вторият жилищен етаж в югозападния близнак на сградата. Приел е за верни техните твърдения, че от 1993 г. са установили фактическа власт върху този имот, но са изключили субективния елемент – намерение за своене, което съпрузите В. да са демонстрирали спрямо родителите на двете сестри. В. съд е приел за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС именно чрез твърденията на касаторите, подкрепени от свидетелските показания, че през 1993 г. родителите са изразили своето желание да прехвърлят на всяка от дъщерите си по един жилищен етаж в югозападния близнак на сградата. Този акт въззивният съд е квалифицирал като демонстриращ и зачитащ правата на собственост на наследодателите. Не е установил той да е бил последван от друг, с който съпрузите В. да са променили своето отношение към имота, да са започнали да го своят и да са противопоставили това намерение на действителните собственици. Отчел е обстоятелството, че касаторите са били допуснати да ползват втория етаж именно от собствениците. Отчел е събраните доказателства за полагани общи грижи за сградата, включително е зачел доказателственото значение на представения по делото констативен нотариален акт № 36/ 01.08.2013 г, издаден по молба на касатора С. Б. В., с която тя и ответницата по касация са признати за собственици при равни дялове на жилищната сграда. В. съд не е обсъждал акт на предаване на владението по отношение на втория етаж от сградата, отричайки извода да е имало момент, в който съпрузите В. са установили такова. Това са мотивите, при които съдът е приел, че и този етаж е придобит от двете сестри (касатора С. Б. В. и ответницата по касация) по наследствено правоприемство от техните родители при равни дялове и е потвърдил първоинстанционното решение, с което делбата е била допусната и по отношение на тази имот при изключване на касатора П. Г. В. от участие в съсобствеността.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият от касаторите въпрос, чия собственост става самостоятелен обект на правото на собственост, построен в отклонение от строителните книжа и дадените права по чл. 200 ППЗПНИМ на само един съсобственик в общо между него и други лица дворно място, не обуславя изводите на въззивния съд. Той е свързан с твърденията, въз основа на които касаторите са оспорвали надлежната легитимация на участващите в делото съделители. В. съд е изключил тяхната верност, обсъждайки събраните за тях доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Следователно първият въпрос не обосновава общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а изразява становището на касаторите по релевантни факти, които въззивният съд е приел за неосъществени. Поставянето на подобен въпрос следва да бъде квалифицирано като касационно оплакване (за необоснованост на решението). Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, ал. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва, след като той бъде допуснат до касационно обжалване, а не в настоящата фаза на производството – по селектиране на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира за обуславящ изводите на въззивния съд и въпросът може ли да се владее имот с намерение за своене със съгласието на собственика, който доброволно е предал владението на имота на свой правоприемник. В. съд е изключил субективният елемент на владението по отношение на касаторите съпрузите В., респ. не е обсъждал и въпрос за неговото предаване. След като общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва по отношение и на двата въпроса, е излишно да се обсъжда наличието на допълнителните на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1340/ 02.07.2015 г. по гр. д. № 1154/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.