О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 04.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 690/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 423/14.11.2008 год. по гр. д. № 2020/2008 год. Софийският градски съд е оставил в сила решението от 19.03.2008 год. по гр. д. № 24435/2007 год. на Софийския районен съд, ГК, 76 състав, с което на основание чл. 402 ТЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ал. І ЗЗД, Й. Г. Л. от гр. С. се осъжда да заплати на “Б” АД гр. С. сумата 4 402,56 лв., представляваща заплатено от “Б” АД гр. С. застрахователно обезщетение по сключена застраховка ”автокаско” със з. полица № 0524070101/361783/25.05.2005 год. за лек автомобил “А” с ДК № С* в резултат на ПТП от 05.12.2005 год. с виновен водач Й. Г. Л., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2007 год., до окончателното й плащане.
С оплаквания за недопустимост, респ. като неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от Й. Г. Л. от гр. С.. Касаторът счита, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като неправилно е тълкувал нормата на чл. 213 ал. І от КЗ в редакцията й след допълнението с ново изречение четвърто /ДВ бр. 97/23.11.2007 год., в сила от 27.11.2007 год./, във вр. с § 143 ПЗР на КЗ. Касаторът счита, че съгласно § 143, разпоредбата на чл. 213 ал. І от КЗ изречение четвърто, се прилага за всички случаи на встъпване в право, по което не е извършено плащане към деня на обнародване на този закон в Държавен вестник, и от това не следва, че тази норма има обратно действие, а действието й е по отношение на всички заварени случаи.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 14/16.01.2008 год. по гр. д. № 459/2007 год. на Пловдивския районен съд, 12 гр. с. и решение от 30.05.2006 год. по гр. д. № 1823/2004 год. на Софийския апелативен съд, а наличието на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК се обосновава с това, че законовата норма при приложението на която има постановени противоречиви съдебни решения, се нуждае от тълкуване.
Ответникът З. д. “Б” АД гр. С. не е заявил становище по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ответникът Й. Г. Л. като водач на л. а. “Ф” с ДК № С* виновно е причинил ПТП на 05.12.2005 год. и за нанесената повреда на лек автомобил “А” с ДК № С* ищецът е заплатил на 12.04.2006 год. на Д. Я. А. застрахователно обезщетение в размер на 4 402,56 лв. по сключена с нея застраховка ”автокаско” със з. полица № 0524070101/361783/25.05.2005 год. По реда на чл. 402 ТЗ /отм./ ищецът е претендирал заплащане на исковата сума от ответника, тъй като след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования-увреден, и въззивният съд е приел, че искът е доказан от релевираните по делото доказателства.
На възражението на ответника за приложение на чл. 213 ал. І КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на КЗ, въззивният съд е изложил подробни съображения защо не приема този довод на ответника
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е този за отговорността на причинителя на вреда при наличие на сключена от него задължителна застраховка “гражданска отговорност”, в хипотезата на суброгиране на застраховател в правата на застрахования-увреден, с оглед приложението на чл. 213 ал. І КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на КЗ, при неплащане до момента на приетото изменение на закона.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС състав на ІІ т. о. счита, че в процесния случай е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
В своето изложение за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът не посочва решения на ВКС на които въззивното решение им противоречи, но на настоящия състав е служебно известно, че има постановени решения (решение № 99/02.11.2009 год. по т. д. № 70/2009 год. на ВКС І т. о. и решение № 119/07.10.2009 год. по т. д. № 40/2009 год. на ВКС І т. о.) от други състави на ВКС, на които въззивното решение им противоречи, и затова следва да се допусне въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 423/14.11.2008 год. по гр. д. № 2020/2008 год. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 88,04 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: