Определение №289 от 41779 по ч.пр. дело №2832/2832 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №289/20.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2832 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
М. П. К. обжалва определение № 132/ 10.04.2014 г. по гр. д. № 1749/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК връща двете негови молби вх. № № 1067/ 29.01.2014 г. и 2732/ 10.02.2014 г. за отмяна на влязло в сила въззивно решение по уважени искове с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В частната жалба липсва конкретно оплакване и настоящият състав я третира като бланкетна.
Становището на Г. Д. В., ищецът по приключилото дело, е без значение. Обжалваният акт е санкция за ненадлежно упражняване на правото на молба за отмяна. По възникването и допустимото упражняване на чуждото потестативно право не възниква право на възражение.
Производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за контрол, който има обща уредба в глава ХХІV ГПК. Чрез разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК законодателят урежда изчерпателно общите основания за отмяна на влезлите в сила решения, които пораждат сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 303, ал. 2 и ал. 3 ГПК изключения осъществяват решенията по брачни искове и неприсъствените решения. Първата група са недопустим предмет на отмяна, а втората подлежат на отмяна по специалния ред на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Извън изключенията е решението, чиято отмяна двукратно е искана и с влизането си в сила на 05.11.2013 г. решението е породило сила на пресъдено нещо. За допустимото сезиране на Върховния касационен съд при извънредния способ за контрол обаче е необходимо конкретно основание сред тези в чл. 303, ал. 1 ГПК. Такова липсва и в двете молби вх. № № 1067/ 29.01.2014 г. и 2732/ 10.02.2014 г, по които е образувано гр. д. № 1749/ 2014 г, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. Ето защо и в точно приложение на чл. 306, ал. 1 изр. 2 ГПК с определение № 120/ 28.03.2014 г. предходният състав е дал указания и седмичен срок за отстраняване на нередовностите. Указанията са надлежно съобщени на 03.04.2014 г. На 04.04.2014 г. постъпва молба, в която отново М. К. не заявява основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. Възможността за въвеждането на такова е преклудирана на 09.04.2014 г. Следователно с определението от 10.04.2014 г. предходният състав на Върховния касационен съд прилага правилно санкционната последица на чл. 306, ал. 2 ГПК. Настоящият състав е длъжен да отхвърли частната жалба с искане за отмяна на определението.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. П. К. срещу определение № 132/ 10.04.2014 г. по гр. д. № 1749/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top