О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 07.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 669/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. от гр. В. срещу решение № 555 от 13.12.2008 г. по в. т. д. № 717/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Варненски районен съд решение № 1* от 12.05.2008 г. по т. д. № 6856/2007 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касаторката А. Б. срещу „Г” Е. , гр. В. иск по чл. 285 ЗЗД за сумата 6 273.10 лв., представляваща разлика между направените разноски по изпълнение на договор за поръчка от м. април 2004 г. за регистрация и счетоводно обслужване на дружеството; за закупуване на имоти и извършване на услуги във връзка с покупката им и за строително-ремонтни работи в единия от закупените имоти.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на иска. Касаторката счита за несъответстващ на събраните по делото доказателства /на представените по делото две нотариално заверени пълномощни от 27.04.2004 г./ изводът, че между нея и ответното дружество не е сключен договор за поръчка във връзка със счетоводното обслужване на същото. Основното й оплакване, обаче, е във връзка с приетото от въззивния съд, че исковата сума е недължима, тъй като разноските за извършените строително-ремонтни работи в собствения на ответника имот в с. П. са неуместно направени, поради което същият не може да бъде натоварен със заплащането им. Според касаторката, този извод на решаващия състав е в противоречие с разпоредбата на чл. 292 ЗЗД и не отчита липсата на направено възражение по реда на чл. 40 ЗЗД от страна на довереника по договора за поръчка.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществени материално и процесуалноправни въпроси, по отношение на които са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без обаче тези въпроси да са посочени конкретно.
Ответникът по касация – “Г” Е. , гр. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 15.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, Варненски окръжен съд, макар да е приел за доказано възникването на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за поръчка във връзка с извършването на действия по регистрация на ответното дружество, закупуване за негова сметка на два недвижими имота и по извършване на строително-ремонтни работи в единия от тях /имота в с. П., е счел за изцяло неоснователен предявеният от А. Г. Б. срещу „Г” Е. иск по чл. 285 ЗЗД за сумата 6 273.10 лв., представляваща разлика между действително направените разноски в размер на 75 218.68 лв. и възстановените на ищцата /чрез теглене от банковата сметка на ответника/ суми в размер на 68 945.51 лв.
По отношение на разноските във връзка с регистрацията на дружеството, с оглед извършено от самата ищца признание по реда на чл. 127 ГПК /отм./, съдът е приел, че тези разноски вече са й възстановени, а по отношение на разноските за закупуването на двата имота – че не е доказано плащането на същите да е извършено с лични средства на ищцата, а не със средства, предоставени от дружеството.
Неоснователността на претенцията по отношение на разходите за извършените строително-ремонтни работи е аргументирана с голямата разлика /почти двойна/ между платените от ищцата средства и действителната стойност на ремонтните дейности в имота, установена от заключенията на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /единична и тройна/. С оглед на това, решаващият състав е преценил, че разходите във връзка с организиране на строително-ремонтните работи в собствения на ответника имот са неуместно направени и дружеството-възложител не може да бъде натоварено със заплащането им на довереника.
Поради липса на ангажирани доказателства на ищцата да е възложено организиране на счетоводното обслужване на ответното дружество, въззивният съд е счел за неоснователна претенцията и в тази й част.
С оглед твърденията на касаторката в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Макар да не е формулиран изрично, с оглед практиката на която се позовава, следва да се приеме, че касаторката поставя материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 292 ЗЗД и по-конкретно в хипотезата, когато довереникът действа като пълномощник на доверителя, може ли възложителят на поръчката да прави възражения пред довереника, свързани с изпълнението на третото лице.
Доколкото този въпрос е от значение за изхода на спора, същият се явява значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не са осъществени визираните от закона условия за допускане на касационното обжалване.
На първо място, неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи, обаче, касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставения въпрос и приложението на тази норма. Още повече, че по приложението на относимите към случая правни норми /чл. 285 и чл. 292 ЗЗД/ е налице достатъчно съдебна практика, която не е противоречива.
На второ място, не може да бъде споделено и становището за противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на Върховен касационен съд по поставения от касатора въпрос – решение № 621 от 31.03.1999 г. по гр. д. № 2423/98 г. на V г. о. Макар и да касае хипотезата на мандатни отношения, съчетани с упълномощаване на довереника /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/, този акт е неотносим към конкретния случай, тъй като предмет на разглеждане в него са отношенията между доверителя и третото лице, а не между страните по мандатното правоотношение, т. е. между доверителя и довереника, каквато именно е настоящата хипотеза.
Що се отнася до представеното от касаторката решение, постановено по арбитражно дело № 117/1987 г., същото не следва да бъде обсъждано, тъй като съгласно императивната норма на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК релевантна към това основание за допускане на касационно обжалване е единствено практиката на Върховен касационен съд, но не и арбитражната практика.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 555 от 13.12.2008 г. по в. т. д. № 717/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: