О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №206/10.04.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 975 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът К. Л. К. обжалва разпореждането от 26.08.2013 г. по гр. д. № 7880/ 2013 г, с което Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „Б” въззивен състав на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК връща въззивната жалба срещу решението от 21.03.2012 г. по гр. д. № 49 217/ 2010 г. по описа на Софийски районен съд. Жалбоподателят счита, че е внесъл дължимата държавна такса при твърденията, че тя възлиза на сумата 58. 99 лв.
Обжалваният акт засяга единствено правната сфера на ответника, защото чрез него е отречено надлежното упражняване на неговото право на въззивна жалба. Ищецът и неговият помагач не разполагат с право на писмен отговор по чуждото субективно право (аналогия с чл. 129, ал. 3, изр. 2 и чл. 130, изр. 2 ГПК). Като е постановил връчване на преписи от частната жалба и изчакване на срок за писмени отговори въззивният съд необосновано е забавил разглеждането на частната жалба.
С решението са уважени искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена в полза на [фирма] срещу Е. А. Ф. ЕГН [ЕГН] по ч. гр. д. № 7179/ 2010 г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав: главница за сумата 2 700. 85 лв. и лихви за сумата 248. 40 лв. Решението е постановено при участието на [фирма] като помагач на ищеца. С бланкетна въззивна жалба ответницата е поискала отмяна на решението. Не е приложила платежен документ.
В т. 18 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на Върховния касационен съд прие, че държавната такса в хипотезата на кумулативно съединени искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство. Следователно и държавната такса за въззивното обжалване на решението се дължи също по всеки един от кумулативно съединените искове. Тя възлиза на 79. 02 лв. Сумата е сборът от таксата 54. 02 лв. (по иска за главница) и минималната от 25. 00 лв. (по иска за лихви).
След конституирането на жалбоподателя като единствен наследник по закон на ответницата, починала след подаване на въззивната жалба, с молба от 22.04.2013 г. е представен документ за внесена в полза на СГС държавна такса 58. 99 лв. В приложението на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК с разпореждане от 13.06.2013 г. въззивният съд дава указания и 1-седмичен срок за доказателства за довнесена такса от 20. 03 лв. Съобщението за разпореждането е връчено на 14.07.2013 г. на жалбоподателя. До 21.07.2013 г. платежният документ не е представен. Налице са предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд прилага правилно санкционната последица на цитираната разпоредба. Частната жалба е неоснователна.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Л. К. ЕГН [ЕГН] срещу разпореждането от 26.08.2013 г. по гр. д. № 7880/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „Б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.