5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
Гр.София, 27.10.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Н.
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2766 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 6442/21.06.16г. на Сдружение „”, [населено място] за изменение и допълване на определение № 469/01.06.16г. по т.д.№ 2766/15г. по описа на ВКС, І т.о., като се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 21600 лв. по фактура № 3004/25.06.15г. Молителят поддържа, че в т.4 на отговора на касационната жалба е поискал присъждане на съдебните разноски за касационната инстанция, а списъкът на разноските е представен с писмено изявление вх.№ 10845/06.08.15г., подадено чрез САС.
Ответниците по молбата и касатори в производството – А. М. С., Р. Я. С., Л. Я. К., А. И. М., А. Я. М., Р. А. С., Й. А. С., А. И. М. и О. О. П д. адрес [населено място] оспорват същата. Възразяват, че за касационното производство не е представен списък по чл.80 ГПК, а приложеният списък е по ч.т.д.№ 2765/15г. и същият се отнася за разноските по частното касационно производство. Възразяват относно доказването на адвокатския хонорар за всяко от двете производства – по касационната жалба и по частната жалба, както и за прекомерност на възнаграждението.
Подадена е и молба вх.№ 6441/21.06.16г. от Сдружение „Н”, [населено място] с искане за произнасянето по частна жалба вх.№ 4038/25.03.15г. срещу решение от 27.02.15г. по гр.д.№ 2445/14г. Ответниците са изложили съображения и по това искане с отговор вх.№ 7727/01.08.16г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия І отделение констатира следното:
Молбата на Сдружение „Н”, [населено място] вх.№ 6442/21.06.16г. за изменение и допълване на определение № 469/01.06.16г. по т.д.№ 2766/15г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С определение № 469/01.06.16г. по т.д.№ 2766/15г. ВКС, І т.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 409/27.02.15г., постановено по гр.д.№ 2445/14г. от Софийския апелативен съд. Съставът на ВКС е приел, че право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, но не са представени списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива разноски да са направени, поради което не са присъдени.
Действително в т.4 на отговора на касационната жалба ответникът в касационното производство Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е поискал присъждане на разноските по делото, поради което ВКС е посочил в мотивите на определението, че същият има право на разноски. По касационното дело, образувано по касационна жалба на А. М. С., Р. Я. С., Л. Я. К., А. И. М., А. Я. М., Р. А. С., Й. А. С., А. И. М. и О. О. П срещу решение № 409/27.02.15г., постановено по гр.д.№ 2445/14г. от Софийския апелативен съд, не е представен списък по чл.80 ГПК.
В кориците на ч.т.д.№ 2765/15г. се съдържа списък вх.№ 10845/06.08.15г., депозиран пред САС по гр.д.№ 2445/14г. В този списък като разноски са посочени: държавна такса в размер на 15 лв. по частна касационна жалба по платежно нареждане от 26.03.15г., държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба срещу решението на САС от 22.05.15г. по платежно нареждане от 11.06.15г. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 21600 лв. съгласно фактура № 3004/25.06.15г. и извлечение от сметката на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници” от 02.07.15г.
С оглед на описаните разходи – държавни такси по частни жалби, претендирани като разноски в списъка от 06.08.15г., съставът на ВКС е възприел същия като списък на разноските по образуваното частно производство по обжалване на решение № 1056/22.05.15г. по гр.д.№ 2445/14г. на САС в частта за разноските. В посочения списък е посочено адвокатско възнаграждение „за процесуално представителство пред касационната инстанция”. Доколкото пред ВКС на били образувани две производства – т.д.№ 2766/15г. по касационна жалба срещу въззивното решение от 27.02.15г. и ч.т.д.№ 2765/15г. по частна жалба срещу определение на САС, постановено по реда на чл.248 ГПК, то направените разходи за адвокатско възнаграждение биха могли да се отнесат както към частното, така и към касационното производство. Предвид неяснотата относно претенцията за разноски (списъкът е подаден по номера на делото във въззивната инстанция), съставът на ВКС приема, че е сезиран с молба по чл.248 ГПК, която е допустима с оглед на депозирания списък по чл.80 ГПК.
Претендираните разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 21600 лв. съгласно фактура № 3004/25.06.15г. и извлечение от сметката на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници” от 02.07.15г. Видно от фактурата същата е издадена от адвокатското дружество с основание „процесуално представителство пред касационната инстанция по гр.д.№ 2445/14г. на САС, 8 състав”. Фактурата не е подписана от представител на Сдружение „Н.”.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК като разноски може да се присъди заплатеното възнаграждение за адвокат и съобразно с разясненията в т.1 на ТР № 6/12г. от 06.11.13г. за основателността на искането за присъждане на този вид разноски следва да е доказано договаряне на възнаграждение с адвоката, както и заплащането му от страната. В случая представената фактура не установява постигнато съгласие между довереник и доверител за заплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Фактурата не е подписана от Сдружение „Н.” и по делото не е представен друг договор. Допълнителното споразумение от 19.05.10г. към договор за правно обслужване (последният не е представен), намиращо се на лист 302 по гр.д.№ 3423/10г. на СГС, доказва уговорено възнаграждение за процесуално представителство по делото с „всички процесуални права без ограничение пред всички съдебни инстанции”. Конкретният размер на възнаграждението по издадена фактура № 419/15.12.09г. е за представителството по първоинстанционното дело. Уговорка в посочения смисъл не се съдържа в споразумението или в друг документ, която да е относима към постигнато съгласие за размера на възнаграждението за касационната инстанция.
По тези съображения разноски в размер на уговорено и платено възнаграждение за касационното производство не следва да се присъждат и молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.
По отношение на подадената молба вх.№ 6441/21.06.16г. от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] с искане за произнасянето по частна жалба вх.№ 4038/25.03.15г. срещу решение от 27.02.15г. по гр.д.№ 2445/14г.
Посочената частна жалба неправилно е приложена към ч.т.д.№ 2765/15г. Съгласно т.2 от Правилата за разпределение, образуване и подреждане на делата в Гражданска и Търговска колегия на ВКС при подадени две или повече касационни или частни жалби срещу един съдебен акт на въззивния съд се образува едно касационно, респ. частно дело, като по същия начин се процедира и в случай, че заедно с касационната жалба срещу първоначалното решение е подадена и жалба срещу решение на въззивния съд за неговото допълване, поправка на очевидна фактическа грешка или тълкуване.
В случая подадената частна жалба вх.№ 4038/25.03.15г. е срещу решение № 409/27.02.15г. по гр.д.№ 2445/14г. на САС, срещу което е и подадената касационна жалба по образуваното т.д.№ 2766/15г. на ВКС. Предвид на тези обстоятелства подадената частна жалба вх.№ 4038/25.03.15г. следва да се разгледа по т.д.№ 2766/15г.
Частната жалба е недопустима.
Частната жалба е подадена срещу решението от 27.02.15г. на САС в частта, с която е отменено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от 20.02.14г. на СГС.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на СГС и е отхвърлил изцяло предявените искове срещу Сдружение „Н.”, като се е произнесъл по разноските за първоинстанционното и за въззивното производство. Постановеният диспозитив в решението на Софийския апелативен съд за отмяна на определението по чл.248 ГПК от 20.02.14г. на СГС не разрешава по същество въпроса за отговорността за разноските.
С определението по чл.248 ГПК Софийският градски съд е постановил изменение на първоинстанционното решение (предмет на въззивната жалба) в частта за разноските, като в рамките на присъдените в полза на ответника по исковете разноски от 10232,73 лв. е разпределил разноските, дължими от всеки един от ищците. След отмяната на първоинстанционното решение въззивният съд е присъдил разноски в полза на ответника, дължими от всеки един от ищците. Вследствие на отмяната на първоинстанционното решение следва да се счита за отменено и определението за неговото изменение в частта за разноските. На следващо място, решението на САС от 27.02.15г. съдържа произнасяне по разноските, дължими на ответника от всеки един от ищците, каквото е и съдържанието на определението на СГС по чл.248 ГПК.
В този смисъл, решението на въззивния съд в частта за отмяната на първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 6442/21.06.16г. на Сдружение „”, [населено място] за изменение и допълване на определение № 469/01.06.16г. по т.д.№ 2766/15г. по описа на ВКС, І т.о. в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 4038/25.03.15г. на Сдружение „Н”, [населено място] срещу решение от 27.02.15г. по гр.д.№ 2445/14г. на САС в частта, с която е отменено постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от 20.02.14г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.