О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
[населено място],17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2338 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на община Правец против определение №2067/20.06.2019г. по ч.гр.д.№2971/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение. С него е потвърдено разпореждане №301/18.04.2019г. по т.д.№130/2018г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, с което е върната въззивна жалба на община Правец вх.№2648 от 29.03.2019г. против решение №34 от 07.03.2019г. по същото дело.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1/Освободени ли са общините от заплащане на държавна такса при разглеждане на искове, с които се претендират задължения, свързани с разходването на публични средства?; 2/Длъжен ли е съдът да следи при разглеждане допустимостта на жалбата за наличието на основанията по чл.84 от ГПК? Поддържа, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение №1281 от 28.11.2012г. по гр.д.№527/2012г. на Върховен касационен съд, ГК, ІV г.о., определение №1197 от 28.10.2009г. по гр.д.№3623/2008г. на Върховен касационен съд, ГК, І г.о, определение №610 от 07.06.2010г. по гр.д.№883/2010г. на Върховен касационен съд, ГК, ІV г.о., определение №302 от 31.03.2009г. по гр.д.№381/2009г. на Върховен касационен съд, ГК, ІV г.о., определение №883 от 06.08.2010г. по гр.д.№1894/2009г. на Върховен касационен съд, ГК, ІV г.о. и др. Счита, че произнасянето по въпросите ще допринесе и за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски апелативен съд е приел, че в определения от пръвоинстанционния съд срок жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължимата държавна такса за подадената от него въззивна жалба вх.№2648 от 29.03.2019г. против решение №34 от 07.03.2019г. по т.д.№130/2018г. на Софийски окръжен съд. Констатирал е, че жалбоподателят е внесъл погрешно сумата от 2358 лева по сметка на Административен съд – София област, а наред с това не е представил пред СОС в определения срок доказателства за внесената такса, макар и по сметка на друг съд. Изложил е съображения, че вземането на изпълнителя по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, е частно, а не публично вземане.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният от частния касационен жалбоподател първи въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил крайния извод на въззивния съд. По него обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Приложеното към изложението определение №698 от 18.12.2014г. по ч.гр.д.№7120/2014г. на Върховен касационен съд, ГК, І г.о., е постановено в производство по чл.274 ал.2 от ГПК, в което крайният извод се дължи на констатацията, че дължимата държавна такса е внесена, а не на преценка, че общината не дължи държавна такса в съответното производство. Останалите определения са постановени в производства по чл.288 от ГПК, като те не съдържат самостоятелни мотиви по приложението на чл.84 т.3 от ГПК, а само констатация относно това, че общината е освободена от държавна такса.
По поставения въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3, ал.1 от ГПК определение №331/02.06.2015г. по ч.гр.д.№1631/2015г. на ВКС, IІІ г.о., в което е прието, че вземанията на общината като бенефициент по договори за финансиране със средства на Европейския съюз, не са публични общински вземания по смисъла на чл.84 т.3 от ГПК. В постановените по реда на чл.274 ал.2 от ГПК определение №316 от 28.10.2019г. по ч.т.д.№2130/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №511 от 11.12.2018г. по ч.т.д.№2716/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., се приема, че вземанията на общината по договор за изработка, сключен след проведена обществена поръчка, не са публични вземания, още по – малко е налице спор за публично общинско вземане, когато предмет на спора е вземане на изпълнителя срещу общината. Наличието на практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с цитираните определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената практика на ВКС.
Вторият от поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол. Въпросът не се явява обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е обсъждал процесуалните действия на жалбоподателя община Правец, който е внесъл дължимата държавна такса, но по сметка на друг съд. Съдът е обсъдил и доводите на жалбоподателя, че е освободен от държавна такса, като е изложил съображения,че вземането на изпълнителя по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, е частно, а не публично вземане. Съответно изводът за неоснователност на частната жалба не е обусловен от пропуск на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.84 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2067/20.06.2019г. по ч.гр.д.№2971/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.