5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 30.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Н.
К. Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2529 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], срещу решение № 1196/21.05.2019г., постановено по гр.д.№ 433/2019г. от Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 6696/29.10.2018г. по гр.д.№ 11419/2017г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на Д. А. К., [населено място], общо сумата от 60000 лв.; на Р. С. К., действащ лично и със съгласието на своята майка Д. А. К., [населено място] – сумата от 25000 лв. и на Д. С. К., действаща със съгласието на своята майка Д. А. К., [населено място] – сумата от 15000 лв., всички суми представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените им телесни увреждания, вследствие на настъпило на 26.03.2017г. ПТП, причинено от водач, застрахован за риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения от 16.08.2017г. до изплащането им.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците оспорват касационната жалба. Представляващият ответниците адвокат Л. Г. претендира заплащане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените на ищците – настоящи ответници по касационната жалба телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП на 26.03.2017г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Спорът пред Софийския апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди и наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението на Д. К. въззивният съд е съобразил получените телесни увреждания – сътресение на мозъка без коматозно състояние и фрактури на двата долни крайника, като лечението не е приключило; дългия период на принудително обездвижване, предимно постелен режим, ежедневни трудности в обслужването и необходимост от непрекъснато съдействие от близки лица, както и известни психически последици. За ищците Р. К. и Д. К. обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд, е счетено за справедливо с оглед на уврежданията: счупване на кост в лявото ходило и повърхностни травми в областта на корема, лечебен период от около 2 месеца, от които 30 дни с поставен гипс – за К., а за К. – крехката възраст от 4 години, както и силен стрес, довел до страх да се излиза навън и от коли, и кратковременно заекване след инцидента. Изложени са съображения, че обезщетението на Д. К. не следва да се намалява поради липса на доказателства, че същата е пътувала на предна седалка на автомобила без поставен предпазен колан и предвид експертното заключение, изслушано по делото, че и поставеният предпазен колан не би могъл да предотврати травматичните увреждания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал въпроса: „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия, като: размера на неговите доходи; финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее; социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания от ПТП?“. Касаторът въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като развива тезата, че отговорът на така поставения въпрос следва да е положителен. Според касатора справедливостта е морална категория, като неимуществените вреди се определят в съдебната практика въз основа на свидетелски показания на близки и познати на пострадалия, които отразяват субективни възприятия и са емоционално наситени, което не е обективен фактор за определяне на действителните вреди. Преценката за икономически принос на пострадалия за семейството и обществото, респ. загубения доход/принос за тях, е счетен от касатора за обективен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът намира, че е налице законодателен пропуск, тъй като разпоредбата на чл.52 ЗЗД е остаряла и обезщетенията могат да се ползват от лица, които не са трудово ангажирани, като източник на доходи, поради което следва да се създаде съдебна практика, съобразена с икономическите условия в страната.
Съставът на I търговско отделение на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.
В случая по поставения правен въпрос съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС по ППВС № 4/1968г. Прието е, че по силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето. В постановлението подробно са дадени насоки на съдилищата за определяне на имуществените вреди. В този смисъл по поставения правен въпрос съществува съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С формулирания въпрос касаторът цели обстоятелствата, относими към определяне на обезщетението за имуществени вреди, да се счетат за релевантни и за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на телесните увреждания. Задължителната и непротиворечива практика на съдилищата разграничава имуществените от неимуществените вреди с оглед засегнатите от увреждането блага на пострадалия и съответно при определяне на обезщетенията се отчитат различни факти и обстоятелства, относими към размера и вида на конкретните вреди.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение с оглед неотчитане от съда на всички релевантни и обективни критерии за справедливост и незачитане на безспорно установения факт на съпричиняване от страна на пострадалата Д. К., изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан, както и леките увреждания на останалите ищци.
Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС, според настоящия съдебен състав на ВКС, не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Твърденията на касатора за очевидна необоснованост са изцяло по правилността на въззивното решение и то относно определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, в която част съставът на ВКС не констатира да съществуват основания за допускане на касационно обжалване. Не отговаря на приетите по делото факти и изложените от въззивния съд мотиви твърдението на касатора за „безспорно установен факт на съпричиняване, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан“.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските: На основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът следва да заплати на адвокат Л. Г. възнаграждение, определено по Наредба № 1/2004г. в размер на 3442,50 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1196/21.05.2019г., постановено по гр.д.№ 433/2019г. от Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], [улица], да заплати на адвокат Л. Г. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3442,50 лв. (три хиляди четиристотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.