5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3612 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд,постановено на 11.03.2015г. по в.гр.д.№1/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма]-София е собственик на недвижим имот, представляващ източната част от сграда с иеднтификатор 65677.1.88.7, находящ се в ПИ с идентификатор 65677.1.88 и представляваща самостоятелен обект “склад-магазия” с площ от 142.84кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и по процесуално-правни въпроси, които са обуславящи за изхода на спора, както следва:
1. Допустимо ли е допускането на нови твърдения и представяне на нови доказателства със становище, при положение, че същите са били известни на ищеца преди и към момента на подаване на исковата молба? Нарушена ли е разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК, съгласно която в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства, както и нарушена ли е разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК, съгласно която до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. Допустимо ли е от представянето единствено и само на първа страница на договор за приватизационна продажба и акции да стане ясно на съда и на ответника какво точно продава министъра на транспорта и съобщенията на Република България в качеството на продавач на “SPEDCOM”AG в качеството на купувач и 60% акции какво точно включват, да бъде прието като доказателство от съда и да послужи за написването на съдебно решение;
3. Допустимо ли е приемане и използване на доказателство, което е съставено след подаване на исковата молба, при положение, че ищецът е знаел за съществуването и наличието на същото и преди това, да бъде прието като такова от съда и да послужи за написване на съдебно решение;
4.Допустимо ли е недвижим имот, който е записан като собствен на държавата съгласно АДС №313 от 28.10.1993г., издаден от Общински народен съвет, [населено място] на името на ЖП Управление-гр.П.-държавен имот от 1931г. и разширение от 1942г., отчужден имот за Б., да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост върху самостоятелен обект от сграда, като в исковата молба се поддържа, че правото на собственост е включено в капитала на дружеството при преобразуването му, впоследствие включен в баланса му и в анализа при сключването на приватизационен договор, поради което дружеството твърди, че притежава правото на собственост, както и че дружеството владее имота от 1984г. и при евентуалност се въвежда твърдение за придобиване правото на собственост по силата на давностно владение. Посочено е, че дружеството се легитимира с АДС №902/07.04.1984г.
След постъпване на отговор от ответника по иска, в определение №416/02.07.2014г. на страните са дадени указания в срок по първото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените в определението и доклада по делото указания и да предприемат съответните процесуални действия.
В изходящо от [фирма] писмено становище,представено в о.с.з. по повод подадения отговор на исковата молба, са посочени обстоятелства, касаещи вписването на имота в инвентарните книги на дружеството за дълготрайни активи и в баланса към 31.12.2000г., декларирането на имота по чл.17 ЗМДТ и заплащането на данъци за същия. Наведени са и оспорвания на изложените в отговора доводи и доказателства и са представени доказателства.
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е основателен, тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено, че дружеството-ищец е владяло в продължение на повече от 10 години имота и е осъществено поддържаното придобивно основание, а именно давностно владение. Прието е, че показанията на свидетелите се подкрепят и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Изложени са съображения, че с акт за държавна собственост не може да се установи право на собственост, а само да се декларира такова в случай, че е било придобито на някое от придобивните основания, посочени в закона. Прието е също така, че от представения от [фирма] АДС №313/20.10.1993г. не може да се обоснове и извод, че описаните в този акт имоти съдържат и процесния, доколкото нито един от тези имоти не съответства по площ или други индивидуализиращи признаци на спорния имот-в него е посочен магазин с навес с площ от 430кв.м., сграда товарна гара с площ 132кв.м. и т.н.
Прието е, че процесният имот има самостоятелен характер, поради което може да бъде предмет на собственически претенции, че първоначално е отразен в първия план на [населено място] от 1922г. като “Митница” с пл.№269 в[жк]без посочен собственик в разписната книга към плана; че по следващия план от 1968г. старата сграда на митницата вече е отразена като два обекта и фактически разделена на две части-западна и източна, отново без данни за собственика на имота; че в КК на града от 2004г. имотът е отразен като част от сграда с идентификатор 65677.1.88.7 с площ от 249кв.м., като по несъмнен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза е установена идентичността на западната част на сградата по плана от 1922г. със сграда “2МЖ магазия” по плана от 1968г. и с имот с идентификатор 65677.1.88.6 по плана от 2012г., както и идентичност на източната част от сградата по плана от 1922г. с имота, означен като “МС” по плана от 1968г. и с имот с идентификатор 65677.1.88.7 по КК от 2004г. Посочено е, че сградата, означена като “МС” по плана от 1968г. е записана като държавна собственост чрез [фирма] с площ от 249кв.м., но като два самостоятелни обекта-складове, като е установено, че между двете части съществува зид от 40см и западната част с площ от 106.34кв.м. се ползва от [фирма], а източната с площ от 142.84кв.м.-от [фирма], като именно по този начин имотът е описан в АДС №902/07.04.1984г. според който процесното помещение е отстъпено безвъзмездно първоначално на Ж.-П., район ж.п. гара С., а впоследствие едната от магазиите е дадена на “Д.”.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения досежно основателността на предявения иск, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос допустимо ли е допускането на нови твърдения и представяне на нови доказателства със становище, при положение, че същите са били известни на ищеца преди и към момента на подаване на исковата молба, както и въпросът нарушена ли е разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК, съгласно която в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства, както и нарушена ли е разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК, съгласно която до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
На първо място по причина, че наведените във връзка с този въпрос доводи не съответстват на хронологията на извършените по делото съдопроизводствени действия, посочена по-горе и в този смисъл следва да се приеме, че въпросът по естеството си изразява поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която обаче не е била споделена от въззивния съд. Освен това основното съображение на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е основателен, е свързано с извод за осъществяване на поддържаното още с исковата молба придобивно основание /изтекла придобивна давност/, доказателства за установяването на което са анажирани още с исковата молба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е от представянето единствено и само на първа страница на договор за приватизационна продажба и акции да стане ясно на съда и на ответника какво точно продава министъра на транспорта и съобщенията на Република България в качеството на продавач на “SPEDCOM”AG в качеството на купувач и 60% акции какво точно включват, да бъде прието като доказателство от съда и да послужи за написването на съдебно решение, тъй като това доказателство не е обсъждано от въззивния съд и констатациите за осъществяване на поддържаното от предявилото иска дружество придобивно основание не са обвързани от съдържащи се в договора за приватизационна продажба данни за осъществяването на каквито и да е релевантни за спора факти. Договорът е бил обсъден от първоинстанционния съд, но изводите на първоинстанционния съд и извършените от този съд съдопроизводствени действия не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. По същите съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е приемане и използване на доказателство, което е съставено след подаване на исковата молба, при положение, че ищецът е знаел за съществуването и наличието на същото и преди това, да бъде прието като такова от съда и да послужи за написване на съдебно решение.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос допустимо ли е недвижим имот, който е записан като собствен на държавата съгласно АДС /№313 от 28.10.1993г./ да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г. с оглед извода на въззивния съд, че се е осъществило това, поддържано от предявилото иска дружество при условията на евентуалност придобивно основание. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия правен спор, а именно заявяване на две придобивни основания при условията на евентуалност, включително и за проверка допустимостта на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 11.03.2015г. по в.гр.д.№1/2015г.
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 35.46лв. и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: