О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 252/27.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1652 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 569/ 28.11.2014 г. по гр. д. № 759/ 2014 г, с което Пазарджишки окръжен съд, като потвърждава решение № 445/ 24.06.2014 г. на Пещерски районен съд, отхвърля исковете на Д. С. Щ. и на В. С. Т. срещу С. С. П. с правна квалификация чл. 42, б. „б” ЗН за прогласяване нищожността на завещанието на Р. С. Й. в полза на С. С. П. и с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 14 ЗН (в първоначалната редакция) за прогласяване на неговата нищожност в частта, с която Р. С. Й. се е разпоредила с повече от половината си имущество.
Решението се обжалва от Д. С. Щ. и от В. С. Т. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси (допълнени и уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания): 1. При оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 201 ГПК и искане за допускане на повторна експертиза, длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателственото искане?, ? и 2. Кои лица са наследниците на завещателя по закона по смисъла на чл. 14 (в първоначална редакция) ЗН след ТР № 1/ 2005 г. ОСГК на ВКС? Касаторите считат, че въпросите са включени в предмета на делото и обуславят изводите на въззивния съд по обжалваното решение. Прилагат решения на ВКС, включително по реда на ГПК (отм) с довода, че въззивното им противоречи. Оплакването по същество е, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение по главните искове (чл. 200 и 201 ГПК) и в противоречие с материалния закон по евентуалните искове (чл. 14, ал. 1 (първоначална редакция) и ал. 2 (отм) ЗН).
Ответникът по касация С. С. П. не изразява становище по искането за допускане на касационния контрол. По същество намира решението правилно.
Обжалваното решение е по гражданско дело по неоценяеми искове (главни и евентуални, активно субективно съединени). Следователно касационните жалби имат допустим предмет, тъй като не попадат в ограниченията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Подадени са от легитимирани страни – двамата ищци, на които единствено принадлежи обжалваемият интерес. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. К. жалби са редовни и допустими, като въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по евентуалните искове.
С въззивното решение са отхвърлени главните искове с правна квалификация чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН за прогласяване нищожността на завещанието на Р. С. Й., предявени от касаторите-нейни наследници по закон срещу ответника по касация – лицето в полза, на което тя е завещала цялото свое имущество. При доказателствата, събрани чрез заключението на допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнографологическа експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът в саморъчното универсално завещание от 02.10.1978 г. са на Р. С. Й., въззивният съд е приел за спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
За да постанови обжалвания резултат по тези два иска, в определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на касаторите във въззивната жалба за допускане на повторно заключение по графологическата експертиза. За да отрече предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивният съд е съобразил, че такова искане касаторите са направили и пред първата инстанция при спазване на изискването на чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, но правилно то е оставено без уважение – оспорването е било необосновано. Изявлението на процесуалният представител на касаторите адв. Б. в откритото съдебно заседание от 23.04.2014 г. е било: „Искам тройна експертиза. Така искат и доверителите ми.” То е направено непосредствено след изслушването на заключението на графологическата експертиза, но това доказва една от предпоставките за неговото уважаване – касаторите са спазили преклузивния срок по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. Няма практика на Върховния касационен съд и в приложението на чл. 201 ГПК, и в приложението на чл. 157, ал. 2 ГПК (отм), която да приема, че необоснованите (немотивирани) искания на страната, оспорваща заключението, задължава съдът да допусне изслушването на повторна експертиза. В новия ГПК това правило е записано изрично, а преди това се в извличаше в практиката по тълкувателен път. Недопустимо е страната, която е оспорила заключението, да обоснове своето искане за повторна експертиза едва във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Процесуалното действие е несвоевременно (направено след срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК). Чл. 64, ал. 1 ГПК задължава въззивният съд да не го вземе пред вид. Случаят е такъв. Той не се решава по различен начин в приложените от касаторите решения на ВКС. Това изключва допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в частта, с която са отхвърлени главните искове с правна квалификация чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН.
За да отхвърли евентуалните искове за прогласяване нищожността на универсалното завещание поради противоречието му с чл. 14 ЗН в първоначалната редакция, приложима към извършване на завещанието и към откриване на наследството на Р. С. Й., въззивният съд е приел, че в тежест на касаторите е да докажат, че ответникът (ответник и по касация) не е наследник по закон на завещателя. Провеждането на доказването по отрицателния факт е поставил в тежест на касаторите. Приел го е за недоказан въпреки представеното удостоверение, че към датата на смъртта на завещателя нейни наследници по закон са все лица, различни от ответника по касация (брат и четири сестри). Позовал се е и на саморъчното завещание, в което ответникът по касация е посочен като син на сестра на завещателя. Следователно въззивният съд е приел, че наследник по закон по смисъла на чл. 14 ЗН (в първоначалната редакция) са не само лицата, призовани да наследят завещателя, а всички по чл. 5 – 9 ЗН.
С т. 15 от ППлВС № 4/ 1964 г. е извършено задължително тълкуване на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН, като е прието, че наследници по закон по смисъла на разпоредбите са не само лицата, призовани да наследят, а всички по чл. 5 – 9 ЗН. С ТР № 1/ 2005 г. ОСГК на ВКС обяви за изгубила сила т. 15 от ППлВС № 4/ 1964 г. Към тълкувателното решение е отпаднало законовото ограничение на свободата на разпореждане на завещателя с имущество му в полза на лица, извън наследниците му по закон (след ЗИ на ЗН, обнародван в ДВ бр. 60/ 1992 г). Съществува (със запазено действие е) ограничението на свободата на разпореждане на завещателя по чл. 28, ал. 1 ЗН. Провежда го потестативното право по чл. 30 ЗН. Въпросът, кои са наследниците по закон на завещателя по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН след ТР № 1/ 2005 г. ОСГК на ВКС, е обсъждан в решение № 342/ 12.07.2010 г. по гр. д. № 397/ 2010 г. на ІІ ГО на ВКС и в решение № 320/ 29.06.2010 г. по гр. д. № 5021/ 2008 г. на І ГО на ВКС. Въпросът, кои са наследниците по закон на завещателя по смисъла на чл. 14 ЗН (в първоначална редакция на разпоредбата) след ТР № 1/ 2005 г. ОСГК на ВКС, не е обсъждан в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Той е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд. При предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол в частта, с която евентуалните искове са отхвърлени.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 569/ 28.11.2014 г. по гр. д. № 759/ 2014 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта по исковете на Д. С. Щ. и В. С. Т. срещу С. С. П. с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 14 ЗН (в първоначалната редакция).
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25. 00 лв.
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.