О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
гр.София, 15.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 138 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв. Вихър Н. – пълномощник на В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Николова К., и Р. В. К., срещу определение № 3421/06.11.2018г. по в.гр.д. № 4055/2017г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта за присъденото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция.
В частната жалба се излагат съображения, че адв.Н. е представлявал по реда на чл.36 ЗА четирите ищци, всяка от които е предявила срещу застрахователя иск за присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв. Като краен резултат исковете са уважени частично – по 150 000лв. за всяка една от ищците: В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Николова К., и 120 000лв. за Р. В. К.. Счита, че възнаграждението по чл.38 ЗА следва да се определи на осн. чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете, т.е. възнаграждението се изчислява съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като за основа се взема цената на предявения иск и след това към него се прилага пропорцията на уважена към отхвърлена част от иска. Неправилно въззивният съд е изчислил дължимото възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като за основа е взел размера на уважената част от исковете. Иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата му по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба ЗАД „Армеец“АД оспорва основателността й.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.1 ГПК.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав е приключило с решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на САС, с което частично е отменено решение № 4048/07.06.2017г., изменено с определение от 04.07.2017г., постановени по гр.д. № 1687 /2017г. на СГС, ГО, I – 22 състав, вкл. и в частта на присъдената на адв.Н. на осн. чл.38, ал.2 ЗА разлика над 12 930лв. до 22 120лв. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К. срещу ЗАД „Армеец“АД, искове с правно основание по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от преживени болки и страдания от смъртта на С. Д. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 11.02.2015г., за разликата над сумите от по 150 000 лева до размер на сумите от по 200 000 лева за всяка една от тях, заедно със законна лихва върху разликата между сумите и е отхвърлен предявеният от Р. В. К. срещу ЗАД“Армеец“АД иск с правно основание по чл.226,ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания от смъртта на С. Д. К., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 11.02.2015г, за разликата над сумата 120 000 лева до размер на сумата 200 000 лева, заедно със законна лихва върху разликата между сумите; е частично потвърдено решение № 4048/07.06.2017г. по гр.д. № 1687 /2017г. на СГС, ГО, I – 22 състав в останалата му част и са присъдени разноски на застрахователя за въззивната инстанция в размер на сумата 4 749,99 лева, а на адв. Н. на осн. чл.38, ал.2 ЗА са присъдени разноски в размер на 12 929,98лв. за въззивна инстанция.
С молба от 21.06.2010г. по в.гр.д. № 4055/2017г. на САС адв.Н. е поискал изменение на въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанционното решение за сумата над 12 930лв. до 15 760,50лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция на осн. чл.38, ал.2 ЗА и е искал присъждане на разликата над 12 929,98лв. до 15 760,50лв. – адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА за въззивнна инстанция.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Основателни са доводите на частния жалбоподател, че дължимото в негова полза адвокатско възнаграждение е определено в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г.
С определение № 54/06.02.2019г. по ч.гр.д. № 84/2019г. на ВКС, IV г.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК решаващият състав е приел, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1/2004г., като така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената част от иска. В този смисъл е практиката на съдилищата в други хипотези на частично уважени искове, по които се присъжда юрисконсултско възнаграждение (определение № 9 от 07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3590/2015 г., ІІ т. о.), включително при присъждане на адвокатско възнаграждение (но не при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА) при уважен частично иск по ЗОДОВ (определение № 724 от 02.05.2017 г. по ч. гр. д. № 724/2017 г., ІІІ г. о.). Съставът на ВКС е посочил, че няма основания да бъде дадено различно разрешение за приложението на чл. 10, ал. 3 изр. 2 ЗОДОВ в хипотеза, при частично уважаване на иск по чл. 2 ЗОДОВ, предявен срещу П., когато ищецът е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. И в този случай адвокатското възнаграждение, което П. дължи на оказалия безплатна правна помощ адвокат, се определя съразмерно с уважената част от иска. Съдът е длъжен да определи дължимото според цената на иска минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1, да установи съотношението между уважената част от иска и цената на предявения иск и да редуцира в същото съотношение минималното адвокатско възнаграждение.
В случая цената на предявените искове е 200 000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищците адвокат Н. е 5 530 лв – чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1. Исковете за ищците: В. Николова К., Р. С. К., Н. С. К., действаща със съгласието на своята майка В. Николова К. са уважени до размер 150 000 лв. за всяка една от тях, съотношението между уважената част и цената на иска е 150 000/200 000. Редуцираното според това съотношение дължимо възнаграждение е 4140,50 лв. или за трите общо 12 442,50 лв. за всяка една инстанция. Съответно искът на Р. К. е уважен за сумата от 120 000лв. или пропорцията е 120 000 /200 000лв. След прилагането й към 5 530лв. дължимото възнаграждение на адв.Н. за защита по иска на ищцата Р. К. за всяка една инстанция е в размер на 3 318лв.
В резултат на горното молбата по чл.248 ГПК се явява основателна. Определението на САС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за изменение на въззивното решение като се отмени същото в частта за отмяна на първоинстанционното решение за сумата над 12 930лв. до 15 760,50лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция на осн. чл.38, ал.2 ЗА и се осъди застрахователят да заплати разликата над 12 929,98лв. до 15 760,50лв. – адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3421/06.11.2018г. по в.гр.д. № 4055/2017г. на САС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта на разноските като:
ОТМЕНЯ решение № 1302/28.05.2018 г. по в.гр.д. № 4055/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в в частта, с която е отменено решение № 4048/07.06.2017г., изменено с определение от 04.07.2017г., постановени по гр.д. № 1687 /2017г. на СГС, ГО, I – 22 състав, в частта, в която ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати на адв.Вихър Н. от гр. София разликата над 12 930лв. до 15 760,50лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК за първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД да заплати на адв.Вихър Н. от гр. София разликата над 12 929,98лв. до 15 760,50лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК за въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: