4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1687 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. К., Ж. К. К. и К. К. К. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение-Х състав, постановено на 10.12.2014г. по в.гр.д.№2223/2014г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която М. Ж. И. и И. Т. И. са осъдени да заплатят на Г. Б. К., Ж. К. К. и К. К. К. на основание чл.74, ал.1 ЗС за извършени от К. подобрения в съсобствен имот-дворно място с площ 1 431кв.м., представляващ ПИ с идентификатор №66915.502.694, находящ се в [населено място], [община], област П., увеличаващи неговата стойност, които подобрения :разглобяване на изгорели постройки, почистване на треви и корени и стъкла от оранжерии; събиране на отломките с трактор, товаренето им на камион и извозването им; изравняване на двора, премахване на съборена оградна мрежа и дървени колове; поставяне на временна метална врата; възстановяване на паднала масивна ограда откъм лицето на имота и по страничните регулационни линии; мазилка по тухлена зидария; закупуване и поставяне на керемиди; изкоп на земни почви за дворна ограда; кофраж, доставка и полагане на бетон В 25; изработка и монтаж на армировка; доставка и полагане на баластра; шлайфан бетон; ограда от поцинкована ламарина; портална плъзгаща врата, цокъл “Р.”; направа на септична яма; доставка и монтаж на сауна от северен смърч, до размера на притежаваните от ответниците 5/6 ид.части от имота сумата 54 053.33лв., представляваща разликата между дължимите за тези подобрения 7500лв. и уважения размер от 61 553лв. и в тази част искът е отхвърлен.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките, при които съдът следва на основание чл.201 ГПК да назначи повторна експертиза и по-специално налице ли са тези предпоставки при възникване на съмнения относно компетентността на вещото лице, а оттам и относно правилността на заключението и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание при приемане на заключението. Касаторите поддържат, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено в решение №542 от 07.02.2012г. по гр.д.№1083/2010г. на ВКС, ІV ГО и решение №167 от 27.09.2010г. по т.д.№240/2010г. на Окръжен съд-Русе.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Ж. И. и И. Т. И. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.74, ал.1 ЗС Г. Б. К., Ж. К. К. и К. К. К. са предявили срещу М. Ж. И. и И. Т. И. иск за заплащане на сумата 61 553.33лв., представляваща по-малката сума измежду сумата на направените разноски /от общо 73 864лв./ и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията /82 864лв./ и която сума е съответна на притежаваните от ответниците 5/6 идеални части от съсобствения имот.
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е основателен само за сумата от 7500лв. и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 61 553.33лв.
Изложени са съображения, че като недобросъвестни владелци предявилите иска лица имат право по реда на чл.74, ал.1 ЗС да получат по-малката сума измежду сумата на направените за подобренията разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Прието е, че според заключението /основно и допълнително/ на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, подобренията, извършени в дворното място са съответни на договорените такива между предявилите иска лица и трети за спора лица, съгласно представените по делото договор за изпълнение на СМР от 12.03.2012г. и акт обр.19 за извършени и приети СМР, като от вещото лице е определена стойността на всяко от претендираните подобрения на обща стойност 73 864лв. /в основното заключение/, като в допълнителното заключение е дадена увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения-9 000лв. Прието е, че в основното заключение са дадени направените от предявилите иска лица разноски за извършването на подобренията, а в допълнителното-увеличената стойност на имота вследствие на подобренията. Изводът въззивният съд е направил с оглед дадените от вещото лице обяснения в с.з., че в основното заключение подобренията са оценени според договорените цени в представения по делото договор, т.е. строителната им стойност, а в допълнителното-стойността, с която е увеличена стойността на имота като съотношение между пазарната стойност на имота без подобренията от една страна и пазарната му стойност с тях. Прието е, че неправилно и извън компетентността на вещото лице е становището на същото, изразено в с.з. и поддържано от предявилите иска лица, че увеличената стойност на имота е сбора от двете суми и така по-малката стойност измежду двете се явява сумата на направените за подобренията разходи в размер на 73 864лв.
По въпроса за предпоставките, при които съдът следва на основание чл.201 ГПК да назначи повторна експертиза в представеното с изложението към касационната жалба решение №542/07.02.2012г., постановено по гр.д.№1083/2010г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че при действието на новия ГПК за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно /не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса/, съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица.
В представеното с изложението към касационната жалба решение №167/27.09.2010г. на Окръжен съд-Русе по в.гр.д.№240/2010г. е прието, че чл.201 ГПК дава възможност да се възложи допълнително заключение когато първото заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност.
Съпоставяйки становищата за необходимостта от назначаване на нова експертиза, респ. от възлагане на допълнителна задача на вещото лице, изложени в представените с изложението съдебни актове и съображенията на въззивния съд в обжалваното решение, настоящият състав приема, че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е приел, че СТЕ е изготвена некомпетентно, нито че изразеното от в.л. в о.з. становище сочи неговата некомпетентност, което да сочи на сходство с хипотезите, предмет на разглеждане в представените с изложението съдебни актове. Прието е, че въпросът за определяне на сумата, с която се е увеличила стойността на имота е правен и е от компетентността на съда, което становище съответства на константната съдебна практика. Изразеното от съда становище не касае извършената преценка на експертното заключение като доказателство по делото, поради което следва да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос няма значение за изхода на спора по настоящето дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 2500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.12.2014г. по в.гр.д.№2223/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение-Х състав.
ОСЪЖДА Г. Б. К., Ж. К. К. и К. К. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплатят на М. Ж. И. и И. Т. И. сумата 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: