5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 25.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3199 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 19.02.2015г. по в.гр.д.№961/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което ползването на съсобствения между страните недвижим имот-дворно място от 170кв.м., находящо се в [населено място], [улица] построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 73.40кв.м. със сутерен под част от нея-гараж със застроена площ 26кв.м., е разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС като М. И. Д. ползва гараж със застроена площ от 26 кв.м. и полезна площ 18.10кв.м. с вход откъм улицата, находящ се на сутеренното ниво под масивната двуетажна жилищна сграда, както и 15.54кв.м. от дворното място с незастроена площ от 15 кв.м., а [фирма] ползва цялата двуетажна жилищна сграда със застроена площ 73.40кв.м., с разгъната застроена площ 154кв.м. и полезна площ 101.69кв.м., както и останалата част от незастроеното дворно място-66.46кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които съдът извършва разпределението на ползването на жилищна сграда в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС и по-специално по дали нуждата от жилищна площ на страните по делото е определящ критерий за изхода на делото; дали наличието на достатъчно на брой спални помещения, с които могат да се задоволят жилищните нужди на страните по делото е определящ критерий за изхода на делото; дали задължително трябва да се преценяват от съда жилищните нужди на страните, когато искът съдържа претенция за реално ползване на съсобствения имот с цел задоволяване на жилищни нужди. К. поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл по имащ значение за изхода на спора процесуално-правен въпрос, а именно длъжен ли е съдът да отговори на иска за разпределение на ползването точно или може да излиза извън искането, обосновавайки значението на въпроса за изхода на спора с обстоятелството, че е поискал реално разпределение на ползването на жилищен обект от сградата с цел удовлетворяване на жилищните си нужди, докато съдът му е предоставил ползването на самостоятелен обект /гараж/, който не е жилищен по предназначение. Във връзка с така поставения въпрос навежда довод за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск.
Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
М. И. Д. е предявил срещу [фирма] иск за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ дворно място с построена в него двуетажна жилищна сграда със сутеренна част /гараж/.
За да достигне до извода, че съсобственият имот следва да бъде разпределен като на М. И. бъде предоставено ползването на гаража в сутеренния етаж и част от дворното място, а на дружеството-жилищната част от сградата и част от дворното място, въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, е приел, че претенцията на ищеца да ползва жилищна площ поради жилищна нужда не е определящ критерий за разпределение на ползването, тъй като това би било отчетено при една съдебна делба и то само в ограничен брой хипотези, докато в случая се касае до разпределяне на ползването на обща вещ и единствените законови критерии при това разпределение са съблюдаването на обема права, които имат съсобствениците /1/6 идеална част за М. И. и 5/6 идеални части за [фирма]/, ползването да бъде по такъв начин, че да не уврежда вещта и осигуряването на спокойно и безконфликтно ползване, изключващо затруднения, по-големи от обичайните. Именно с оглед тези критерии /да няма допирни точки при ползването, респ. създаване на конфликти между съсобствениците и затруднения при ползването/ е прието, че на М. И. следва да бъде предоставен за ползване самостоятелен обект /гараж/, който като квадратура съответства на неговите права в съсобствеността предвид разгънатата му площ и разгънатата жилищна площ на сградата. Прието е, че при другите два възможни варианта за разпределяне на ползването, при които на М. И. би било предоставено ползването на жилищно помещение в един от жилищните етажи, ползването би било свързано с преминаване през помещение, което ще се ползва от другия съсобственик, което се явява неудобно и нецелесъобразно, като санитарният възел ще следва да се ползва общо от съсобствениците, което би пречело и на двамата съсобственици и би създавало евентуални конфликти. Прието е, че законът не предвижда като критерий жилищната нужда на един от съсобствениците, както и че при избрания вариант ще бъдат предотвратени конфликти и неудобства от съвместно ползване на отделни помещения, което е в интерес и на двамата съсобственици. Изложени са съображения, че смисълът на разпределението на ползването е да се осигури достъп и ползване на вещта от всеки съсобственик съобразно обема на правата му, при което да има колкото може по-голяма самостоятелност при ползването и по-малко допирни точки между съсобствениците, като следва да бъде избран най-целесъобразният вариант за разпределяне.
По материално-правния въпрос:
В посоченото от касатора ТР №67/25.11.1969г. по гр.д.№67/1969г. на ОСГК на ВС, постановено по реда на чл.112 ЗУС, е прието, че когато съсобственият имот е жилище и е изцяло зает от единия от съсобствениците, останалите съсобственици имат право да водят иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на съсобственото жилище за реално ползване между всички съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползване е възможно. Прието е, че когато имотът е жилищен и жилището се състои от повече жилищни помещения, които биха могли да бъдат ползвани едновременно и самостоятелно от повече съсобственици, то следва да се приеме, че всеки съсобственик може да иска да му бъде предоставено реално ползване на съсобствения имот съобразно правата му с оглед изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗС.
В посоченото от касатора решение №511/01.07.1975г., постановено по гр.д.№295/1975г. по описа на ВС, ІІІ ГО е прието, че при иск за определяне на начина на ползването на съсобствен жилищен имот се преценяват и жилищните нужди на собствениците, когато искът съдържа претенция за реално ползване на общия имот с оглед задоволяване такива нужди.
Действително едно от съображенията на въззивния съд за извършване на разпределението по посочения в обжалваното решение начин е, че жилищната нужда на съсобственика не е определящ критерий за разпределение на ползването, но тезата на касатора, че този извод противоречи на възприетата в посочените решения на ВС теза, не може да бъде споделена, доколкото и в тези решения не се съдържа извод, че жилищната нужда на съсобственика представлява определящ критерий в подобни производства. Както е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№212/2011г. решение №291/29.11.2011г. на тричленен състав на ІІ ГО на ВКС, когато съсобственият имот е жилищен, съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които ползва определени самостоятелни помещения и сервизи, като предоставянето на общо ползване на определени помещения е допустимо сами при изрично съгласие на съсобствениците, респ. на част от тях, в какъвто смисъл е и изразената в обжалваното решение теза-в обжалваното решение е прието, че с оглед възможните варианти за разпределяне на ползването санитарният възел ще следва да се ползва общо от съсобствениците, което би пречело и на двамата съсобственици и би създавало евентуални конфликти. Освен това основното съображение на въззивния съд да не възприеме вариантите за разпределяне ползването на жилищната площ от съсобствения имот е, че при всеки един от тези варианти ползването би било свързано с преминаване през помещение, което ще се ползва от другия съсобственик с оглед съществуващото разположение на помещенията в сградата, което се явява неудобно и нецелесъобразно, в какъвто смисъл е трайно установената съдебна практика. В съответствие с тази практика досежно критериите, по които следва да бъде извършено разпределението /вкл. решение №615/30.09.2010г. по гр.д.№1510/2009г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/ въззивният съд е приел, че смисълът на разпределението на ползването е да се осигури достъп и ползване на вещта от всеки съсобственик съобразно обема на правата му, при което да има колкото се може по-голяма самостоятелност при ползването и по-малко допирни точки между съсобствениците, като следва да бъде избран най-целесъобразният вариант за разпределяне.
По процесуално-правния въпрос:
К. се позовава на разрешение, дадено в Постановление №1 от 10.11.1985г. на Пленума на ВС за някои правомощия на втората инстанция по граждански дела, което обаче в случай е неприложимо, тъй като производството по делото е образувано след влизане в сила на сега действащия ГПК, който установява различни правила за разглеждане на делата от въззивната инстанция.
Даденото в постановеното от въззивния съд решение разрешение на поставените въпроси съответства на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.02.2015г. по в.гр.д.№961/2014г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: