О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. София,30.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №3223 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Д. Т. срещу решение №47 от 05.06.2018г. по т.д. №96/2018г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение №3/13.02.2018г. по т.д. №103/2016г. на Окръжен съд- Сливен и са осъдени въззивниците да платят на ответниците разноските по делото в размер на 900 лева. С първоинстанционното решение е признато за установено между „Керамична къща Стралджа“ ООД, [населено място], В. О. Щ., Й. Д. Т. и „Ди Си Партнърс Лимитид“, Г., че договор за особен залог на дял от търговско дружество към договор за заем от 16.12.2016г., сключен на 16.12.2016г. в [населено място] между заложния кредитор „Ди Си Партнърс Лимитид“ и залогодателя Й. Д. Т., с нотариална заверка на подписите на страните, рег.№4156/16.12.2016г. на нотариус С. И. с рег.№ 699 и район на действие РС-Бургас, по силата на който, залогодателят учредява залог върху дружествените си дялове в „Керамична къща Стралджа“ ООД, ЕИК-838189431, представляващи общо 85 дяла от по 400 лева всеки, на обща стойност 34 000 лева, е нищожен като привиден, на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като са осъдени ответниците да платят на ищците сумата 4067.92 лева разноски по делото.
В касационна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че не почиват на доказателствата по делото изводите на въззивния съд, че няма реално изпълнение по договора за заем, че този договор е привиден и че целта на договарящите по договора за заем и по договора за особен залог на дружествени дялове е да се създаде у трети лица невярна представа за действителните им отношения. Излага доводи, че независимо от съществуващата житейска връзка между двата договора, договорът за особен залог е самостоятелен, поради което валидността на договора за заем е без правно значение. Намира за недопустимо произнасянето в мотивите на обжалвания акт по въпроса за действителността на договора за заем, тъй по делото не е предявен иск за установяване нищожността на този договор.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Акцесорен или самостоятелен е договорът за залог, когато обезпечава договор за заем, който е сключен в писмена форма, но няма реално предаване на суми?; 2. Може ли съдът да се произнася по действителността на един договор в преюдициален характер, при липса на искова атака на този договор, когато се атакуват последващи този договор отношения и сделки, които имат самостоятелно значение? и 3. Допустим ли е процес за действителността на договор, когато договорът, имащ преюдициално значение за атакувания договор, не е подложен на такава оценка по исков ред?
Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди, че решението е очевидно неправилно.
„Ди Си Партнърс Лимитид“, Г., задължителен и необходим другар на касатора Й. Д. Т., не взема становище.
Ответниците „Керамична къща Стралджа“ ООД, [населено място], В. О. Щ. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявяват, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Считат, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че ищците имат правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на договора за особен залог, сключен между двамата ответници за обезпечаване вземанията на втория ответник в качеството му на заемодател по договор за заем от 16.12.2016г. за сумата 10 000 000 евро, тъй като предмет на залога са дружествените дялове на заемателя Й. Т. в ищцовото дружество „Керамична къща Стралджа“ ООД. Излага доводи, че с оглед основната функция на договора за особен залог да обезпечава вземане на заложния кредитор и предвид оспорването от ищците на възникването на обезпеченото вземане поради привидност на договора за заем, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за нищожността на този договор. Решаващият съдебен състав приема, че между ответниците няма валидна облигационна връзка, произтичаща от договор за заем, тъй като не само не е представен описания договор от 16.12.2016г., но липсват и доказателства за реално предаване на пари, поради което и акцесорният договор за особен залог е привиден- страните не желаят той да породи правно действие. За да отхвърли възражението на ответника, че с договора за залог се обезпечава обещание за даване на заем, въззивният съд излага аргументи, че видно от чл.1 на договора за особен залог страните са съгласили, че се обезпечава вземане на заложния кредитор /главница, лихви, неустойки, разноски и др./ по договор за заем от 16.12.2016г. в размер на 10 000 000 евро, т.е. вече възникнало вземане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос относно вида на договора за залог- дали е акцесорен или самостоятелен в хипотезата, когато обезпечава договор за заем, който е сключен в писмена форма, но липсва реално предаване на заетата сума, не е решен от съда и не е обусловил крайните му изводи. Въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата и след изрична констатация, че по делото не е представен сключен между ответниците договор за заем, нито е доказано реално предаване на суми, приема, че не се установява валидно заемно правоотношение. Съдът не е излагал доводи, че между ответниците има писмен договор, за да обсъжда вида на договора за особен залог в контекста на поставения от касатора въпрос. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите два въпроса- относно възможността за въвеждане в предмета на спора на преюдициален въпрос за нищожността на един договор, са свързани с оплакванията в касационната жалба, че е недопустимо произнасянето в мотивите на въззивното решение по въпроса за действителността на договора за заем, тъй като по делото не е предявен иск за установяване нищожността на този договор, поради което са обуславящи за преценката на съда и са от значение за изхода на спора.
Не е налице обаче въведеният от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай касаторът не излага никакви аргументи и не обосновава релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Следва да се посочи, че в теорията и съдебната практика непротиворечиво се приема, че прогласяване на нищожност на сделка може да стане както чрез предявяване на иск /в самостоятелен исков процес, когато валидността на правоотношението е въведена от страните като предмет на спора или по пътя на ицидентния установителен иск -чл. 212 ГПК/, така и чрез възражение в рамките на исков процес, с което се отричат последиците на сделка, пораждаща преюдициално за спора правоотношение /такова, по което съдът е длъжен да вземе становище в мотивите си като обуславящо спорното право/- в този смисъл решение №11 от 20.07.2012г., гр.д.№447/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №134 от 03.08.2017г. по т.д.№558/2016г. на ВКС, І т.о. В първия случай съдът се произнася по въпроса за валидността на сделката в диспозитива на решението и се формира СПН, а във втория случай- само в мотивите. Нищожност на сделка може да бъде установена и служебно от съда в рамките на разглеждан спор. Съгласно принципа на диспозитивното начало съдът дължи произнасяне в рамките на предмета на спора и обема на търсената защита, заявена от страните, но в определени случаи, когато са нарушени императивни норми в публичен интерес, е длъжен служебно да прогласи нищожността /в този смисъл т.3 от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 05.06.2018г. по т.д. №96/2018г. на Апелативен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.