О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 401/22.06.2015
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2275 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 533/ 30.12.2014 г. по гр. д. № 767/ 2014 г, с което Софийски окръжен съд, като е потвърдил решение № 66/ 01.09.2014 г. по гр. д. № 522/ 2010 г. на РС – [населено място] във втората фаза на делбеното производство, е осъдил на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД Р. М. Д. да заплати на А. М. Р. сумата 3 840 лв. за подобренията в съсобствения УПИ VІ-52 в кв. 8 по плана на [населено място], Софийска област и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 6 150 лв.
Решението се обжалва от Р. М. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост и правилност в осъдителната част при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. не формулира правен въпрос, който да е включен в предмета на делото и да е обусловил изводите на въззивния съд в осъдителната част на въззивното решение. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съдържа единствено твърдения, че на такива въпроси в решението има и въззивният съд ги е решил в противоречие с приложената практика на ВКС, с ТР № 85/ 02.12.1968 г. ОСГК на ВС и ППлВС № 1/ 28.05.1979 г. Претендират се разноските в настоящото производство.
Решението се обжалва и от А. М. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност в установителната част при основанията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Този касатор също не формулира правен въпрос. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съдържа единствено твърдения, че въззивното решение е в противоречие на „редица решения на съдилищата в страната и на практиката на ВКС”.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението е по гражданско дело с цена на осъдителният иск, разгледан при условията на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство, над 5 000 лв. Следователно ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК не се прилагат, а жалбите са с допустим предмет. Подадени са от легитимирани страни – правото на касационно обжалване за всеки от касаторите е производно от обжалваемия интерес по въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за редовност и допустимост на въззивното решение, но общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК е изключено. Това е така, защото никой от касаторите не е формулирал правния въпрос. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без този въпрос да бъде посочен. К. съд не е длъжен и не следва да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Подобен подход е в нарушение на принципа на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на имложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни или да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая обаче никой от касаторите не поставя такъв въпрос. (така т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС).
Настоящият състав не намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата допустимост, въпреки заявеното от касатора Д. такова оплакване. Подобна компетентност на ВКС може да бъде изведена в хитотезата, в която касаторът не формулира процесуалноправния въпрос от значение за допустимостта на въззивното решение, но само ако от служебна проверка на въззивното решение касационният състав установи съмнение за неговата допустимост. В случая осъдителният иск е приет за съвместно разглеждане и частично уважен при спазване на всички изисквания за неговата редовност и допустимост, а въззивното решение е съобразено с предмета на въззивните жалби.
При този изход на делото в тежест на касатора Д. остават извършените пред настоящата инстанция разноски. Делото е достигнало инстанционното си развитие като резултат от подадената от нея и от насрещната страна по осъдителния иск касационни жалби и никой от двамата касатори не е обосновава допускането на въззивното решение до касационен контрол. Това изключва предпоставките на деликтния състав на чл. 78, ал. 4 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 533/ 30.12.2014 г. по гр. д. № 767/ 2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.