7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.София, 09.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2941 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от Община Поморие касационна жалба срещу решение № 36/10.07.2018г. по гр.д. № 119/2018г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 410 /15.01.2018г. по гр.д. № 2184/2015г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на касатора на осн. чл.50 ЗЗД да заплати на А. С. Г. сумата от 6 017,67лв. за имуществени вреди и 25100 лв., частичен иск от 150 000лв., за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените обезщетения от датата на завеждане на исковата молба.
Подадена е касационна жалба и от А. С. Г. срещу същото решение на БАС в частта, с която е потвърдено решение № 410 /15.01.2018г. по гр.д. № 2184/2015г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на иска й по чл.49 ЗЗД срещу Община Поморие за заплащане на обезщетение в размер на 6 017,67лв. за имуществени вреди, 25100 лв., частичен иск от 150 000лв., за неимуществени вреди и 25 200лв. за разходи за лечение и за преодоляване последиците на увредата; както и в частта, с която след частична отмяна на решение № 410 /15.01.2018г. по гр.д. № 21842015г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен и искът на ищцата срещу Община Поморие за заплащане на основание чл.50 ЗЗД на сумата от 25200лв. за разходи за лечение и за преодоляване последиците на увредата.
В касационните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за достъп до касация.
В писмените си отговори всяка страна оспорва основателността на касационната жалба на насрещната страна.
Третото лице помагач ЗАД ОЗК“Застраховане“ АД не е подало отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 25.10.2014г. вследствие падане на дърво-кипарис в градинка в гр. Поморие е причинено увреждане на ищцата, изразяващо се в счупване на лява бедрена кост и на две кости на дясната подбедрица. Подробно е обсъдено заключението на вещите лица по назначената дендрологична експертиза, въз основа на което решаващият състав е приел, че липсват доказателства за виновни действия или бездействия на общинските служители, на които да е било възложено извършването на работа във връзка с опазване на озеленените площи и декоративната растителност. Спазени са били нормативните изисквания съгласно ЗУТ и Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Поморие, включително по реда на последната е било извършено обследване на поваленото дърво на 21.07.2014г. Съдът е заключил, че причина за изкъртване на дървото е съчетаване на силен и бурен вятър, придружен с голямо количество дъжд, който е предизвикал напрежение върху кореновата система, а последната е била мощна, но повърхностно развита и с не добре развит дълбок централен корен. Поради което е заключил, че искът на осн. чл.49 ЗЗД е неоснователен. По отношение на евентуалния иск, предявен на основание по чл.50 ЗЗД е обсъдил, че процесното дърво е част от растителността на градинката, собственост на общината, поради което отговорността за заплащане на обезщетение за увреждане на ищцата е на общината. По отношение на претърпените вреди е съобразено заключението на вещото лице по СМЕ, установяващо, че липсата на зарастване на счупените кости на подбедрицата е довело до последваща оперативна намеса, удължаване на срока на гипсова имобилизация и се налага нова оперативна интервенция. Ищцата не може да се предвижва сама, необходима й е чужда помощ, използва патерици и проходилка, изпитва силни болки и страдания. Въззивният съд не е уважил възражението на общината за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Тъй като в по-голямата си част дървото е паднало на пешеходната алея и при липса на доказателства в момента на падането ищцата да се е движила по затревените площи, е бил направен извод, че тя е преминавала по обозначените алеи. Няма доказателства, че конкретно поведение на ищцата е довело и до продължаване на срока за оздравяване, още по-малко, че то е в причинна връзка с наложилите се следващи операции. Имуществените вреди са били установени според апелативния съд от представените фактури и от издадените от болничното заведение подробни справки, като направените разходи са за консумативи и медикаменти, които не се поемат от здравната каса. Като справедливо е било преценено и обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 100лв. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 25 200лв. за разходи за лечение и за преодоляване последиците на увредата БАС е намерил, че по съществото си тя касае заплащане на бъдещи разходи за лечение. Ищцата не е конкретизирила тези имуществени разходи и не ги доказва. Поради което в тази част искът е бил отхвърлен.
По касационната жалба на Община Поморие:
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Представляват ли непреодолима сила по смисъла на закона наднормените валежи преди и в деня на инцидента и бурният вятър, установени безспорно с писмо с изх. № 157/27.10.2014г. и писмо изх. № 100/02.05.2017г. на БАН-НИМХ-РЦ [населено място]?; 2/ Следва ли ответникът да носи отговорност по чл.50 ЗЗД и в случаите, при които е безспорно установено, че е положил дължимата грижа, а настъпването на инцидента се дължи единствено на непреодолима сила / ветровал в резултат на бурен вятър и обилни валежи/?; 3/Неизпълнението на лекарски предписания / преждевременно развижване на крака/ за възстановяване на получено телесно увреждане, представлява ли съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД? ; 4/ Нарушаването на приети официални правила за поведение / чл.36, ал.2, т.4 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Поморие/, представлява ли съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД?; 5/ Подлежат ли на обезщетяване имуществените вреди, изразяващи се в разходи за допълнителна храна, луксозни условия на пребиваване в лечебно заведение, телевизия на пострадалия?; 6/ Допустимо и относимо ли е искането пред въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК за допускане извършването на експертиза с въпроси, на които назначената в първата инстанция експертиза не е отговорила, а първоинстанционният съд, допускайки процесуално нарушение, е отказал поставянето на своевременно зададени въпроси?; 7/ Допустимо и относимо ли е искане за установяване на факти и обстоятелства, свързани с доказване на възражение срещу предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди?; 8/Недопускането на доказателствата от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК? Всички въпроси са въведени с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по въпроси от № 1 до № 5 включително се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963г., Решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 130/03.15.2012г. по т.д. № 244/2010г. на ВКС, I т.о., а по въпроси № 5 до № 8 включително Решение № 72/09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 7/27.01.2015г. по гр.д. № 2427/2014г. на ВКС, III г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че първите четири въпроса не отговарят на изискването по чл.280, ал.1 ГПК спрямо общото основание за допускане на касационно обжалване. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд не е обсъждал наличието или не хипотеза по чл.306, ал.2 ТЗ, още по-малко е преценил конкретните природни явления – бурен вятър и валежи като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Дали според доказателствата тези обстоятелства могат да се квалифицират като непреодолима сила е дейност по съществото на спора, свързана със спецификата на всеки отделен случай- отчитане на конкретни показатели и съпоставянето им с нормативни регулации, т.е. с разглеждане на доказателства и установяване на факти, която дейност е изключена от проверката по чл.288 ГПК. При това изрично решаващият състав е обосновал крайния си извод и върху спецификата на самата процесна вещ– дървото не е било с дълбок корен, което в съчетание с падналите валежи и силния вятър е допринесло за крайния резултат – падането му. Именно тези особености на вещта са довели до квалификация на претенцията по чл.50 ЗЗД, което е в съответствие с цитираното от касатора ППВС № 17/63г., допълнено с ППВС № 4/75г. Със същото са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
По отношение на трети и четвърти въпрос липсва изобщо констатация, че соченото от общината поведение от страна на пострадалото лице се е осъществило. На настоящия етап от касационното производство ВКС не може да проверява обосноваността на тези изводи на въззивната инстанция.
По пети въпрос освен, че съдът въобще не коментира разходите за телевизия, храна и условия на пребиваване в болница като луксозни и за да се преценят те като такива е необходима проверка на доказателства, не е осъществено и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В представените от касатора решения на ВКС не е дадено разрешение по въпроса дължи ли се обезщетение за имуществени вреди с характеристиката на горепосочените.
Процесуалните въпроси от шести до осми включително се поставят при довод за допуснато процесуално нарушение – неуважено доказателствено искане във въззивната жалба, свързано с извършване на проверка в друго лечебно заведение, различно от това, в което ищата е провела лечението си, с цел съпоставка на цените в двете болници. Настоящият състав намира, че така формулирани въпросите се отнасят до ирелевантно за настоящия спор обстоятелство. Следва да се има предвид, че опазването на гражданите е гарантирано от закона право – чл.2 Закон за народното здраве, като изборът на лечебно заведение е проявление на принципите за осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ и равнопоставеност при ползване на здравните услуги. Още по-малко това оплакване на касатора се покрива със съдържанието на основанието – очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
По касационната жалба на А. С. Г.:
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, като разгледа всички представени по делото доказателства и да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните и отхвърля другите, както и да обсъди всички доводи на страните във връзка с техните твърдения?; 2/Следва ли да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД за вреди причинени на пострадалия, когато: а/ вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; б/ когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа?; 3/ Следва ли ако вещите лица посочат релевантната за отговорността причина, като най-вероятно от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване, без да се обсъди другия доказателствен материал по делото?; 4/ Съществуват ли критерии за определяне на обезщетение за разходи за лечение и преодоляване последиците на увредата? Допустимо ли е при едни и същи факти и обстоятелства за настъпил инцидент и при едни и същи неблагоприятни последици върху потърпевш възрастен човек, за който лечението трае и в момента на исковия процес, да не се определи обезщетение? Първи въпрос е обоснован с допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/53г. и в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 166/15.07.2013г. по гр.д. № 1285/2012г. на ВКС, III г.о., Решение № 36/24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, II т.о. и др. Останалите въпроси също са въведени при допълнително условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на решението на БАС със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 9/1966г. – по втори въпрос; в практиката на ВКС с оглед Решение № 508/18.06.2010г. по гр.д. № 1411/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 457/01.07.2010г. по гр.д. № 1264/2009г. на ВКС, III г.о. по трети въпрос. Четвърти въпрос е въведен при допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първи и трети въпрос се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди всики доводи и възражения на страните, направени в исковата молба и въззивната жалба, респ. отговора и в тази връзка да прецени всички представени доказателства, в който смисъл е съдебната практика, на която се позовава касаторката. ВКС намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Релевантната за настъпване на вредоносния резултат причина е обсъдена подробно от БАС, като заключението на вещите лица е разгледано във връзка със събраните писмени доказателства – писма от НИМХ-РЦ Варна, снимков материал, констативен протокол с предписание, разрешение на Кмета на общината и писмо от ОП „Озеленяване, горско и селско стопанство“. Подробно съдът е изложил и съображения защо възприема становищата на вещите лица Ж. и Б., а не това на арх.П..
Втори въпрос е въведен хипотетично и нито една от двете посочени хипотези не е била констатирана от въззивния съд. Напротив той е установил, че липсва виновно действие или бездействие на работници или служители на общината, поради което и в съответствие с вече посочената задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 17/63г., е уважил исковете на основание чл.50 ЗЗД.
Четвърти въпрос касае основателността на претенция за бъдещи имуществени вреди. Следва да се има предвид, че в условията на евентуалност БАС е обсъдил и варианта, в който искът е допустим, но крайното му решение за отхвърляне на тази претенция се основава на съображение за липса на конкретизация относно характера на тези вреди и на каквито и е да е доказателства за възможното им настъпване, а оттук и за тяхното остойностяване.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на БАС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36/10.07.2018г. по гр.д. № 119/2018г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: