5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4151 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. и Д. К. М. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 01.04.2015г. по в.гр.д.№47/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от тях против М. П. А. и З. П. Н. искове за изплащане на обезщетение в размер на 6443.57лв., представляваща част от присъдено обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, постановено с влязло в сила решение от 07.11.2001г. по гр.д.№740/2001г. по описа на Апелативен съд-В. и част от разноските по изпълнително дело №20067370400136 на ЧСИ Л. Т., съобразно квотите на двамата ответници в съсобствения между страните по делото към 1996г. недвижим имот, представляващ 240 дка земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], общ.Б., имот №29008 по плана за земеразделяне на селото, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса когато общата вещ се ползва само от двама от съсобствениците, дължат ли останалите съсобственици обезщетение на останалите на основание чл.30, ал.3 ЗС, когато съсобственикът-физическо лице е ползвал имота за лични нужди. Поддържат, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата. Излагат също и съображения, че Добричкият окръжен съд в нарушение на съдопроизводствените правила е променил правната квалификация на иска без да е направил доклад по делото по тази правна квалификация, т.е. че въззивният съд се е произнесъл по иск, който не е предмет на разглеждане в противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържат също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че наемодателят е сключил договор за наем от свое име за целия обект, който извод е в противоречие с констатациите и изводите на Варненския окръжен съд в постановеното на 02.04.2001г. по т.д.№732/2000г. решение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. П. А. и З. П. Н. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за присъждане на сума, която предявилите иска лица са осъдени да заплатят на трето на спора лице като обезщетение за неизпълнено договорно задължение за отдаване под наем на недвижим имот-земеделска земя, която страните по настоящия спор са притежавали в съсобственост.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е за безспорно установено, че страните по делото са законни наследници на П. К. И. и всеки един от тях притежава по ? идеална част от наследството. За безспорно установено е прието също така, че наследниците на П. К. И. са притежавали в землището на [населено място] имоти, които всяка от двете срещупоставени страни е предоставяла за обработка на трети лица по различни договори. Прието е, че с решение от 07.11.2001г. по гр.д.№740/2001г. на Апелативен съд-В. П. Д. Н. и Т. Д. Н. /първоначалната ищца/ са били осъдени да заплатят на [фирма] сумата 10289.07лв., съставляваща обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, като присъдените с решението суми са предмет на принудително събиране по изп.д.№20067370400136 на ЧСИ Л. Т., по което изпълнително дело Н. са платили общо 23 614.24лв., от които 21 244.41лв. за погасяване на задължението по решението по гр.д.№740/2001г., а разликата за погасяване на публични задължения, задължения за разноски по друго гражданско дело, разноски и такси по изпълнението.
Прието е, че исковете са неоснователни, тъй като присъдените в тежест на Н. суми в решението на Варненския апелативен съд не са за имота, а за обезщетение за това, че Н. не са изпълнили свое задължение, което са имали към едноличния търговец по сключен между тях и него договор. Прието е, че обстоятелството, че задължението за обезщетение, за чието неизпълнение са осъдени, е предоставяне за обработка на съсобствения между страните по настоящето дело имот е без значение за настоящия спор, тъй като задължението по договора да осигури на третото лице възможността да осъществи правото си да обработва договорения имот е само на обещалата това страна и е независимо от принадлежността на правото на собственост. Поради това е прието, че отговорността за неизпълнение е само на онзи, който е поел задължението, но не го е изпълнил.
Д., че за периода, за който Н. са били осъдени за неосигурената на третото лице възможност да обработва имота, те нямали такова задължение, защото договорът им бил прекратен поради изтекъл срок, а задължение за това имали другите съсобственици по сключен между тях и третото лице договор е приет за ирелевантен за настоящия правен спор. Изложени са съображения, че този довод е следвало да бъде въведен и ефективно защитен в производството по гр.д.№740/2001г. на Апелативен съд-В.. Прието е, че за настоящия спор е без значение кой от съсобствениците, кога и на какво договорно основание е имал задължение да осигури на трети лица обработката на съсобствения имот, а същественото е, че сумите, присъдени и платени по обезщетяване неизпълнението на едно такова договорно задължение, независимо дали то е съществувало или не, не са платени за самия имот, в полза на самия имот, за да са длъжни всички съсобственици в това си именно качество да понесат тежестта им.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения и естеството на разгледания правен спор, вкл. и на съдържащите се в исковата молба фактически твърдения за релевантните факти, на които предявилите иска лица основават претенцията си, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос когато общата вещ се ползва само от двама от съсобствениците, дължат ли останалите съсобственици обезщетение на останалите на основание чл.30, ал.3 ЗС, когато съсобственикът-физическо лице е ползвал имота за лични нужди.
На първо място по причина, че въпросът е ирелеватен за правния спор-по делото не е разглеждан иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Предявената претенция се основава на твърдения, че ищците са осъдени да заплатят обезщетение на трето за спора лице по повод неизпълнение на договорно задължение с това трето лице като поддържат, че останалите съсобственици следва да поемат част от това задължение според дела си от съсобственото имущество. Искането следователно е свързано не с твърдение за лично ползване и обезщетение срещу това, а с твърдение за задължение, което според ищците следва да бъде поето от всички съсобственици.
Следва да се има предвид също така, че в обжалваното решение не се съдържа извод по приложението на чл.30, ал.3 ЗС, който да противоречи на практиката на ВКС, включително на посочените в изложението решение №212/10.09.2012г. на ВКС по гр.д.№338/2011г., ІV ГО и решение №108/07.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1038/2011г., ІІІ ГО. И в двете решения се разглеждат хипотези на извличане на ползи на имота от осъществено от ответниците фактическо ползване на съсобствения имот /било за лични нужди, било за осъществяване на търговска дейност/, каквато в настоящия случай не е налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса касаещ промяна в правната квалификация на иска. Практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд в случаите, когато служебно променя квалификацията на спорното право, дадена от първата инстанция, е уеднаквена трайно и безпротиворечиво /постановени по реда на чл.290 ГПК решение №217/11.06.2014г. по гр.д.№599/2014г., ІV ГО на ВКС; решение №317/27.06.2012г. по гр.д.№117/2012г., ІV ГО на ВКС; решение №503/16.01.2013г. по гр.д.№168/2012г., ІV ГО на ВКС; решение №161/01.07.2013г. по гр.д.№564/2012г., ІV ГО на ВКС; решение №288/03.10.2013г. по гр.д.№977/2012г., ІV ГО на ВКС; решение №157/30.10.2013г. по т.д.№1091/2012г., І ТО на ВКС; решение №359/16.01.2014г. по гр.д.№1209/2013г., ІV ГО на ВКС/. Освен това необходимостта от изготвяне на нов доклад по делото от въззивния съд според дадените в ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК указания не касаят хипотеза, при която първоинстанционният съд е разгледал предявения иск на заявеното правно основание, но погрешно е посочил същото в решението и така допуснатата неточност е отстранена от въззивния съд без да е налице необходимост то промяна в дадените на страните указания за доказване на правно релевантните факти и за разпределяне на доказателствената тежест.
Останалите доводи, съдържащи се в изложението, представляват касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение и не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Освен това касаторът се позовава на констатация, съдържаща се в решение на Варненския окръжен съд в постановеното на 02.04.2001г. по т.д.№732/2000г., което е било отменено, т.е. не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба М. П. А. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 01.04.2015г. по в.гр.д.№47/2015г.
ОСЪЖДА П. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.50 и Д. К. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на М. П. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: