О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
[населено място], 02.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 201 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Д. В. Д., чрез процесуалния представител адв. П. С. против определение № 3457/24.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 3867/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2262/26.01.2017г. по гр.д. № 15546/2014г. на СГС, ГО,I-16 с-в, с което е допълнено определение № 17446/09.09.2015г. по гр.д. № 15546/2014г. на СГС, ГО,I-16 с-в в частта за разноските с присъждане в полза на ЗК [фирма] на сума в размер на 2 197,50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на молбата на ЗК [фирма] за присъждане на разноски в посочения размер.
Ответникът по частната касационна жалба ЗК [фирма] не е депозирал писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният касатор е предявил иск срещу застрахователя пред СГС за заплащане на обезщетение за причинени при ПТП вреди. С определение № 17446/09.09.2015г. по гр.д. № 15546/2014г. на СГС, ГО, I-16 с-в е било прекратено производството по делото, поради направен преди първо съдебно заседание отказ от иска от страна на ищеца. С молба от 07.10.2015г. ответникът по иска е поискал присъждане на разноски като се допълни определението за прекратяване на производството по делото. С определение № 2262/26.01.2017г. по гр.д. № 15546/2014г. на СГС, ГО, I-16 с-в, първоинстанционният съд е допълнил по реда на чл.248 ГПК прекратителното си определение и е присъдил в полза на застрахователя сумата от 2 197,50лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да потвърди определението по чл.248 ГПК въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл.78, ал.8 ГПК има материалноправен характер и преценката на съда какъв размер на юрисконсултско възнаграждение следва да присъди се преценява съобразно редакцията на посочената норма към момента на извършване на съответното процесуално действие – в случая прекратяване на производството поради отказ от иска. Прекратителното определение е постановено през 2015г. , молбата по чл.248 ГПК е подадена през 2015г., а определението по чл.248 ГПК е постановено през 2017г., следователно разноските не могат да се определят съобразно извършеното с ДВ бр.8/2017г. изменение на чл.78, ал.8 ГПК.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следния правен въпрос: Към кой момент следва да се прави преценка за размера на поисканото юрисконсултско възнаграждение / при последвала редакция на нормата уреждаща тази материя/ – към момента на извършване на правното действие или към момента на постановяване на съдебния акт?, който въвежда с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение е за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че правният въпрос се поставя от частния касатор при обосноваване на довод, че релевантният момент за прилагане на съответно действалата към него редакция на чл.78, ал.8 ГПК е датата на постановяване на определението по чл.248 ГПК. Разрешението, което въззивният съд дава в обжалваното пред настоящата инстанция определение е, че това е моментът на постановяване на определението за прекратяване, с което приключва производството по делото пред първоинстанционния съд. Така даденото разрешение е в съответствие с изричната уредба на чл.81 ГПК и съществуващата по прилагането й практика в хипотезата на приключило производството с определение за прекратяване.
Нормата на чл.81 ГПК предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като законът свързва с този приключващ акт и произнасянето по въпроса за разноските, то материалноправните предпоставки за възникване на отговорността за заплащането им се преценяват към същия този момент, а не съобразно уредбата им към по-късен момент – постановяване на определението по чл.248 ГПК при пропуск на решаващия съд да се произнесе или при погрешното определяне на разноските в приключващия производството пред съответната инстанция съдебен акт.
В постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК : определение № 169/26.04.2010г. по ч.гр.д. № 166/2010г. на ВКС, II г.о., определение № 455/12.11.2010г. по гр.д. № 405/2010г. на ВКС, II г.о. и определение № 66/07.04.2017г. по ч.гр.д. № 49/2017г. на ВКС, I г.о. е прието, че при прекратяване на делото, същото приключва с определението за прекратяване, с което на основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските. В полза на ответника, на осн. чл.78, ал.4 ГПК се дължат разноски направени преди определението за прекратяване, които могат да се заявят за присъждане с молба по чл.248 ГПК. В определение № 51/09.03.2017г. по т.д. № 454/2016г. на ВКС, I т.о. и определение № 42/13.03.2017г. по гр.д. № 2165/2016г. на ВКС, II г.о. решаващите състави на ВКС са приели, че меродавен за приложението на съответната редакция на чл.78, ал.8 ГПК е моментът на произнасяне в закритото заседание по чл.288 ГПК, респ. на приключване на устните състезания при открито съдебно заседание. Следователно това са моменти, предхождащи постановяването на определението по чл.248 ГПК.
Поради изложеното не е налице соченото от частния касатор допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 3457/24.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 3867/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: