6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
Гр.София, 22.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Балевски
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 479 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Р. М. и [фирма], [населено място] срещу решение № 1544/06.07.15г., постановено по т.д.№ 4942/14г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 28/10.07.14г. по т.д.№ 8478/13г. на Софийски градски съд и касаторите са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 409257,48 лв. на основание чл.230, ал.2 вр. чл.88 ЗЗД, представляваща обезщетение в размер на претърпените от ищеца загуби за заплатени наеми по сключен на 01.07.2007г. договор за наем, ведно със законната лихва от 25.09.09г. до пълното изплащане на сумата – допълнително решение № 2432/04.12.15г.
Касаторите поддържат, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбите. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.07.07г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот в [населено място], [улица], който имот да се ползва като ресторант. Договорът за наем е сключен за срок от десет години при месечна наемна цена от 11250 евро. Страните са се уговорили, че предаването на имота от наемодателите на наемателя [фирма] следва да се извърши в срок до 15.12.07г., в който срок наемодателите да извършат ремонт на сградата – шпакловка и замазка на стените и подовете и извеждане на електрически и ВиК инсталации, както и да предоставят на наемателя документи и чертежи за ремонта и за издаването на необходимите разрешения и лицензии за използването на имота като ресторант. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият състав е счел за доказано, че наемодателите не са изпълнили задълженията си по договора – ремонт на обекта не е извършен; предвидената съществена реконструкция на обекта по изготвения проект е изисквала издаване на разрешение за строеж, с каквото наемодателите не са се снабдили; както и не са осигурили съдействие от другия съсобственик [фирма] за предоставяне на разрешение за извършване на ремонтните действия. Според състава на апелативния съд липсват и категорични доказателства за предаване на обекта на наемателя, тъй като в протокола за предаване от 28.07.07г. не е посочено името на наемателя и представителната му власт по отношение на дружеството. По тези съображения е счетено, че е възникнало правото на наемателя по чл.230, ал.2 ЗЗД да развали договора, за което е изпратена нотариална покана, но независимо от това същите последици има и подаването на исковата молба в съда. Възражението на наемодателите, че не се дължи връщане на платената наемна цена, е отхвърлено по съображения, че в хипотеза на разваляне на наемния договор по чл.230, ал.2 ЗЗД е налице изключение от правилото по чл.88 ЗЗД относно действието на развалянето при договорите с периодично изпълнение.
Касаторът Р. Р. М. поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради произнасяне по иск, с какъвто съдът не е бил сезиран, както и поставя следните правни въпроси:1.”Длъжен ли съдът, при произнасяне по иска за обезвреда за вреди от неизпълнение на договора, да изследва въпросите доколко претендираните вреди представляват пряка загуба и непосредствена последица от неизпълнението, както и същите предвидими ли са при пораждане на задължението?”; 2.”Представляват ли елемент от състава на нормата на чл.88, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД въпросите относно това дали претендираните вреди представляват пряка загуба, представляват ли непосредствена последица от неизпълнението и могли ли са същите да бъдат предвидени при пораждане на задължението?”; 3.”Може ли съдът да уважи иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор, без да изследва въпросите дали претендираните вреди представляват пряка загуба, представляват ли същите непосредствена последица от неизпълнението и могли ли са същите да бъдат предвидени при пораждане на задължението?”. По тези три въпроса е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 192/20.01.11г. по т.д.№ 1057/09г. на ІІ т.о. и решение № 167/11.11.11г. по т.д.№ 222/09г. на ІІ т.о.; 4.”Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, представени по делото, както и всички доводи и възражения на страните в т.ч. и събрани по делото свидетелски показания, в тяхната взаимовръзка с установените в производството действия и бездействия на ищеца и събраните по делото писмени доказателства?” – въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед противоречие на въззивното решение с ТР № 1/10г. на ОСГТК на ВКС и решение № 147/06.10.09г. по т.д.№ 85/09г. на ІІ т.о. и решение № 298/28.04.10.г. по гр.д.№ 3972/08г. на ІV г.о.; 5.”Счита ли се мълчаливо уговорено, че наетата вещ ще се предаде в състоянието, в което се намира – с повредите и недостатъците й, без задължение за наемодателя да ги отстранява – ако наемателят е знаел за тези недостатъци или лесно е могъл да ги узнае?” – сочи се противоречие с решение № 265/25.10.10г. по гр.д.№ 493/10г. на ОС Хасково; 6.”Представлява ли имуществена вреда за наемателя изпълнението от негова страна на задължението му да заплаща договорената наемна цена по валидно действащ договор за наем (дължимо платено), за периода преди прекратяването на договора, независимо от това дали е ползвал наетото помещение в съответствие с определеното в договора предназначение?”; 7.”Представлява ли произнасяне в нарушение на разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД (заобикаляне на закона) присъждането на обезщетение за претърпени от наемателя вреди на основание чл.230, ал.2 ЗЗД, представляващи платения от него наем за периода на действие на договора за наем?”; 8.”При хипотезата на чл.230, ал.2 ЗЗД, а именно: при разваляне на договор за наем и търсене на обезщетение за претърпени от наемателя вреди, намира ли приложение предвиденото в чл.88, ал.1 ЗЗД изключение на правилото за ретроактивно действие на разваляне на договорите с периодично изпълнение?”. Въпроси 6, 7 и 8 са поставени по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът [фирма] поставя въпросите: 1.”Дали съдът е задължен да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, представени по делото, както и всички доводи и възражения на страните в т.ч. и събрани по делото свидетелски показания, в тяхната взаимовръзка с възражението и доводите на ответниците по чл.230, ал.2 ЗЗД, респ. събрани по делото свидетелски показания в тяхната взаимовръзка с установените в производството действия и бездействия на ищеца?” – въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед противоречие на обжалваното решение с ТР № 1/10г. на ОСГТК на ВКС и решение № 147/06.10.09г. по т.д.№ 85/09г. на ІІ т.о. и решение № 298/28.04.10.г. по гр.д.№ 3972/08г. на ІV г.о. и решение № 331/19.05.10г. по гр.д.№ 257/09г. на ІV г.о.; 2.”При наемане на помещение с намерение за промяна на предназначението му като заведение за бързо хранене, дали наличието на действащо конкурентно заведение за бързо хранене, разположено в същата сграда, представлява недостатък на наетия имот по смисъла на чл.230, ал.3 ЗЗД с оглед необходимостта от снабдяване с документи за промяна на предназначението, изискващи съгласие от всички собственици в сградата?” – въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 3.”Дали действията по разполагане на вещи в наетия имот, заплащане на наемната цена в продължение на 17 месеца, предаване на ключовете на наемателя, липсата на възражение за предаване на имота в ненадлежно състояние, представляват конклудентни действия, респ. бездействия, установяващи предхождащо приемане на наемателя на наетия имот и дали те могат да се разглеждат като конклудентни действия, респ. бездействия, потвърждаващи съгласието на наемателя за промяна на условията, при които е сключен договорът?” – според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 97/03.07.13г. по т.д.№ 533/12г. на ІІ т.о.; 4.”Ако наемателят е знаел или е могъл лесно да узнае за недостатъци на наетата вещ, представляващи пречка за ползването й по предназначение и не е поискал своевременно отстраняването им, дали може да се счита за мълчаливо уговорено, че наетата вещ се предава в състояние, в което се намира – с недостатъците без задължение на наемодателя да ги отстранява?” – въпросът е поставен по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е посочено решение № 265/25.10.10г. по гр.д.№ 493/10г. на Окръжен съд Хасково и решение № 1369/26.07.11г. по гр.д.№ 1476/11г. на САС; 5.”Дали развалянето на наемния договор има обратно (ретроактивно) действие по смисъла на чл.88 ЗЗД или развалянето действа занапред?” – посочено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивния акт с решение № 749/15.12.10г. по гр.д.№ 840/09г. на ІV г.о. и 6.”Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по редовно направено насрещно възражение за прихващане, заявено, поддържано и доказано в хода на производството, в случай че уважи исковата претенция?” – касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса в касационната жалба на Р. Р. М. следва да се обобщят като въпрос за елементите на фактическия състав на отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение и разваляне на договора по чл.88 във връзка с чл.82 ЗЗД. Касаторът се позовава на законовото правило и на практика на ВКС, но въззивният съд при постановяване на обжалваното решение не се е отклонил от практиката на ВКС по тълкуване на правната норма. Изложените съображения от решаващия състав са основани на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, поради което така поставените въпроси са относими изцяло към правилността на решението и не обуславят общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос в жалбата на Р. Р. М. е аналогичен с първия въпрос по изложението на касатора [фирма] и това са въпроси за правомощията на въззивната инстанция при решаване на делото. Отговор на така поставените въпроси е даден в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В случая не е обосновано противоречие между въззивното решение и ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Петият въпрос в жалбата на Р. Р. М. е аналогичен с третия и четвъртия въпроси по изложението на касатора [фирма]. Застъпените тези и доводи относно предаването на наетата вещ и нейното състояние към момента на сключване на договора и съответно дали вещта има недостатъци и може ли да се ползва по предназначение са неотносими към спора по делото. В случая наемодателите са поели задължения за извършване на ремонтни работи в имота и промяна на предназначението му, поради което поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не са от значение за крайните изводи на въззивния съд. Така изложените съображения от състава на ВКС са относими и към поставения шести въпрос от касатора Р. Р. М. за това дали се дължи наемна цена, след като имотът не е ползван от наемателя по предназначение.
Седмият и осмият въпроси в жалбата на Р. Р. М. са аналогични с петия въпрос по изложението на касатора [фирма] относно отговорността за заплащане на обезщетение при разваляне на договор на наем. Въззивният съд се е позовал на специалното правило на чл.230, ал.2 ЗЗД, както и е приел, че не е доказано предаване на вещта, поради което поставените въпроси за тълкуване на разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД не са от значение за решаването на спора. На следващо място, касаторите не са обосновали и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Вторият и шестият въпроси в жалбата на [фирма] за значението на съществуването на конкурентно заведение в близост до наетия имот и за задължението на въззивния съд за произнасяне по насрещно възражение за прихващане са изцяло извън предмета на спора. Въззивното решение е постановено по жалба срещу решение на СГС, който се е произнесъл в производство при ново разглеждане на делото само в първоначално обезсилената част за обезщетение за претърпени загуби от заплатена наемна цена. В останалата част, включително по заявеното възражение за прихващане, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въззивното решение е допустимо, като постановено по предявения иск с посочената правна квалификация и след обсъждане на елементите на фактическия състав на отговорността за вреди от неизпълнението на договора.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника разноски за производството в размер на 13000 лв. по договор от 04.11.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1544/06.07.15г., постановено по т.д.№ 4942/14г. от Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Р. М., [населено място], [улица] [фирма], [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], ет.3 сумата от 13000 лв. (Тринадесет хиляди лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.