6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
София, 25.04.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1621 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 09.12.2013г. по гр.д.№1918/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Т. Й. Пашова е осъдена да предаде на С. К. С., П. А. С. и А. Ж. М. владението на 94кв.м., находящи се в западната част на УПИ ІІІ-509, 510, кв.26 по плана на [населено място], в.з.Минерални бани, [община], целият с площ от 1183кв.м., повдигнати в зелено по скицата на експертното заключение на в.л. М.М. и граничат със западната регулационна линия на УПИ ІІІ-509, 510, граничеща с УПИ ІІ-507,508 в кв.26 по същия план.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. К. С., П. А. С. и А. Ж. М. изразяват становище,че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под 5000лв. Излагат съображения и за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По реда на чл.75 ЗС С. К. С., П. А. С. и А. Ж. М. са предявили срещу Т. Й. Пашова иск за предаване владението на 94кв.м. от УПИ ІІІ-509, 510 в кв.26 по плана на [населено място].
С обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че искът е предявен в предвидения в закона преклузивен срок, който започва да тече от деня на нарушението, т.е. от отнемане на владението-до този момент владелецът на имота не би могъл да реализира защитата си, при положение, че не е препятствано упражняването на правото. Прието е, че в случая действието по отнемане на владението е извършено на 08.11.2012г. с факта на осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение срещу предявилите иска лица и тъй като искът е предявен на 29.03.2013г. е прието, че срокът е спазен.
Прието е, че с решение по гр.д.№3617/2010г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение по в.гр.д.№1401/2011г. на Бургаския окръжен съд и влязло в сила А. С., К. С. и М. М. са осъдени да предадат на Т. П. процесния имот и на основание осъдителния диспозитив Т. П. се е снабдила с изпълнителен лист срещу лицата, спрямо които е провела процеса. С. К., П. А. и А. Ж. са атакували неуспешно по реда на отмяната влезлите в сила решения, като молбата за отмяна е отхвърлена от ВКС по съображения, че същите не са задължителни необходими другари. С оглед на това е прието, че С. К., П. А. и А. Ж. не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№3571/2010г. по описа на Бургаския районен съд, понеже правата, на които са носители, са придобити много преди завеждане на процеса и същите не са правоприемници на страните, тъй като не са придобили правата си след завеждане на исковата молба. Прието е, че предявилите иска в настоящето производство лица са упражнявали фактическата власт върху спорния имот непрекъснато за срок, надвишаващ многократно изискуемия от разпоредбата на чл.75 ЗС и разполагат с правото на защита на владението по този ред.
Прието е, че след като предявилите иска лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№3671/2010г., но въпреки това спорната част от имота е предадена на Т. П. от съдебния изпълнител, е налице незаконосъобразност на извършените принудителни действия по смисъла на чл.358 ГПК и неправомерно нарушаване на владението на вещното им право-макар и извършено по реда на ГПК и при спазване на правилата за изпълнение на непарични вземания /предаване на вещи/, действието е в нарушение на правилата за обвързващата сила на съдебното решение по отношение на лицата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на правомощията на решаващия съд по приложението на чл.358 ГПК въззивният съд се е съобразил с константната понастоящем практика на ВКС, а именно с разрешението, дадено в решение № 45/03.02.2011г. по гр.д.№242/2010г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл.75 ЗС и в случаите, когато лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен, като разпоредбата на чл.358 ГПК посочва какви са правомощията на гражданския съд в производството по предявени искове по чл.75 и чл.76 ЗС, когато се твърди, че владението върху имота е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. Поради това следва да се приеме, че по поставения от касатора въпрос дали текстът на чл.358 ГПК допълва или лимитира правомощията на съда при предявяване на иск по чл.75 ЗС касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо произнасянето по предявен иск с основание чл.435, ал.5 ГПК във вр. с чл.75 ЗС, когато в изпълнение на задълженията си по чл.358 ГПК съдът не е приложил по делото производството срещу чието изпълнение се предявява този нов владелчески иск. Константна е практиката на ВКС, че прилагането на изпълнително дело към гражданско не е предпоставка за допустимост на иска, освен в изрично предвидените случаи. Разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК, на която се позовава касаторът, предвижда възможността трето лице да обжалва действията на съдебния изпълнител, т.е. не урежда хипотеза на предявяване на иск за защита правата на това трето лице и съответно в настоящия случай е неприложима.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е предявяване на иск на основание чл.435, ал.5 ГПК във вр. с чл.75 ЗС от лице, твърдящо ползване на част от недвижим имот, основаващо се на действия по неправомерно установяване на владение, извършени от и/или в полза на твърдящи, че са собственици лица, когато последните са осъдени за тези си действия.
Въпросът за допустимостта на иска е разрешен от въззивния съд в съответствие с постановен от ВКС акт, с който молбата за отмяна на С. К., П. А. и А. Ж. на решението, постановено по гр.д.№3571/2010г. по описа на Бургаския районен съд е приета за неоснователна. Изложените от съда съображения съответстват на смисъла на разпоредбата на чл.75 ЗС, както и на чл.298 ГПК, които разпоредби в този смисъл са ясни и не се нуждаят от тълкуване в поддържания от касатора смисъл.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е предявяване на иск от ползвател, с произнасянето по който съдът може да пререши влязло в сила решение по успешно проведен иск на основание чл.75 ЗС в установителната част относно установеното за ищеца владение, когато първоначалният иск обвързва “голия собственик” и когато мнимите права на собственика и ползвателя имат един и същ правопораждащ юридически факт и едно и също събитие.
На първо място следва да се отбележи, че така поставеният въпрос отразява поддържаната от касатора защитна теза в процеса и неговото становище по разрешените от съда спорни въпроси. Освен това в настоящия случай не би могло да се приеме, че е налице пререшаване на спор за владението, доколкото субектите в двете производства са различни и именно поради тази причина подадената от С. К., П. А. и А. Ж. молба за отмяна е била оставена без уважение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е положително произнасяне по предявен владелчески иск от ползвател, при постановено междувременно окончателно решение по иск за собственост върху същата част от земната повърхност, по силата на което искът на “голите собственици” е отхвърлен изцяло, както и обвързва ли решението по установителния иск за собственост ползвателите на същия имот, когато мнимите права на собственика и ползвателя имат един и същ правопораждащ юридически факт.
О. следва да се отбележи, че въпросът изразява становището на касатора по правния спор. Следва да се отбележи също така, че съдебната практика последователно провежда разграничение между правните последици на решения, с които се признава правото на собственост и решения, с които ползващо имота лице бива осъдено да предаде владението по реда на чл.75 ЗС. Още повече, че ГПК съдържа и изрична разпоредба, очертаваща предмета на доказване при предявен по реда на чл.75 ЗС иск-чл.357, ал.1 ГПК. Принадлежността на правото на собственост върху имота в това производство няма решаващо значение за изхода на спора.
По въпроса допустимо ли е предявяване на владелчески иск с основание чл.435, ал.5 ГПК във вр. с чл.75 ЗС от лица, явяващи се възходящи по права линия от първа степен на осъдените с влязло в сила решение да възстановят неправомерно отнето владение на ищцата, респ. ответницата по повторното производство с предмет една и съща част от земната повърхност, както и може ли извършеният въвод във владение от съдебен изпълнител въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение с ответниците, голи собственици-низходящи по права линия от първа степен, да се третира като такъв срещу трети лица по смисъла на чл.453, ал.5 ГПК също не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Законът не обвързва допустимостта и основателността на иска от степента на родство между страните в двете производства, както се поддържа от касатора. Въпросът, както и предходните, е формулиран изцяло на плоскостта на поддържаната от касатора защитна теза в процеса, изразява неговото становище по поставените на разглеждане въпроси и в този смисъл съдържа в себе си касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК.
Въпросът трябва ли за да е законен въводът във владение при успешно проведен владелчески иск, последният да е воден срещу всички възходящи, низходящи и такива по съребрена линия и сватовство роднини, при положение, че всички те нормално се нахождат в различни периоди от време в така завладяното, поради роднинството си с ответниците-незаконно завладялите и поради това лишили от владение ищеца мними собственици; трето лице ли е по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК възходящият на осъдения да предаде владението ответник не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображенията изложени по-горе. На първо място по причина, че въпросът дали предявилите иска по настоящето дело лица имат качеството “трето лице” по смисъла на чл.435, ал.5 ГПК е разрешен от въззивния съд не на основата на съществуващата роднинска връзка между лицата, по отношение на които е признато за установено, че Т. Й. Пашова е собственик на имота, а въз основа на събраните по делото доказателства. Освен това тази разпоредба не може да се приеме за неясна в поддържания от касатора смисъл. Или, както вече беше отбелязано, подобни въпроси следва да се приемат за неотносими към съществото на правния спор, доколкото принадлежността на правото на собственост върху имота и наличието на родствена връзка между страните по последователно разрешаваните от съдилищата спорове за нарушено владение, са ирелевантни по аргумент от чл.357, ал.1 ГПК.
Поставя се и въпросът от кога започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.435, ал.5 ГПК във вр. с чл.75 ЗС-от момента на узнаване от страна на владеещите, че е налице окончателно съдебно решение за предаване на владението срещу низходящите “голи собственици” или от осъществения от съдебния изпълнител въвод във владение. Не се обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос, нито даденото от съда разрешение да противоречи на практиката на ВКС. Освен това разпоредбата на чл.75 ЗС в този смисъл е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали притежанието на право на ползване само по себе си може да легитимира материално правно ищци по иск за нарушено владение. Както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.357, ал.1 ГПК, очертаваща предмета на доказване в производството по предявен по реда на чл.75 ЗС иск е ясна и не се нуждае от тълкуване, като вида на притежаваните вещни права върху имота е ирелевантен-по реда на чл.75 ЗС се търси защита на владението като фактическо състояние, а не на притежаваното от предявилото иска лице вещно право.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.12.2013г. по гр.д.№1918/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Й. Пашова за спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Й. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. К. С., П. А. С. и А. Ж. М. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: