О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 05.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 767 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. В. Д. и Б. М. Д. срещу определение № 3834/ 06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5799/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.10.2018 г. по гр.д. № 11614/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 4-ти състав, за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Сливен.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1.Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?; 2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента? и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя? Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в СГС на 30.08.2018г. от страна на частните касатори против ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки ищец за неимуществени вреди по чл.432 КЗ от ПТП, настъпило на 24.11.2017г. в землището на с. Градец, община Котел. Сезираният със спора СГС с определение от 01.10.2018 г. по гр.д. № 11614/2018 г. е приел, че делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Сливен, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като ищците са с адрес в гр. Котел и процесното застрахователно събитие е настъпило на територията на Община Котел, която попада в съдебния район на ОС-Сливен. За местната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК съдът следи служебно.
Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция. Посочил е, че с актуалната редакция на чл.115, ал.2 ГПК вр. чл.119, ал.3 ГПК / в сила от 07.08.2018г., след която дата е била подадена исковата молба пред СГС/ законодателят регламентира правилата относно местната подсъдност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за заплащане на обезщетение по КЗ. Съдът е длъжен служебно да следи за нея до приключване на първото по делото заседание. Нормата отново урежда изборна местна подсъдност, но между настоящия или постоянен адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие, а в случая тези процесуални предпоставки са свързани териториално с ОС – Сливен, поради което местно компетентен да разгледа иска е именно този окръжен съд. За неоснователни са счетени доводите на частния жалбоподател за несъобразяване на общностното право. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/12, уреждащи международната компетентност на съдилищата на държавите-членки, не са приложими за вътрешната местна компетентност, когато както събитието, така и участниците в него /и отговорният застраховател/ се намират на територията на РБ, а определянето й е в правомощие на националния законодател. Като неоснователно е преценено и оплакването, че въз основа на нормата на чл.119 ал.3 ГПК сезираният съд може и следва да разгледа делото, в случай, че ответникът не направи съответното възражение.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираните въпроси изпълняват изискванията към основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани и в частната въззивна жалба доводи, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, предвид приложимия процесуален закон – чл.115, ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя относимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове в рамките на отделна държава-членка, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава–членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В атакуваното определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Освен това не е налице и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, е налице практика на ВКС, обективирана в определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о. Спроед същата законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване по чл.628 ГПК е неоснователно, тъй като тълкуването на сочения от частните касатори Регламент не е от значение за правилното решаване на настоящето дело.
Неосноватено е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3834/ 06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5799/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: