О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 629/10.11.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5609 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 9439/09.05.2014 г. по гр. д. № 11256/ 2013 г, с което е оставена без разглеждане молбата на А. В. Й. за отмяна на неприсъствено решение от 05.02.2013 г. по гр. д. № 11 870/ 2012 г. на Софийски районен съд.
Определението се обжалва от А. В. с оплакването, че въззивният съд е бил длъжен да разгледа по същество неговата молба за отмяна на неприсъственото решение и довода за съществено нарушение на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Г.” не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна. Интересът от обжалване е единствено на А. Й., защото определението отрича допустимостта на неговото право на отмяна на неприсъственото решение. Частната жалба има за предмет акт, чието обжалване чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК поставя във функционалната компетентност на Върховния касационен съд. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Следователно е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. Съображенията за това са следните:
Чл. 239, ал. 4 ГПК изключва възможността неприсъственото решение да се обжалва. Това означава, че то влиза в сила веднага (чл. 296, т. 1 ГПК). Чл. 240, ал. 1 ГПК допуска възможността неприсъственото решение да бъде отменено и възлага извънредния способ в компетентността на въззивния, не на Върховния касационен съд. Чл. 240, ал. 1 ГПК е и единствената норма, която пряко регулира производството за отмяна на неприсъствено решение. Съгласно нея, в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2) невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Изложеното налага следните тълкувателни изводи. Първо, няма конкуренция между отмяната по чл. 303 ГПК и отмяната на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК. Това е един и същ правен способ, който законодателят по изключение е възложил в компетентност на въззивния съд. Второ, в производството за отмяна на неприсъствено решение липсват норми, които да уреждат: 1) възможността за отмяна и от третото лице, спрямо което решението поражда сила; 2) съдържанието на молбата за отмяна, компетентността по администрирането й и възможността за отговор на насрещната страна; 3) производството по разглеждане и решаване на молбата за отмяна от въззивния съд; 4) новото разглеждане на делото от първата инстанция при отмяна на неприсъственото решение и 5) възможността за спиране на неговото изпълнение. След като правният способ е все един – отмяна на влязло в сила решение – при разлика във функционалната компетентност, празнотите в производството по отмяна на неприсъственото решение се попълват чрез analogia legis от чл. чл. 304, 306, 307, ал. 2, изр. 1, 308 и 309 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Следователно и по аргумент от чл. 306, ал. 1, който препраща към изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. Конкретно, тя трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на неприсъственото решение. Молителят е длъжен да посочи конкретните обстоятелства, чрез които обосновава тези основания. Той може да отнесе обстоятелствата към някое от основанията за отмяна в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, но това не е задължително. Въззивният съд е компетентен да прецени служебно кое обстоятелство към кое основание се отнася. Молителят няма задължението да излага твърдения дали соченото обстоятелство се отнася към правилността на решението. Първо, по причина, че неприсъственото решение не се мотивира по същество и за постановяването му е достатъчно първостепенният съд да укаже, че се основава на предпоставките за неговото постановяване (така чл. 239, ал. 2 ГПК). Второ, по причина, че основанията за отмяна на чл. 240, ал. 1 ГПК имат общ белег – те водят до нарушение на право на страната да участва в производството по постановяване на неприсъственото решение лично или чрез повереник. Нарушението засяга конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 К.). ГПК предвижда редът, който обезпечава това право по гражданските дела; включително като въвежда извънредни способи за отмяна на влязлото в сила решение. Молителят е длъжен да приложи към молбата всички доказателства за наличието на претендираното от него основание за отмяна на неприсъственото решение, включително доказателства, че е спазил 1-месечния срок. Молбата трябва да съдържа и приложенията по чл. 261 ГПК. Изложеното означава и друго. Чрез чл. 306, ал. 2 и ал. 3 ГПК законодателят изрично урежда кои пропуски в молбата за отмяна на неприсъственото решение я правят нередовна; възложил е проверката за тях на първоинстанционния съд, като пропуска на въззивния съд е изправим и от въззивния; допуснал е възможността за изправяне на нередовностите на молбата за отмяна и е предвидил санкцията (процесуалната тежест) за бездействието на молителя да ги поправи – съдът (първоинстанционният или въззивният) връща молбата за отмяна на неприсъственото решение като нередовна.
Следователно единствено санкцията по чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1 ГПК отрича допустимото упражняване на правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение и освобождава въззивният съд от компетентността да разгледа по същество отправеното до него искане. С решението по чл. 240, ал. 1 ГПК въззивният съд разрешава въпросът има ли основание за отмяна на неприсъственото решение, включително преценява годността на развитите в молбата за отмяна обстоятелства да покрият някое от основанията на по т. 1 – 3 на чл. 240, ал. 1 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е преценил, че обстоятелствата в молбата се родеят с основанието на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, но са обективно негодни да го осъществят. То подлежи на отмяна от касационната инстанция, тъй като тази преценка въззивният съд е длъжен да извърши в решението по чл. 240, ал. 1 ГПК. При извършването на дължимата преценка въззивният съд е длъжен да съобрази и конституционното основание на извънредния способ за отмяна на неприсъственото решение. Законодателят е обезпечил конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите лица във всеки стадий на процеса, като е въвел извънреден способ за отмяна на неприсъственото решение, постановено в нарушение на това право (чл. 122 К.).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 9439/ 09.05.2013 г. по гр. д. № 11 256/ 2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за насрочване на открито съдебно заседание по разглеждането на молбата на А. В. Й. за отмяна на неприсъственото решение по гр. д. № 11 870/ 2012 г. на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.