О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр.София, 12.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 364 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Нива Турс – К.” ЕООД, чрез адв.В. Д., против решение № 1230/16.10.2018 г. по в.гр.д. № 1421/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което е потвърдено решение № 74/28.02.2018 г. по гр.д. № 2151/2017 г. на Асеновградски районен съд, Втори граждански състав за признаване за установено, че настоящият касатор дължи на „Биг Транс” ЗАД сумата от общо 11 400 евро, представляваща обща сума на задълженията по 7 бр. неплатени фактури: Фактура № BIG16 – 1106/25.02.2016 г. на стойност 1 600 евро, Фактура № BIG16 – 1084/24.02.2016 г. на стойност 1 600 евро, Фактура № BIG16 -1107/25.02.2016 г. на стойност 1 600 евро, Фактура № BIG16 – 1105/25.02.2016 г. на стойност 1 700 евро, Фактура № BIG16 – 1392/10.03.2016 г. на стойност 1 700 евро, Фактура № BIG16 – 1802/24.03.2016 г. на стойност 1 600 евро, Фактура № BIG16 – 2054/31.03.2016 г. на стойност 1 600 евро – за осъществен международен превоз на товари от „Биг Транс” ЗАД в периода февруари – март 2016 г., от мястото на натоварване [населено място], Московска област, Русия до мястото на разтоварване в България, [населено място], [улица] получател „Нива Турс – К.” ЕООД; сумата 1 540,37 евро – обезщетение за забава по всяка една от фактурите за периода от 01.03.2016г. до 16.07.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 946/20.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1516/2017 г. на РС– Асеновград.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация „Биг Транс” ЗАД, [населено място], Литва е изложил в писмения си отговор съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца „Биг Транс” ЗАД и ответника „Нива Турс – К.” ЕООД съществуват търговски взаимоотношения въз основа на неформален спедиторски договор, по силата на който ищецът е извършил транспортни услуги – превоз на дървен материал от Русия, [населено място] до България, [населено място] – франко склада на ответника, за които услуги са издадени седем броя фактури общо в размер на 11 400 евро. Счел е за неоснователно възражението на „Нива Турс – К.” ЕООД, че ищецът е неправоспособно лице. Позовавайки се на представеното писмено доказателство от Търговския регистър на Република Литва, въззивният съд е приел, че „Биг Транс” ЗАД е търговец по смисъла на закона на Република Литва. С оглед на това е заключил, че същият има представителна власт за водене на производството по делото. Решаващият съд е приел за неоснователно и второто възражение на ответника, че е имал уговорка за заплащане на цената с друг търговец, който не е страна по делото. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза ПОС е приел, че е налице признание на задължението поради включването на фактурите в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит от „Нива Турс – К.” ЕООД, както и че същите фактури не са заплатени. Отчетено е било, че има издадени други фактури от ищеца, които са били заплатени от касатора. С оглед на това въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че ответникът дължи претендираната сума от 11 400 евро, както и лихва за забава за периода 01.03.2016 г. – 16.07.2017 г. в размер на 1 540,37 евро.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните правни въпроси: 1/ Може ли да бъде предявен и поддържан иск от търговско дружество – ищец, за което е установено, че към момента на депозиране на исковата молба няма регистриран правен статут в търговския регистър на държавата, в която е извършена регистрацията?; 2/ Следва ли да се признае за установено едно вземане, когато по делото страната, на която е разпределена доказателствената тежест, не установи наличието на процесното задължение по представени по делото счетоводни документи (фактури)? Излага съображения, че отговорът на първия въпрос се съдържа в решение № 124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение № 58/31.07.2012 г. по т.д. № 49/2011 г. на ВКС, II т.о. Навежда и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради постановяване на въззивното решение при очевидна неправилност.
Първият въпрос е поставен в контекста на оплакване за недопустимост на въззивното решение поради липса на активна процесуална легитимация на ищцовото дружество. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка евентуална недопустимост на въззивното решение, което на основание чл.280, ал.2 ГПК може и служебно да бъде съобразено от ВКС във фазата по чл.288 ГПК. От представеното извлечение от Регистъра на юридическите лица в Република Литва се установява, че ищцовото дружество е регистрирано във формата на закрито акционерно дружество под наименование „Биг Транс”. Тази правноорганизационна форма няма аналог сред българските търговски дружества. Същата е характерна за страни като Русия, Литва, Беларус и други и се отличава с това, че акциите се разпределят само между учредителите на дружеството и не могат да бъдат придобити от трети лица. Отделно от това, в извлечението не е вписано обстоятелство, което да навежда на извода, че дружеството е прекратило своята търговска дейност. Липсата на регистриран правен статут не е равнозначна на заличаване на дружеството. Следователно не е отпаднала правосубектността на „Биг Транс” ЗАД като надлежна страна по делото.
Вторият въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Има значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. Поставеният от касатора въпрос насочва към проверка на извода на въззивния съд относно дължимостта на претендираните суми, представляващи задължения по седем броя фактури, издадени от ищцовото дружество. За да прецени основателността на изводите на ПОС, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата по делото, т.е. дали решението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване, която преценка не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК. Отделно от това, не е изпълнено и условието за посочване на допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Не е налице и сочената предпоставка „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на ПОС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ПОС.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1230/16.10.2018 г. по в.гр.д. № 1421/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: