О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 15/12.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5477 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалва се решението от 02.06.2014 г. по гр. д. № 291/ 2013 г, с което Окръжен съд – Монтана, като частично отменя решението от 07.08.2013 г. по гр. д. № 465/ 2009 г. на Районен съд – Монтана в обжалваните части на основание чл. 353 ГПК разпределя четирите делбени имота между В. С. Н. и Р. Н. С. и поставя паричното изражение на неравенството в двата дяла в тежест на В. Н..
Решението се обжалва от В. С. Н. с искането да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:
1. Когато до съдебна делба е допусната сграда, която включва гараж, външна тоалетна, склад и баня с преддверие, необходим ли е одобрен инвестиционен проект по чл. 203 ЗТСУ, за да разпредели съдът между съделителите отделните обекти на основание чл. 353 ГПК?
2. Когато до съдебна делба е допусната сграда, съставена от незаконното обединяване на две, които са били изградени съобразно надлежно издадени строителни книжа, необходимо ли е за тази сграда да е одобрен инвестиционен проект по чл. 203, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ или да има издадено удостоверение за търпимост, за да се приложи способът на чл. 353 ГПК?
3. При извършване на съдебната делба при този способ обвързан ли е съдът: 1) от становището на съделителя за начина на разпределение на имотите между него и останалите и 2) от имущественото състояние на съделителя, в тежест на когото следва да се постави паричното уравнение на неравенството в дяловете?
К. счита, че тези въпроси обуславят решението и допускането му до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
К. счита също така, че решението противоречи на ТР № 1/ 17.07.2001 г по гр. д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС и на решение на ВКС по чл. 290 ГПК, но не поставя въпросите, които проявят противоречието. Прилага и едно решение на Софийски градски съд по делбено дело, но и по него не извежда въпрос.
От ответницата по касация не постъпва отговор на жалбата.
Касационната жалба е с допустим предмет. Тя е срещу решение по делбен иск. Подадена е от легитимирана страна – съделителят, който е упражнил и право на въззивно обжалване с оплаквания за неточно приложение на чл. 353 ГПК, въведени в тази фаза на производството и като касационни основания. Жалбата е редовна и допустима, но въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В. съд е обосновал способа на чл. 353 ГПК с: 1) броя на делбените имоти (четири сгради), който е по-голям от броя на съделителите (двама) и 2) неудобството от съставяне на дялове и теглене на жребий, въпреки решението, с което делбата е допусната при равни дялове. Намерил е, че е възможно да се проведе целта на делбата – с прекратяването на съсобствеността всеки да получи своя дял в натура при парично изравняване на неравенството в дяловете (чл. 69, ал. 2 ЗН). Счел е, че неудобството се проявява от облигационните последици на преустройства и подобренията в сградите, които всеки от съделителите е извършвал през годините след разпределено помежду им ползване. Така в дял на ответницата по касация са поставени сградата с идентификатор 48489.6.193.4 (с предназначение гараж) и жилището в сградата с идентификатор 48489.6.193.3, което има вход от югоизток с описани в решението помещения, които това жилище включва, а в дял на касатора – другото жилище с вход от югозапад в същата сграда (включените в него помещения също са описани), сградата с идентификатор 48489.6.193.2 и сградата с идентификатор 48489.6.193.1. При разпределението на имотите между съделителите въззивният съд е съобразил и това, че сградата с идентификатор 48489.6.193.2 е отразена неправилно в кадастралната карта като размери, застроена площ и предназначение. Именно тя е обединила лятната кухня и гаража, строени на два етапа по надлежно издадени за отделния обект строителни книжа. Предназначението й на жилище въззивният съд е изключил поради това, че включените в нея помещения не отговарят на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Съобразил е и това, че в единствената жилищна сграда с идентификатор 48489.6.193.3 съществуват два обекта, всеки от които отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ и се ползва от съответния съделител и разпределянето им между съделителите следва да се извърши без необходимост от одобрен инвестиционен проект (чл. 203 ЗУТ). За този извод въззивният съд е цитирал и практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Другата сграда с идентификатор 48489.6.193.1, поставена в дял на касатора, е тази, която включва гараж, външна тоалетна и баня с преддверие.
Настоящият състав не намира, че първите два въпроса, поставени от касатора, обосноват въззивното решение. На първо място, до съдебна делба при равни квоти между съделителите са допуснати четири сгради, а не една. На второ място, липсата на изискване за одобрен инвестиционен проект (чл. 203 ЗУТ) въззивният съд е обсъдил с оглед възможността всеки от съделителите да получи един жилищен обект, т. е. по отношение на сградата, в която се намират двете жилища. По отношение на останалите три е счел за ненужно да обсъжда възможностите по чл. 203 ЗУТ, прилагайки за тях друг критерий, релевантен за способа на чл. 353 ГПК, – разпределеното между съделителите тяхно ползване, продължило през годините и довело до извършвани от всеки преустройства и подобрения. Първият и вторият въпрос, поставени от касатора, се съотнасят към две от тези сгради (с идентификатор 48489.6.193.2. и 48489.6.193.1), поставени с решението в негов дял. Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по тези въпроси.
К. контрол е изключен и по третия. Въпросът обосновава решението, доколкото имотите са разпределени по начин, различен от предложения от касатора и паричното уравнение на неравенството в дяловете е поставено в негова тежест, без да е изследвано имущественото му състояние. В своята практика ВКС многократно е подлагал на тълкуване разпоредбата на чл. 353 ГПК. Чл. 292 ГПК (отм), която е със същото съдържание, е предмет и на нормативно тълкуване, извършвано от Върховния съд на Република България в поредица тълкувателни актове. Въпреки това липсва акт, в който ВКС, а до 1996 г. Върховният съд на Република България да е приемал, че при този способ на извършване на делбата съдът е обвързан със становището на един от съделителите за начина, по който следва да се разпределят делбените имоти. Изразеното по делото становище по разпределението има значение в хипотезата, в която: 1) го изразяват част от съделителите; 2) искането е за възлагане на имот в техен общ дял; 3) останалите имоти съответстват на броя на другите съделители или на броя на другите групи от съделители, направили сходно искане и 4) възлагането на имотите в общ дял не е по колена и между сънаследници. Хипотезата е различна от настоящата. Настоящият състав не намира основание за промяна в практиката на ВКС. Необходимост да се изследва имущественото състояние на съделителя, който следва да понесе паричното уравнение от неравенството в дяловете, не следва нито от чл. 353 ГПК (преди чл. 292 ГПК), нито от чл. 69, ал. 2 ЗН. В това отношение разпоредбите, приложени в обжалваното решение, са точни и ясни. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК не обосновават приложената практика и цитираното тълкувателно решение. К. се позовава на тях, но от тях не извежда въпроси за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 02.06.2014 г. по гр. д. № 291/ 2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.