6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6486 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С.-Ш. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.07.2014г. по в.гр.д.№551/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са допуснати до делба недвижими имоти и са определени квотите, а именно за ПИ №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], с площ от 451 кв.м. и ПИ №506.388 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] с площ от 366 кв.м. при квоти и за двата имота 3/6 ид.части за мария С. Ш. и по 1/6 ид.част за Р. В. Д., К. В. Д. и Т. В. Д. и вместо това е определил квотите на допуснатите до делба недвижими имоти както следва: за ПИ №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] при съделители и при квоти: 2/16 за Р. В. Д. и по 7/16 за К. В. Д. и Т. В. Д. поради зачетено възражение за изтекла в полза на общия наследодател В. Д. придобивна давност и за ПИ №506.388 по ПНУ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] при съделители и квоти: за М. С. Ш.-8/16, за Р. В. Д.-2/16 и по 3/16 за К. В. Д. и Т. В. Д..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна сграда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти. Евентуално поддържа, че касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е съдът да постанови решението си, достигайки до два различни крайни резултата относно съсобствеността и квотите в нея на допуснатите до делба имоти, зачитайки възражението за изтекла в полза на общия наследодател придобивна давност за единия имот и без да зачита същото за другия съсобственик.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК съделителката Р. В. Д. изразява становище, че не оспорва касационната жалба, подадена от М. С. С.-Ш. и счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК съделителят С. Р. Ш. изразява становище, че не оспорва касационната жалба, подадена от М. С. С.-Ш. и счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК съделителиет К. В. Д. и Т. В. Д. изразяват становище, ме не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената от М. С. С.-Ш. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
Със самостоятелна касационна жалба въззивното решение е обжалвано и от съделителката Р. В. Д. в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, имаща характера на определение, с която са отхвърлени исканията на Р. В. Д. за определяне на привременни мерки на основание чл.344, ал.2 ГПК чрез разпределяне ползването на делбените имоти и вместо това ползването е разпределено до приключване на делбеното производство като на Р. В. Д. е предоставено ползването на апартамент №4 в [населено място], [улица], а на К. Д. и Т. Д. е предоставен за общо ползване гараж №6, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б и апартамент №4 в [населено място], [улица].
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителят С. Р. Ш. изразява становище, че счита подадената от Р. В. Д. касационна жалба за основателна, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК съделителите К. В. Д. и Т. В. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от Р. В. Д. касационна жалба по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените разноски.
Касационната жалба на Р. В. Д. е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:
Съдебният акт, с който съдът постановява по реда на чл.344, ал.2 ГПК кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването, по своя характер представлява определение, което по своето естество не е преграждащо, нито дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Този съдебен акт, ако е постановен от въззивния съд, подлежи на обжалване пред ВКС само когато е постановен за първи път от този съд, но не и когато постановен от първоинстанционния съд по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт е бил обжалван пред въззивния съд.
Касационната жалба на М. С. С.-Ш. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, поземлени имоти №506.387 и №506.388 преди изменението на ПНИ със заповед № 111/14.02.2011г. на кмета на [община], са представлявали общ имот, съсобствен между В. Д. и М. Ш., придобит по време на брака им по силата на договор за замяна от Т.-комисия, въз основа на който са признати за собственици с н.а.№72, том VІ, н.д.№2694/1968г. Прието е, че по силата на съдебна спогодба от 26.ХІ.1975г. по гр.д.№3745/1975г. на Варненския районен съд, постигната след прекратяване на брака, бившите съпрузи се споразумели да запазят съсобствеността върху имота, като си разпределят ползването му-горната половина заедно с бараката да се ползва от В. Д., а долната половина-от М. С..
Прието е за установено въз основа на свидетелските показания, че съобразно разпределеното ползване била поставена ограда, първоначално немасивна, а впоследствие след изграждане на сградите-масивна такава, която минава по границата между двата имота, както е по ПНИ.
Изложени са съображения, че данните по делото сочат, че волята на двамата съсобственици е била всеки от тях да владее за себе си реалната част, като всеки е манифестирал спрямо другия по недвусмислен начин това си намерение-М. Ш. е предприела първа действия по изграждане на къща, западната стена на която е станала част от бетоновата ограда, а фактът, че е възложила на свидетеля Т. Т. да извърши строителството на къщата и оградата е прието, че сочи на приемане на действията за извършени от него. Промяната в площта на двата имота с около 50кв.м. в полза на тази на д-р Д., настъпила в резултат на изместването на къщата и респ. оградата по причина намираща се отдолу скала, е прието, че не променя изводите за своене, тъй като посочените 50кв.м. нямат самостоятелен характер и следват статута на главната вещ. Поради това е прието, че по отношение на ПИ №506.387 и с оглед изрично заявеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на д-р Д., е налице такава, тъй като от 1993г. същият е своил за себе си реална част от дворното място с къщата. Що се отнася до ПИ №506.388 е прието, че липсва изрично заявено възражение за изтекла в полза на М. Ш. давност и затова е прието, че съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.79 ЗС, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора М. Ш. въпрос представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна сграда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване за характера на постигнатата между съсобствениците спогодба за разпределяне на ползването непосредствено след прекратяване на съпружеската имуществена общност и превръщането й в обикновена съсобственост.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо съдът да постанови решението си, достигайки до два различни крайни резултата относно съсобствеността и квотите в нея на допуснатите до делба имоти, зачитайки възражението за изтекла придобивна давност в полза на общия наследодател за единия имот и без да зачита същото за другия съсобственик, тъй като възражение за изтекла придобивна давност по отношение на ПИ с №506.388 по делото не е било направено. Доводите, свързани с необходимостта съдът да извършва преценка за намерението, с което е осъществявана фактическата власт върху двата имота представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение и не следва да бъдат обсъждани в настоящето определение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.07.2014г. по в.гр.д.№551/2014г., в частта , с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са допуснати до делба недвижими имоти и са определени квотите, а именно за ПИ №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], с площ от 451 кв.м. и ПИ №506.388 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] с площ от 366 кв.м. при квоти и за двата имота 3/6 ид.части за мария С. Ш. и по 1/6 ид.част за Р. В. Д., К. В. Д. и Т. В. Д. и вместо това е определил квотите на допуснатите до делба недвижими имоти както следва: за ПИ №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] при съделители и при квоти: 2/16 за Р. В. Д. и по 7/16 за К. В. Д. и Т. В. Д. поради зачетено възражение за изтекла в полза на общия наследодател В. Д. придобивна давност и за ПИ №506.388 по ПНУ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] при съделители и квоти: за М. С. Ш.-8/16, за Р. В. Д.-2/16 и по 3/16 за К. В. Д. и Т. В. Д..
Указва на касатора М. С. С. Ш. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС 25лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. В. Д. касационна жалба с вх.№24709/02.09.2014г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.07.2014г. по в.гр.д.№551/2014г. в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, имаща характера на определение, с която са отхвърлени исканията на Р. В. Д. за определяне на привременни мерки на основание чл.344, ал.2 ГПК чрез разпределяне ползването на делбените имоти и вместо това ползването е разпределено до приключване на делбеното производство като на Р. В. Д. е предоставено ползването на апартамент №4 в [населено място], [улица], а на К. Д. и Т. Д. е предоставен за общо ползване гараж №6, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б и апартамент №4 в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Р. В. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на К. В. Д. и Т. В. Д. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
В частта, с която подадената от Р. В. Д. касационна жалба с вх.№24709/02.09.2014г. е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства,че дължимата от М. С. С.-Ш. държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание по подадената касационна жалба с вх.№23851/20.08.2014г., след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: