О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 01.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
Кристияна Г.
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2083 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Ш., [населено място] срещу решение № 83/12.04.2017г., постановено по т.д.№ 396/16г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 230/19.03.2015г. по т.д.№ 2194/13г. на Варненския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 17000 лв., представляваща съответната й част от двойния размер на платеното като задатък в общ размер от 25500 лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 29.04.2009г., ведно със законната лихва от завеждане на иска и сумата от 146,68 лв., представляваща лихва за периода от 15.10.13г. до 15.11.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на постановяване на решението от незаконен състав.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Третото лице помагач Б. В. Ш., [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.04.2009г. настоящият касатор заедно с още две други физически лица – Н. Ж., Л. К. (по отношение на които въззивното решение е влязло в сила) е подписал с ответника по жалбата предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот срещу цена от 130000 евро или 254258 лв. Съгласно предварителният договор сумата от 25500 лв., платима от купувача при подписването му, представлява капаро и остава на съхранение до нотариалното изповядване на сделката при Б. В. Ш.. За плащането е бил издаден разходен касов ордер, в който е отразено, че тази сума е получена от Ш. като представител на продавачите Н. Ж., Л. К. и К. Ш.. С предварителния договор е поето задължение да се изкупят притежаваните от В. С. Д. „65 кв.м. ид.ч.” от поземления имот, както и продавачите са декларирали отсъствие на вписани възбрани, ипотеки, права на ползване, наеми и други и на съдебни спорове по отношение на имота, а при неизпълнение на посочените задължения, продавачите възстановяват на купувача двойния размер на капарото или последният може да иска сключването на окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Страните са се уговорили купувачът да осигури средства за изкупуване на посочените 65 кв.м. от имота и срок за сключване на окончателния договор на 30.09.2009г. На 10.02.2011г. по партидата на К. Ш. е вписана възбрана върху 95/338 ид.ч. от имота. Купувачът е изявил воля за разваляне на договора с нотариална покана, получена от Ш. на 07.10.13г. предвид отсъствие на изкупуването на дела на съсобственика Д. и е направено искане за връщане на получената сума по договора в двоен размер.
Варненският апелативен съд е отхвърлил всички заявени възражения за недействителност на предварителния договор и е изложил съображения, че купувачът е изправна страна, поради което има право да развали договора и да претендира двойния размер на платения задатък. Продавачите не са изпълнили задължението да изкупят притежаваните от съсобственика Д. дялове от имота, като не са предприели активно поведение в тази насока. Сумата на задатъка е получена от лицето Ш., което по недвусмислени обстоятелства се е явило овластено да получи изпълнението съгласно чл.75, ал.2 ЗЗД и е действало като пълномощник на продавачите. Страните изрично са придали на капарото функциите на задатък, поради което претенцията на купувача е уважена, както и е присъдено обезщетение за забава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по няколко материалноправни и процесуални въпроса. Въпросът е доколко изправността на страните по предварителен договор и правото да се развали договорът по реда на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД са обвързани с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението. Така поставеният въпрос се основава на доводи, развити на база на практиката на ВКС относно правото на разваляне на договора в смисъл, че правото по чл.87, ал.1 ЗЗД възниквало при неизпълнение, съществено затрудняващо или препятстващо възможността на купувача да придобие имота, а по чл.87, ал.2 ЗЗД – ако срокът е съществен елемент на договора (решение № 22/03.04.13г. по т.д.№ 821/11г. на І т.о., решение № 153/28.12.12г. по т.д.№ 1022/11г. на І т.о. и решение № 231/13.02.13г. по т.д.№ 1268/11г. на ІІ т.о.). Според касатора вписаната възбрана върху имота би представлявала основание за разваляне на окончателния договор, ако към момента на сключването му не е била заличена. Касаторът е поставил въпрос с оглед на твърдението си, че купувачът не е изправна страна, тъй като не е поканил продавачите да сключат окончателен договор и не е съдействал за изкупуването на 65 км.м. ид.ч. на съсобственика – не е предоставил средствата за покупката. В тази част касаторът въвежда противоречие на въззивния акт с решение № 29/13.04.11г. по т.д.№ 396/10 на І т.о. и ППВС № 3/29.03.73г. по гр.д.№ 2/1973г.
Първият заявен въпрос не попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като в договора между страните е налице уговорка за задатък и кредиторът е упражнил правото си на отказ от договора по смисъла на чл.93 ЗЗД, поради което цитираната от касатора практика по чл.87 ЗЗД е неприложима към конкретния спор между страните. Вторият въпрос е относим изцяло към приетите за установени факти и обстоятелства по делото и до тълкуване на клаузите на договора. Изправността на страните се определя съобразно уговорките за поети по договора задължения, а развитите доводи от касатора са обсъдени от въззивния съд. Клаузите на договора в частта за поетото задължение на продавачите да изкупят притежаваните идеални части от имота от лице, което не е страна по предварителния договор, са ясни, като не са ангажирани доказателства за предприети действия по изпълнение на това задължение от длъжниците, за да се коментира евентуалната липса на съдействие от кредитора.
Според касатора въззивното решение е постановено от незаконен състав, тъй като в съдебното заседание на 14.03.2017г. като член на съдебния състав е присъствала съдия З. З., а в протокола от заседанието и в решението била записана като член на съдебния състав съдия М. Н..
Върховният касационен съд намира, че посочените твърдения не са подкрепени от данни, въз основа на които да може да се направи извод за вероятна нищожност на въззивното решение, за да са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Протоколът от откритото съдебно заседание е официален документ и опровергаването на отразените в него обстоятелства относно членовете на съдебния състав е изцяло в тежест на оспорващия. Съставът на ВКС извърши служебна справка на интернет – страницата на ВКС и констатира, че съдия З. З. е освободена като съдия поради пенсиониране с решение на ВСС по протокол № 48/24.09.2015г., считано от 01.10.2015г., т.е. преди провеждане на откритото съдебно заседание на 14.03.2017г.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.07.2017г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83/12.04.2017г., постановено по т.д.№ 396/16г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Б. Ш., [населено място], [улица], ет.2, ап.5 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.7, ап.82 сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.