Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
Гр.София, 11.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1353/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №125/08.12.15 г., постановена от ОС-Велико Търново /ВтОС/ по Н.Д.8/13 г., подсъдимият И. В. В. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.199,ал.2,т.3 вр.ал.1,т.3,пр.1 и 2 вр.чл. 198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК с наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода, като са определени първоначален общ режим и съответно пенитенциарно заведение за изтърпяване; по чл.339,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 НК с наложено наказание пет години лишаване от свобода; по чл.346,ал.2,т.1,пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК с наложено наказание пет години лишаване от свобода; по чл.216,ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК с наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода. Оправдан е да е извършил престъпление по чл.339,ал.1 НК. На основание чл.23 НК е определено В. да изтърпи едно общо наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда подсъдимият Б. Т. Т. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.199,ал.2,т.3 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20,ал.4 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, като са определени първоначален общ режим и съответно пенитенциарно заведение за изтърпяване; по чл.339,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години; по чл.216,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Оправдан е по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК. На основание чл.23 НК е определено за изтърпяване наказание от петнадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор.
Все с тази присъда подсъдимият И. Х. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.1 вр.чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.4 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
И тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на конституирания като граждански ищец пострадал А. К. А. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съответно в размер от 200 000 и 15 000 лв., считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълната предявена част от 400 000 лв.
Отново тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на конституирания граждански ищец обезщетение за имуществени вреди от 1 700 лв., считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 179/08.08.16 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.79/16 г., така цитираната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия Р. наказание е увеличено на десет години лишаване от свобода и е разпоредено същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Постановеният от ВтОС съдебен акт е изменен и в частта по присъждане на разноските. Потвърден е в останалата част.
Недоволни от така постановения съдебен акт на ВтАС са всички подсъдими, които го оспорват с лични свои жалби, атакувайки в тях приетото авторство на инкриминираните им деяния от страна на решаващите съдилища и грубите процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на съдебното производство. В представените допълнения към личните си жалби /множество от подсъдимия Т./ те разгръщат най-вече своите доказателствени тези.
Постъпили са жалби и от тримата защитници на подсъдимите, в които са релевирани всички касационни основания. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и или връщане на делото за ново разглеждане на второстепенния, а при уважаване на съответните искания за това-на първостепенния съд, след отмяна на присъдата на същия, или що се касае до подсъдимите Т. и Р.-намаляване на наложените наказания. За Р. се настоява освен това наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено по начин, че да намери приложение институтът на условното осъждане. Претендира се и да се отхвърлят уважените граждански искове срещу му.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите В. и Т., представящи и допълнителни съображения, както и техните защитници, поддържат жалбите с изложените в тях доводи и съответни искания. Конкретно подсъдимият Т. моли делото да се върне и да бъде разгледано от друг съд- не от ВтОС или ВтАС, тъй като съдиите от тези съдилища са предубедени и не може да се постигне правосъдие; или да бъде оправдан. Едно от направените от В. искания е за връщане на досъдебното производство за доразследване най-вече на сумата-предмет на престъпно посегателство, за която осъден. Намира,че неправилно е квалифициран процесният грабеж предвид отнетото имущество и в тази връзка трябва да бъде съобразено и наложеното му наказание.
Подсъдимият Р., редовно призован, не се явява. Упълномощените от него защитници пред тази инстанция поддържат личната му жалба, както и аргументите по касационната жалба на предходния защитник, като наблягат на незаконосъобразно осъждане по определени факти относно средства на престъплението, въз основа на които е прието, че Р. е помагач; както и на недопустимост и неоснователност на гражданските искове, уважени срещу техния подзащитен. Основното искане е свързано с отмяна на решението на ВтАС и присъдата на ВтОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от първостепенния съд. Алтернативно се настоява за изменение на съдебното решение, определяне на дължимото наказание при условията на чл.58 вр.чл.55 НК и прилагане нормата на чл.66,ал.1 НК, както и произнасяне по гражданските искове.
Прокурорът от ВКП намира, че жалбите са неоснователни. Единствено се съгласява със становището на защитниците на подсъдимия Р. относно незаконосъобразност при осъждането му по предявените граждански искове.
Частният обвинител и граждански ищец А. А. и гражданският ищец П. Я., редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го документи и аргументите по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да подходи към конкретно разглеждане на жалбите на отделните подсъдими и техните защитници и претенциите по тях, покриващи правомощията на ВКС, този съд желае да отбележи следното:
1. Върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е последна в рамките на инстанционния контрол, предвиден в наказателно-процесуалния закон. Като такава тя е инстанция по правото, което важи и за настоящото производство, доколкото по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 354,ал.5 НПК. Касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, не съдържат изисквания за произнасяне по необоснованост /преценката на събраните доказателства не е правилно изведена и не обуславя приетата фактология/ и непълнота на доказателствата. И това е така, тъй като изложените обстоятелства са относими към съдилищата по фактите, каквито са първостепенният и второстепенният съд-поне в конкретния казус това са ВтОС и ВтАС, не и към съд по правото, какъвто е ВКС.
Видно от голяма част от жалбите на В. и Т., особено от основната такава и множеството допълнителни, изготвени от Т., оплакванията касаят суверенната съдебна преценка на решаващите съдилища на събраните доказателства от една страна, а от друга- разгръща се личният поглед на всеки от дейците по отношение на стореното, до степен, че се излагат съображения, сравними единствено с процесуални обяснения. Допълнително се обръща внимание на факти, които са по повод наказателното производство, но несвързани конкретно с извършеното деяние, а с лични възприятия и тревоги на подсъдимите. В голяма част от допълненията на подсъдимия Т. пък се срещат доводи, които, без да се обръща внимание на неправилното от граматическа гледна точка изписване, се отличават с такава неяснота, че ВКС не е в състояние да разбере същността им.
На следващо място, в някои части жалбите на защитниците на подсъдимите, включително и този на Р., от когото той се отказва пред настоящия съд, и допълнението към тях, съдържат възражения за неправилна доказателствена преценка от страна на въззивния съд, без да се оспорва годността на оценените доказателствени материали. Специално що се касае до жалбата на защитника на касатора В., такива доводи са излагани и при релевиране на оплакването за нарушение на материалното право.
Казаното, отнесено към пределите на проверка и правомощията на висшата съдебна инстанция по наказателни дела при процесното първо разглеждане на делото пред нея, предопределя невъзможността за произнасяне по възражения, които, както и да бъдат наречени, в същината си са или недопустими /изразяването на обяснения/, или такива за необоснованост, водещи до оспорване на приетото авторство на престъпленията на основата на собствен доказателствен анализ. Ето защо ще се вземе отношение единствено по доводи, субсумируеми под нормата на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК, иначе казано по оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. А ако се намери,че такива съществуват, ще се прецени дали те са довели до неправилно приложение на материалния закон чрез осъждането на дейците.
2. Най-напред, по мнение на тази инстанция, следва да се обърне внимание на изтъкнати в жалбите и допълненията към тях общи оплаквания, които могат да бъдат подведени под съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива- а именно: съдебните актове са постановени от незаконен състав; не присъства съществена мотивировка както по второстепенния, така и при първостепенния съдебен акт, което прави същите постановени при липса на мотиви. Съображенията, свързани с наличието или не на предпоставките на чл.348,ал.3, т.3 и т.2,пр.1 НПК, се изнасят за обсъждане на преден план, доколкото разрешаването на поставените в тяхна връзка въпроси се явява решаващо за по-нататъшната процесуална съдба на наказателното производство и от него зависи дали ще бъдат обсъдени останалите доводи по съществото на процедурата.
Постановени ли са съдебните актове на ВтОС и/или ВтАС от незаконен състав? В този контекст се правят възражения в две направления. От една страна, що се касае до първостепенния съд, се счита, че той не е конструиран в съответствие със законовите правила, а от друга- че представителите и на него, и на въззивния съдебен състав, са били пристрастни при разглеждане на делото във вреда на подсъдимите В. и Т.. По този начин се е стигнало до невъзможност съдебните актове да бъдат постановени в съответствие с изискванията на чл.6, §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.
2.1. Този съд многократно се е произнасял по аргументи като въздигнатите. Предвид същината на изложеното, която е идентична, въпреки различната конкретика по отделните производства, той е правил анализ на дължимите законови норми, практиката на националните съдилища и на ЕСдПЧ, относими към обсъжданата проблематика. Справедливостта на проведения процес в светлината на чл.7,ал.1 ЗСВ и чл.6, §1 ЕКЗПЧОС изхожда от обстоятелството, че съдът, разглеждащ делото по същество, трябва да бъде персонално определен в съответствие със заложените в чл.9 ЗСВ предписания- случаен подбор. Реализирането на този подход е гаранция за липса на основание за наличие на предпоставките по чл.348, ал.3, т.3 вр. ал.1, т.2 НПК.
Съгласно чл.9,ал.2 ЗСВ принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата, се прилага в рамките на колегиите или отделенията. Това изискване се отнася за докладчика по делото. В случая не се спори по отношение на този по конкретното дело-съдия П.. В тази връзка има приложена история на съдийските назначения-л.69 от Н.Д.8/13 г.по описа на ВтОС.
Основното оплакване касае присъствието на съдия Т. М. /който по линия на старшинството е бил и председател на съдебния състав/ в разглеждане на първоинстанционното производство и начина на неговия подбор. Обобщено казано, твърди се, че подсъдимите са били наясно предварително с избирането на съдия М., тъй като, доколкото той е бил отстраняван от длъжност и обект на разследване, а по-късно възстановен на работа, е бил зависим от правоохранителните органи и нему били разпределяни дела, към които местната полиция има сериозен интерес.
Лансираната версия не намира потвърждение в материалите по делото. Като оставим настрана, че не са били много съдиите във ВтОС, които са можели да участват в разглеждане по същество на настоящото производство, останалите аргументи са декларативно издигнати и касаят лични възгледи на привлечените към наказателна отговорност лица, които са задържани под стража и обяснимо недоволни поради заетите от тях процесуални позиции. Действително, процесното производство е белязано със съществена доказателствена и материалноправна тежест, но то не е единствено по рода си, за което обвинителната власт като господар на разследването на досъдебна фаза да инспирира специален съдебен подбор, който да бъде благоприятен за заетата от нея позиция, дължима на събраните от полицията доказателства; и най-важно, подобно обстоятелство да е реално установено по производството, а не само словно изразявано от лица, които са обект на разследването- досъдебно и съдебно.
Всъщност, поставеният въпрос е свързан с това как се формира съдебният панел, когато по силата на процесуалното законодателство той се състои не само от един съдия, явяващ се и докладчик по делото. Доколкото понастоящем иде реч за първоинстанционно наказателно производство и предвид повдигнатите обвинения, са налице предпоставките на чл.28,ал.1,т.3 НПК- съдебният състав се състои от двама съдии от първостепенния съд и трима съдебни заседатели. Как е следвало да се избират те към момента на образуване на наказателното производство пред ВтОС на 04.01.13 г.? Подробни уяснения по третирания въпрос липсват както в устройствения /ЗСВ/, така и процесуалния /НПК/ закон. Казаното има резон. Отделните съдилища са със собствена структура, която законодателството им позволява да създават и поддържат, в рамките на спецификата на конкретните съдебен район и компетентности. Ръководството на съответния съдебен орган разполага с правомощия да разрешава определени въпроси по организацията на работата на съда по начин, чиято промяна при необходимост го характеризира като оперативен и отговарящ на явилите се реалности /чл.86 ЗСВ/. На фона на изложеното законовите изисквания за случаен подбор се отнасят за докладчика по делото, който се подбира сред съдиите от специализираното отделение /в съдилищата извън ВКС няма колегии/, но останалите членове на съдебния състав се определят по силата на вътрешните правила на съответната съдебна юрисдикция. Ако се установи, че този регламент е нарушен, може да се разсъждава за спецификата на допуснатото нарушение и неговото рефлектиране върху законното конструиране на състава.
ВКС не намира основание да счете, че в процесния казус е налице отклонение от заложените принципи за разпределение на делото и съдебния състав в пределите на ВтОС. На л.69 от първоинстанционното производство, на гърба, присъства разпореждане на съдия от ВтОС от 09.01.13 г., съгласно което на основание чл.28,ал.1,т.3 НПК е определен съдебен състав: Т.М., Е..П. и трима съдебни заседатели. Вътрешните правила, както и актовете по тяхното изпълнение, са част от служебното познание на върховната съдебна инстанция по наказателни дела и в тази връзка е нужно да се заяви следното:
Делото е разпределено на съдия-докладчик и е определен съдебният състав, който да го разглежда, от съдия Я. Я.. Към началото на 2013 г.той е бил председател на двете граждански отделения на ВтОС. Въпреки това, към този момент председателят на наказателното отделение на съда съдия К. К. е ползвала платен годишен отпуск, считано от 02.01.13 г., и със заповед на административния ръководител на апелативния съд съдия М. М. нейните задължения са изпълнявани от съдия Я.. За член-съдия на съдебния състав и респективно председател на същия, последният е определил съдия Т. М., предвид факта, че той е бил първи по старшинство в наказателното отделение след ръководителя на съда и председателя на самото отделение /Заповед №25/ 15.05.12 г. на административния ръководител на ВтОС/. Такъв е бил установеният вътрешен ред за определяне на разширените съдебни състави.
Следователно няма място да се приеме, че на основание повдигнатите възражения за определяне на състава на съда, който да разглежда настоящото дело в неговия първоинстанционен съдебен стадий, е била открита, /отворена/ за процедурни съмнения, както се изразява в много от своите решения ЕСдПЧ /Пиърсак срещу Белгия, Киприану срещу Кипър, Мойсеев срещу Русия и др./, за да е налице нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.
2.2. Второто възражение за незаконен състав касае, както бе казано, и първостепенния, и второстепенния съд. Спрямо тях са отправени укори, че са отхвърлили доказателствени искания на страните, че са манипулирали съдебни протоколи, че не са предоставили всички писмени материали на подсъдимите и т.н. От тези съдебни действия е изведено общото оплакване, че делото не е било разглеждано от непредубеден съд.
Поначало разискването на поставения проблем е наложително, защото оплакването за нарушение на принципа на случайния подбор, прогласен в нормата на чл.9 ЗСВ, не би следвало да се разглежда изолирано от нормите на чл.29,ал.2 НПК. Незаконността на състава се определя от обективно наличие на конкретни обстоятелства, отразяващи се върху безпристрастността на съдията и/или съдиите и съдебните заседатели, които обстоятелства рефлектират върху основанията за отвод.
Прегледът на процесуалната действителност установява, че съдилищата са се произнасяли по всички искания на страните и са отразявали аргументи защо ги отхвърлят или поне частично уважават. Обстоятелството, че подсъдимите и/или техните защитници не са доволни от отхвърляне на искания, което важи и за прокурора като държавен обвинител и въобще за всички страни по делото, в никакъв случай не прави съдебния орган предубеден, а най-малко,когато изтъква съображения в подкрепа на своите становища. В крайна сметка решаващият съд съобразява представената пред него доказателствена маса и в съответствие с фактологията и правната квалификация на повдигнатите обвинения, следва да прецени доколко определени искания са относими към очертания в чл.102 НПК предмет на доказване. Същото е релевантно и за изготвените мотиви към постановените съдебни актове. Няма никакви устойчиви характеристики, които да бъдат разгледани на плоскостта на обективния и субективен тест за оценка на безпристрастността на съдебните състави, за да се изведе наличие на изискваното нарушение.
3. По-нататък, в тази обща част на изложението трябва да се вземе отношение по въпроса изправени ли сме пред липса на мотиви както по съдебния акт на първата инстанция,така и на втората такава. Всички подсъдими и защитници отправят такива упреци към решаващите съдилища, било то изцяло, било в определени части на съдебните актове.
3.1. На първо място в светлината на казаното, се набляга на използване от съдилищата на компютърната функция COPY-PASTE, което се отнася най-вече за приетата от ВтОС фактология по престъпната деятелност, почерпена изцяло, включително и с граматическите грешки, от обстоятелствената част на обвинителния инструмент. А ВтАС от своя страна е възприел казаното от първостепенния съд.
ВКС не може да се солидаризира с изтъкнатите доводи, не защото фактическата обстановка по мотивите на съдилищата не съвпада с предложената фактология по престъпната дейност в обстоятелствената част на обвинителния акт, а защото подходът при нейното възприемане е твърде механичен от страна на подсъдимите и защитниците. Това е така, тъй като фактическите положения са построени върху събрания доказателствен материал, като основно място сред него имат обясненията на дейците, депозирани на досъдебното производство, които са присъединени към годната за ценене доказателствена маса по съответния процесуален ред. Именно те формират основополагащите изводи за стеклите се обстоятелства, тяхната последователност и конкретни изражения.
Обясненията на дейците обаче не са огледани самостойно, а са оценени в комплекс с останалите гласни доказателствени материали /и при тях има такива, които са събирани на досъдебното производство и законосъобразно приобщени/, както и с набавените веществени доказателства и изводите спрямо тях по съответните заключения на вещи лица. Категорично не е вярно изтъкваното в жалбите, че не е разбираемо на основа на кои доказателствени материали съдилищата по фактите и в частност въззивният съдебен състав, са възприели фактологията по престъпната деятелност. Категорично не е вярно, че липсва анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност. Категорично не е вярно, че не са отстранени противоречията в доказателствените материали, с изразяване на съдебно становище кои от тях се възприемат и защо.
Казаното важи изцяло както за присъдата на ВтОС, така и за решението на ВтАС. По второто, освен че е отразена мотивация по възраженията срещу първостепенния съдебен акт, присъства и лична аргументация на въззивната инстанция, която е достатъчна, че да бъде несъмнено схваната съдебната воля. Съвсем отделен е въпросът, че заетата от съдилищата позиция не се схожда с тезите на подсъдимите и техните защитници. Това се дължи на различен прочит на доказателствените материали, който,доколкото не се оспорва неговата годност по отношение на съдебната преценка, не подлежи на преобсъждане от съда по правото, какъвто е ВКС. Различен подход означава намеса в суверенната доказателствена дейност по допускане, събиране,проверка и оценка на доказателствата от страна на решаващите съдилища и по същество би означавало произнасяне по необоснованост.
3.2. В същото време ВКС не може да не се съгласи с два повдигнати от подсъдимите и техните защитници въпроса, свързани с липсата на излагане на дължими мотиви в частта по правото.
Първо, видно от мотивировката към атакуваното съдебно решение, ВтОС не е направил подробна разбивка за всяко престъпление, за което подсъдимите са били обвинени, осъдени и респективно оправдани. На стр.31 от същото той се е задоволил да отговори,че защитата не прави възражения по правната квалификация на деянията. Това донейде е вярно, но прозиращата сред доводите истина е, че защитният акцент е бил фокусиран върху преценката на доказателствата, извеждаща недоказаност на вменените на касаторите престъпни посегателства. Именно върху опровергаването на тази аргументация въззивната инстанция е впрегнала своите мотивни усилия. В този смисъл и доколкото ВтАС е възприел без критика изложението по съображенията към първоинстанционната присъда по приложението на дължимото право, каквито има налични, може да се заяви, че в третираната част решението отговаря на минималния стандарт за изготвяне на необходими мотиви по начин, че да бъде разбрана съдебната воля.
Второ, изложеният подход на ВтАС по приложението на материалното право е довел до съмнение за това има ли надлежни мотиви по отношение на осъждането на В. и Т. за извършено от тях деяние по чл.339 НК. Внимателният преглед на материалите по делото и съдебните мотиви утвърждава извода, че що се касае до подсъдимия В., приетата от съдилищата фактология по престъпната дейност заедно с Х. М., ясно очертава деянието по чл.339,ал.1 НК с неговите конкретни форми. Що се касае до подсъдимия Т., се наблюдава липса на мотиви за установеност на изпълнителното деяние „придобил”, но този пропуск не се отразява съществено върху общата престъпна дейност на дееца, субсумирана под нормата на чл.339,ал.1 НК.
Предвид казаното, следва да бъдат отхвърлени всички доводи за наличие на абсолютни процесуални нарушения, изискващи отмяна на атакуваното съдебно решение, респективно присъда на ВтОС, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния, респективно първоинстанционния съд.
4. Макар и поради приетото да се явява ненужно обръщане на внимание на всеки поставен въпрос, в сферата на пълното обсъждане на доводите, изтъкнати от страните, ВКС намира,че е нужно да вземе отношение по исканията на подсъдимите В. и Т. след отмяна на решението на ВтАС и присъдата на ВтОС, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съд, извън съдебния район на АС-Велико Търново, дори това да е Специализираният наказателен съд. Претенцията се дължи на личното убеждение у тези дейци, че в района, където са извършени престъпните деяния и по общите правила на подсъдността делото трябва да бъде разглеждано в него, няма съд, чийто персонален състав да не е предварително убеден във виновността им.
Дори и да биха били разкрити обстоятелства, които налагат отмяна на споменатите решение и присъда, няма процесуално основание, което да разрешава да се уважи претенцията на касаторите. Предвид заетото от последните процесуално поведение и личните последици с оглед постановените осъдителни съдебни актове срещу им, ВКС разбира човешкото желание за тях да се направи изключение, което не е предвидено в закона, но им се струва реализуемо точно по настоящото производство с оглед правото на справедлив процес. Извън извода за декларативно позоваване на пристрастност на всички съдебни състави в района на АС-Велико Търново, разглеждането на подобно искане не може да бъде предмет на настоящата процедура.
5. На следващо, но не по важност място, ВКС желае да обсъди общ аргумент, въздигнат от подсъдимите В. и Т.. Той касае обстоятелството, че подсъдимият М. е избягал от мястото, където спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение Задържане под стража по настоящото дело и като е спряла наказателното производство срещу му, решаващата първа инстанция не само не е съобразила нежеланието на тези лица това да бъде сторено, но е нарушила съществено и правото им на защита поради неизясняване на обективната истина. ВтАС е взел отношение по изложените такива възражения и доколкото ВКС се солидаризира с казаното от него, не намира за нужно да го повтаря.
Следва обаче да отрази становището си по два съществени факта, изтъквани пред него. От една страна, в светлината на приетото авторство на деянията, се претендира несходство със заявеното от М. като обяснения на досъдебното производство. От друга, сe настоява делото да се върне за ново разглеждане и доколкото деецът вече бил заловен, да бъде доведен в РБ и да участва занапред в него. Само по този начин обективната истина би излязла наяве.
ВКС намира доводите за несъстоятелни. Първостепенният съд е направил дължимата преценка на възможността за спиране на наказателното производство по отношение на М. /съдебно заседание на 03.06.14 г./, приемайки по надлежен ред,че няма основание за разделянето му, както и липса на пречка за разкриване на обективната истина. Съгласието или не на останалите дейци не прави това съдебно действие незаконосъобразно. Заради него обаче не е пристъпено към прочит на обясненията, депозирани от този подсъдим в хода на досъдебното производство. При липса на такъв, обясненията на М. няма как да бъдат обсъждани. Да не говорим, че самото разчитане на същността на изявленията му не само не сочи на отхвърляне на авторството на деянията от страна на В. и Т., а гf потвърждава.
Настоящото производство стои на разглеждане пред ВКС по жалби на подсъдимите В., Т. и Р.. Решаващите съдилища са се произнасяли по събраните доказателства във връзка с престъпната деятелност само на тези лица и въз основа на тях са стигнали до съответни правни изводи. ВКС решава въпроса с приложението на процесуалното и материалното право и ако не установи пороци, той не може да разсъждава по различно възприемане на фактологията по делото. Процесуалното положение на Х. М. от един момент нататък, не е повлияло върху преценката на престъпната деятелност на другите дейци. Няма процедурна норма, която да задължава висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела да съобразява занапред залавянето на избягал от правосъдието подсъдим, спрямо когото делото е спряно, с оглед преразглеждане на доказателствената съвкупност по отношение на подсъдимите, за които е постановен съдебен акт по съответния процесуален ред. Затова и не би могло да се стигне до уважаване на искането на подсъдимия В. лично да бъде разпитан М..
6. Отново подсъдимите В. и Т. правят съществен довод досежно сумата, за отнемането на която са осъдени. Тя от своя страна формира квалификацията особено големи размери. А предвид стрелбата и прострелването на А., чрез които е потвърдено, че извършителите са били въоръжени, се решава финалната правна квалификация за В. и Т.- такава по чл.199, ал.2,т.3 вр.ал.1,т.3 вр.чл.198,ал.1 НК.
Неотклонно дейците са излагали тезата си, че сумата е значително по-малка от инкриминираната им такава в общ размер от 65 656,80 лв. и че реално са били отнети 16 000 лв. Пари били отделени и за Р., но това станало от дяловете на другите дейци, поделили си общо 16 000 лв. Първата инстанция е посветила процесуални усилия за изясняване на отнетата сума, предвид отсъствието на парите. Въпросът не е могъл да бъде разяснен детайлно от пострадалия А., който е пострадал тежко след удар от М. в главата. Това е отключило невъзможност лицето да възстанови краткосрочната си памет преди грабежа, което е относимо към липсата на спомен за стойността на пренасяната от него сума.
Повдигнатите пред ВКС възражения по предмета на престъпно посегателство са свързани изцяло с кредитируемост на събраните доказателства в тази насока, а не с тяхната годност. Най-общо казано, атакуват се представени в хода на производството фактури от Булсатком, за които се твърди,че са изготвени с оглед процеса, но са станали основа за възприемане на отнетата сума, носена на тази фирма от А.. Заявява се, че липсва щета за дружеството. Също така се оспорва изявлението на сестрата на потърпевшия-свидетелката А.,че той е пренасял в себе си лични средства от 15 000 лв.,тъй като е имал намерение да си купува автомобил от Стара Загора.
Предвид обстоятелствата, които ВКС може да обмисля, заявява, че решаващите инстанции са изложили пространна мотивация относно доказателствата, въз основа на които приемат стойността на отнетото имущество. Законосъобразно е намерено, че представените фактури не се установява да са фалшиви, както твърдят подсъдимите. Изяснено е, че е налична щета за Булсатком, но дружеството не я търси, предвид това,че в основата на същата стои процесният грабеж. Изяснен е въпросът, че по това време на месеца А. е предприемал пътуване през прохода Хаинбоаз за Стара Загора, носейки сума средно около 50 000 лв., като същата е включвала в себе си плащане за различни стоки и услуги, установени доколкото е възможно по свидетелски /свидетелите С.,Г.,Т./ и експертен път. Неслучайно Р. е дал информация за пренасяни много пари, каквито познания той е имал от собствения си брат.
Дали отношенията между Булсатком и неговия дистрибутор за Северна България към процесния момент, пострадалия А., са били изрядни от данъчноправна гледна точка, с пренасяне на ръка и предаване на такава голяма сума, не е предмет на проверка от наказателния съд в това производство. Възможно е потърпевшият да е желаел да приведе парите по банков път,но внасяйки ги в банкова институция в Стара Загора. Важно е, че доказателствената основа оборва тезите на подсъдимите за отнетото имущество и в тази насока са изписани надлежни аргументи.
Същото се отнася и досежно пренасяната от А. лична сума от 15 000 лв. Приета е кредибилност на показанията на свидетелката А. и не се наблюдават никакви процедурни недъзи, които да препятстват възприемане на тази позиция. Предметът на престъпно посегателство може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства и способи и не е зависим в случаи като процесния от писмени доказателствени средства.
ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ В. и НЕГОВИЯ ЗАЩИТНИК и ДОПЪЛНЕНИЯТА КЪМ ТЯХ.
Както бе казано в общата част на мотивите на този съ