О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 680/22.12.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5590 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 218/ 07.01.2013 г. по гр. д. № 2753/ 2008 г, с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решението от 27.12.2007 г. по гр. д. № 11432/ 2004 г. на СРС, е отхвърлил исковете да бъде установено по отношение на Н. Д. З., С. Н. К., Е. Д. Т., А. Л. З., Д. Л. З. и Е. И. П., че по придобивна давност Ц. Д. П., Х. Д. П., В. Ц. П. и Ю. Д. П. са собствениците на една масивна жилищна сграда в [населено място] заедно с дворното място, върху което е построена.
Решението се обжалва от касаторите (ищци по предявените искове) Ц. Д. П., Х. Д. П., В. Ц. П. и Ю. Д. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. Подлежи ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ имот – бивша земеделска земя, принадлежала преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства или държавните земеделски стопанства на лице, което не е било член-кооператор в ТКЗС, нито пък член на домакинство на земеделски кооператор и при положение, че имотът не е бил включен в блок на ТКЗС, ДЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации?
2. Задължен ли е съдът да се произнесе по направен довод, който е от значение за спора?
3. Може ли ищецът по иск за собственост, основан на давностно владение, започнало преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и продължило след това върху имот, намиращ се в селищно образувание, да оспорва материалната законосъобразност на решението на О. (ОСЗГ) за възстановяване на собствеността в полза на трето лице по реда на ЗСПЗЗ, когато възражението срещу исковата молба се основава единствено на реституция по ЗСПЗЗ?
4. Допустимо ли е съдът при постановяване на решението си да изгради изводите си само на предварително избрани от него доказателства, без да ги обсъди в тяхната взаимна връзка с останалите приети по делото, както и без да обсъди всички доводи и възражения на страните?
5. На кого е възложена доказателствената тежест за установяване на обстоятелството дали процесният имот попада в селищно образувание и ако е така, кога е станало това, преди или след образуването на ТКЗС?
Касаторите считат поставените въпроси включени в предмета на делото и обуславящи крайните изводи в обжалваното решение. Допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извеждат с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, приложени към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК и с довода, че допускането на касационния контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. оплаквания са за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон (чл. 79, ал. 1 ЗС) и в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират разноски.
Ответниците (ответници и по касационните жалби) Н. Д. З. и А. Л. З. възразяват въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Намират, че част от поставените въпроси не обуславят обжалваното решение, а тези, които го обуславят, въззивният съд е разрешил в съответствие с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
От останалите ответници С. Н. К., Е. Д. Т. и Д. Л. З. (ответници и по касационните жалби) не постъпват писмени отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че касационните жалби имат допустим предмет. Те са подадени преди да влезе в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г); тяхната допустимост следва да бъде преценена според редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК преди това изменение на Кодекса (арг. от § 14 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 50/ 2015 г); предявените искове за собственост са иницирали гражданско дело и тяхната цена е над 5 000 лв. К. жалби изхождат от легитимирани страни – ищците, чиито искове са отхвърлени с въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационните жалби, но не са налице допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Въззивното решение е постановено по реда на ГПК (отм), тъй като исковата молба е постъпила на 16.03.2004 г. (§ 2, ал. 1 ПЗР на ГПК).
С предявените искове касаторите са поискали защита на своето право на собственост върху жилищната сграда и дворното място, в което е изградена, с довода, че са придобили имотите по давностно владение.
Ответниците по касация са възразили, че по наследствено правоприемство от С. Г. А. и реституция по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху застроения имот им е възстановено, а масивната сграда (като незаконно изградена към влизане в сила на ЗСПЗЗ) са придобили по приращение.
С обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че своите права ответниците по иска основават на наследствено правоприемство от С. Г. А. и влязлото в сила решение № Р47С/ 25.01.2001 г, с което О. – О. купел по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ е възстановила правото на собственост върху една ливада именно на наследниците на С. Г. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Съобразил е и това, че пречка за реституционния ефект на конститутивното решение на О. не представлява обстоятелството, че дворното място се намира в границите на урбанизираната територия (в [населено място]), нито обстоятелството, че е застроено. Позовал се е на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, съобразявайки събраните доказателства за идентичност на дворното място с бившата ливада (представлява реална част) и установеното обстоятелство, че строежът е незаконен. Сградата е заварена към влизане в сила на ЗСПЗЗ, но за нея няма одобрени строителни книжа и не са били подавани документи за узаконяване.
За да отрече титулярството на касаторите по заявените права и да отхвърли предявените от тях положителни установителни искове за собственост, въззивният съд е отрекъл легитимация по въведените от касаторите възражения за материална незаконосъобразност на влязлото в сила решение на О. и по-специално за това, че наследодателят на ответниците по касация не е бил собственик на имота, а внесените от него имоти в ТКЗС се намират на друго място. В. съд се е позовал на практика на ВКС при действието на ГПК от 1952 г, а след това провеждана и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Тя отрича възможността с тези възражения да разполага субектът, обосноваващ своята легитимация като собственик на основание придобивна давност, изтекла след обобществяването на имота. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която не зачита изтеклата придобивна давност за имотите, собствеността върху които се възстановява и е възприел датата на влизане на решението на О. в сила (25.01.2001 г) за най-ранната възможна за оригинерния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС, от осъществяването на който касаторите са извели придобивното основание по исковете за собственост. Съобразил е и това, че те са предявени на 16.03.2004 г. и защитата на ответниците по касация по тяхното същество. Квалифицирал ги е като обстоятелства, които изключват извода, че касаторите са владели имотите в период, не по-кратък от 10 години.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обуславящите изводи на въззивния съд са изградени върху отречената възможност за касаторите да релевират възражения за материална незаконосъобразност решение на О., от които ответниците по касация са извели качеството си на собственици на имотите и практиката на ВКС, провеждана с решения по чл. 290 ГПК за началния (най-ранен момент), от който с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ следва да се зачете изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ. Повдигнатите от касаторите въпроси са свързани с касационните оплаквания, че въззивният съд е бил длъжен да разгледа техните възражения за материална незаконосъобразност на решението на О. и да обсъди събраните по делото доказателства по тези възражения. Константната практика на ВКС отрича тази възможност (легитимация) на субекта, който се позовава на придобивна давност за имот, обект на реституция по ЗСПЗЗ и извежда предпоставките на оригинерния способ въз основа на обстоятелства, следващи обобществяването на имота. На тази практика въззивният съд се е позовал. В обжалваното решение са цитирани решение № 360/ 14.10.2011 г. по гр. д. № 1385/ 2010 г, ВКС, I-во ГО, решение № 709/ 10.12.2010 г. по гр. д. № 1831/ 2009 г на ВКС, I-во ГО и решение № 885/ 13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/ 2009 г. на ВКС, I-во ГО. Настоящият състав на ВКС не намира, че тя е в противоречие с решенията, приложени към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС не намира и основание да променя практиката на ВКС. Изложеното изключва (допълнителните) основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, с които касаторите са обосновали своето искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на касационното производство в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответникът А. Л. З. е извършил пред настоящата инстанция (чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Възникналата гражданска отговорност е деликтна и касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД). Претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК от ответницата по касация Н. Д. З. е неоснователна, тъй като липсват доказателства тя да е плащала разноски в производството пред ВКС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 218/ 07.01.2013 г. по гр. д. № 2753/ 2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц. Д. П., Х. Д. П., В. Ц. П. и Ю. Д. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на А. Л. З. солидарно сумата 2 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.