5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 09.06.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1384 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 30.10.2013г. по в.гр.д.№553/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на [община] против [фирма] за признаване за установено, че общината е собственик на недвижим имот-трафопост “Пролет”, находящ се в [населено място], кв.Д. махала /кв.П./ и представляващ съвкупност от едноетажна сграда с идентификатор 55871.506.81.10 и застроена площ от 72 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху ПИ с идентификатор 55871.506.81 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба и в самата касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалниправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1.При наличието на положителни и съответно липса на отрицателни предпоставки, визирани в нормата на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора /сграда-трафопост/, преминал ли е в собственост на общината по силата на закона към момента на влизане на този закон в сила-17.09.1991г.;
2.Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти /собственост на потребители-физически и юридически лица/, на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа и необходимо ли е енергийният обект-трафопост да обслужва само общината като юридическо лице, за да се приеме, че е обект на техническата инфраструктура на общината;
3. Допустимо ли е съдът при липса на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент /17.09.1991г./ да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, след като самият закон не предвижда и не съдържа такава презумпция;
4.След преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество- [фирма], преминали ли са трафопостовете /и конкретно спорният трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били запизани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. /17.09.1991г./;
5. При липсата на каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. оборотна ведомост, от която се установява конкретните Д., които са сключени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или с друг нормативно установен документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост именно на това държавно предприятие, може ли да се приеме по силата на закона, че именно този трафопост е бил включен в баланса му;
6. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени;
7. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания;
8. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на §7 от ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие-поставеният въпрос касае правомощията на ВКС при постановяване на решения по реда на чл.290 ГПК и не е бил поставян на разглеждане пред въззивния съд по настоящето дело.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е прието на първо място, че не се касае за обект на техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на [община]. Изложени са съображения, че като част от електрическата мрежа трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за енергетиката/отм./, т.е. че този обект като част от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на [община], предвид на което не е налице първата предпоставка на §7, ал.1, т.7 ПЗР на З.. Изложени са и допълнителни съображения, че аналогична за характера на тези обекти е и последващата разпоредба на чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, където е посочено, че всички електоенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с обслужващ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическата енергия.
На второ място е прието, че не е установено процесният трафопост да съставлява част от общинската инфраструктура по съображения, че собствеността и предназначението на този обект са законово регламентирани и съответно изграждането му върху имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия не променя неговите характеристики и не го превръща в обект, съставляващ част от общинската инфраструктура.
На трето място е прието, че всички обекти, които по смисъла на чл.12 от Закона за електростопанството/отм./ са били предназначени за извършване на дейности по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата самия закон и без наличие на изричен акт за това, поради което и е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен. Изложени са съображения, че включването на подобни обекти във фондовете на съответното енергийно предприятие е следствие от факта, че тези обекти са били часа от общодържавната енергийна система. Въз основа на предоставянето съответният обект е следвало да се заведе в счетоводството на предприятието.
Изложени са съображения, че с оглед историческия преглед на уредбата на обществените отношения, свързани с доставката на електроенергия следва изводът, че логиката на закона е имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество, какъвто е настоящият случай, да бъдат включени в капитала им, което изключва преминаването на такива обекти в патримониума на общината. Прието е, че в собственост на общината преминават само онези обекти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общината, целеви средства от самооблагане на населението или с негов труд или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общината.
При така изложените съображения от въззивния съд досежно предвидените в разпоредбите на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. предпоставки, настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса, уточнен от настоящия състав във връзка с правомощията му съобразно указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010 по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала. Тези два въпроса имат значение за изхода на спора /касаят наличието и начина на установяване на комулативно дадените в разпоредбата на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. предпоставки/, разрешени са в обжалваното решение като са обусловили правните изводи на въззивния съд по основателността на предявения иск. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на §7, ал.1, т.7 ПЗР З. в подобни хипотези, включително досежно предметния обхват на тази разпоредба.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази на ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие. Съображенията за това са на първо място, че предмет на обжалване не е решение на ВКС, в което да е било изразено подобно становище. Освен това само ОСГК, респ. ОСГТК на ВКС разполагат с правомощието да преценяват правилността на изразено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ВКС становище по приложението на материалноправна или процесуалноправна норма, включително и досежно даденото по този ред тълкуване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени от касатора въпроси, тъй като същите изразяват становището на касатора по приложението на материалния закон, както и за начина, по който съдът следва да извърши преценка на доказателствата за релевантните за спора факти и в този смисъл следва да се възприемат като доводи и оплаквания по правилността на обжалваното решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.10.2013г. по в.гр.д.№553/2013г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 218.64лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: