О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 31.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3058 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Сембодия България“ЕООД срещу решение № 166/09.07.2018г. по в.т.д. № 181/2017г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 101/14.11.2016г. по т.д. № 201/2015г. на Силистренски окръжен съд и частично потвърждаване на същото като краен резултат са отхвърлени исковете на касатора срещу „Нептун“ООД: 1/ за заплащане на разликата над 8979,71 щ.д. до 36 499,24 щ.д., представляваща недостиг /частична липса на товар/ на м/к „А.“ претоварен на Баржа 1145 ех 15255, Баржа DANU 7 и Баржа 1094ех 11067; 2/ за заплащане на разликата над 1 562,47 щ.д. до 6661,11 щ.д., представляваща обезщетение от 0,05% на ден дължимо на основание чл.16, т.6 от Братиславските съглашения за периода от 16.12.2014г. до 15.12.2015г., изчислено върху главницата от 8979,71 щ.д.; 3/ за заплащане на разликата над 603,88 лв. до 1235,69лв., представляваща недължимо платена цена за превоз на 25,048 т тор, липсващ след претоварване от морския на речните съдове и непокрит от договорения процент загуби и обезщетение дължимо на осн. чл.16, т.6 от Братиславските съглашения за периода 16.12.2014г. до 15.12.2015г.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Въвеждат се основания по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на ответника по касацията „Нептун“ООД се оспорва основателността на касационната жалба, както и изпълнението на условията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за речен превоз на товари, по който „Нептун“ООД се е задължило да претовари и осъществи речен траспорт на около 3000 т торове от пристанище К. до пристанищата в Русе и Лом, за което е получило плащане по три фактури от изпращача „Сембодия България“ЕООД. За да се ангажира отговорността на превозвача според въззивния съд следва да се установи какво е било количеството урея разтоварена на пристанище К. от моторния кораб, какво количество е било натоварено на баржите и какво количество е било разтоварено на пристанища Русе и Лом. В тази връзка ВнАС е приел, че съгласно коносамент от 28.11.2014г. м/к „А.“ е бил натоварен в Туапе, Русия с 3 299,967 т урея, а съгласно драфт-сървей сертификат № 8767/07.12.2014г., неоспорен от страните, в пристанище К. е пристигнал с товар от 3 289,887 т урея, който е бил разтоварен. В същия документ е било отразено, че общото количество на речните баржи е 3 180,440т. Въззивната инстанция е счела, че последното отразяване не представлява доказателство за натовареното количество урея на баржите, тъй като: драфт-сървей сертификатът е съставен с цел да се отрази само общото количество разтоварена от моторния кораб урея, а не и натоварената на баржите; видно от съдържанието му констатацията е направена след измервания на редица показатели, свързани със самия моторен кораб / средно предно газене, средно кърмово газене, средно газене в средата на кораба, окончателна водоизместимост, приспадащи се тегла и пр./ и е посочено, че замерванията са извършени съвместно с екипажа на кораба, като подобни показатели за речните баржи не са били отразени. Съответно за натоварването на баржите са били съставени отделни предназначени само за тях драфт-сървей сертификати, приложени по делото, съгласно които общото натоварено на речните превозни средства количество е 3 248, 390 т урея. Същото количество съвпада с това, отразено по товарителниците, с посоченото в исковата молба и с фактурираното и заплатено от касатора по трите фактури за заплащане на възнаграждение по договора за превоз. ВнАС е достигнал до заключение, че липсващите товари при разтоварване на уреята от м/к „А.“ и натоварването им на трите баржи е 41,497 т / 3289,887 т – 3 248,390 т/. Апелативният съд е приложил избраната от страните по превозния договор клауза МАНКО – допустимата загуба на насипния товар при претоварването му е 0,5% от количеството товар на морския съд /3289,887т./ или възлизащо на 16,5.449 т, които е приспаднал от 41,497т. Поради което е приел, че липсата, за която отговаря превозвачът е в размер на 25,048т урея. На тази основа и след прилагане на единичната цена, на която касаторът е закупил урея по фактура от 28.11.2014г., съдът е определил обезщетението за липси в размер на 8 979,71 щ.д.
По отношение на твърдението на касатора за липси при разтоварване на баржите ВнАС е приел, че не следва да кредитират отразените в генералните актове и акт известия от пристанищата в Лом и Русе разтоварени количества урея от трите баржи, тъй като в посочените документи количеството товар при доставка в речните пристанища е определено не по метода газенето на кораба / драфт сървей/, а чрез замерване на наземни съоражения – колиен и авто кантар и електронни везни. Последният метод на измерване противоречи на избрания от страните в договора за превоз, съгласно приетата от тях клауза МАНКО, както и с оглед приложимите към договора Братиславски съглашения /чл.7, т.12.2/. Съгласно същите в разтоварното пристанище проверката на теглото на стоката се извършва по идентичен начин с този на товарното пристанище, за което се съставя акт за замерване газенето на съда. Въззивната инстанция е съобразила, че според цитираната разпоредба превозвачът носи отговорност само за теглото на товара, което е било потвърдено с акта, съставен въз основа на замерването на газенето на съда в товарното пристанище и като се вземе предвид естествената норма на загуба. Поради което съдът е зачел отразените количества на разтоварената урея в драфт сървей сертификатите, съставени в пристанищата Лом и Русе, и измерени по метода на газене на плавателния съд. Съобразно същите разтовареното количество в посочените пристанища е 3 225,350 т или с 23,040 т по-малко / 3 248,390 т – 3 225,350 т / от натовареното на баржите в пристанище К.. На осн. чл.7, т.12.2, ал.3 от Братиславските съглашения е приложил естествената норма на загуба според вида на товара съгласно Приложение №4 към Братиславските съглашения / за насипни товари – 2%/ или от натовареното на пристанище К. количество от 3 248,390 т допустимата загуба възлиза на 64,97 т, която покрива липсата от 23,040 т. ВнАС не е споделил възраженията на касатора, че тази установена от нормативния акт естествена норма на загуба се влияе от конкретните обстоятелства – изпарения, ниско водно съдържание на товара, начин на съхранение и транспортиране.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Как следва да се оценяват равностойни документи, издадени от едно и също лице, удостоверяващи количеството товар, претоварено от м/к „А.“ на речни баржи в пристанище К., при еднакъв способ на измерване на газенето на корабите – драфт сървей, които за едно и също мерене удостоверяват различни количества товар?; 2/ Оборима ли е презумпцията за пределно допустима норма на загуба на насипна урея в размер до 2 %, определена за родово изброени товари в Приложение №4 към Братиславските съглашения, в съвкупност със събраните доказателства по делото и липса на установена причина за настъпване на загубата? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 101/28.10.2016г. по гр.д. № 853/2016г. на ВКС, II г.о. и Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият правен въпрос не отговаря на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Отнася се до съпоставяне на констатациите по драфт сървей сертификата за разтоварване на моторния кораб и драфт сървей сертификатите за натоварване на трите баржи в пристанище К.. ВнАС не е приел, че е налице едно и също мерене, при което се удостоверява различно количество. Изрично е посочил, че драфт сървей сертификатът за моторния кораб, тъй като отразява измерванията на редица показатели на самия кораб, има доказателствена сила само по отношение на отчетените резултати за кораба, т.е. на количеството товар, което е било разтоварено от него. Този документ не отразява измервания по същите показатели на баржите, поради което не се ползва с доказателствена сила относно отразеното в него количество като натоварено на баржите. С оглед изложеното като доказателство за натовареното количество на речните съдове ВнАС е приел удостовереното в съставените специално за тях драфт сървей сертификати, които отразяват измерванията /по същия метод/ на показателите вече на самите баржи. Именно поради еднаквост в метода на измерване е направил съпоставка между удостовереното в документа за моторния кораб количество на разтоварената урея и удостовереното в документите на баржите количество на натоварената на тях урея. Освен това изводът за натовареното количество торове на баржите е направен при съвкупна преценка на посочените по-горе драйфт сървей сертификати и на товарителници и фактури за платен превоз. Оплакването за евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждане на други доказателства и доводи на страните не може да бъде разгледано във фазата по чл.288 ГПК, без да е поставен правен въпрос в тази връзка.
Втори въпрос е въведен с довод, че в тежест на ответника по иска – превозвач по договора за превоз, е било да установи предпоставките за прилагане на пределно допустимата естествена норма на загуба от 2%, за което той не е ангажирал доказателства. ВКС намира, че апелативният съд не е приел, че нормата на чл.7, т.12.2, ал.3 от Братиславските съглашения във вр. с Приложение № 4 към тях регламентира оборима презумпция. Той въобще не е споделил възражението на касатора, че за да се приложи тази пределно допустима норма следва да се доказват някакви предпоставки: изпарение, условия на съхранение и на превоз на товара, водно съдържание според вида на товара и пр. Съответно и не е разпределял доказателствена тежест за установяването им. Цитираната разпоредба има ясно съдържание и то е насочено към регламентиране на пределно допустима норма, т.е. на такава, която не се нуждае от доказване и се е наложила като естествен резултат при този вид превоз на товари съобразно вида им.
Само поради неизпълнение на изискването поставените правни въпроси да отговарят на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Отделно от това не е изпълнено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото цитираните от касатора решения, формиращи практика на ВКС са по въпрос, който не е бил поставен в изложението: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 166/09.07.2018г. по в.т.д. № 181/2017г. на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: