О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София,09.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№453 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. К. М., чрез адв.В.З. срещу решение №306 от 12.11.2018г. по в.т.д.№276/2018г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е отменено решение №94 от 19.12.2017г. по т.д.№151/2016г. на ОС-Хасково и е осъдена Н. К. М. да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД следните суми: сумата от 25 236 лева, представляваща съответстващата на наследствения й дял от наследството на покойния й наследодател М. Х. М. 1/3 част от цялото изплатено по щета №471012121206564 застрахователно обезщетение, за причинените имуществени вреди на МПС, марка „Волво“, турска регистрация №33- EN 607 с ремарке №33 HZ 853, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2012г., около 05.30 часа в района на [населено място] по посока [населено място], при километър 101 на магистрала „Марица“, по вина на М. Х. М.; сумата от 1731.47 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 25 236 лева през периода от 29.03.2016 г. до 30.11.2016 г.; сумата от 1000 лева, представляваща съответстващата на наследствената й част от наследството на покойния й наследодател М. Х. М. 1/3 част от цялото изплатено по щета №471012121206564/4 застрахователно обезщетение, за причинените неимуществени вреди на водача на товарен автомобил марка „МАН“ , регистриран в Австрия, №W 59 BDZ, с прикачено полуремарке „Труилет“, австрийски рег.№ W 59 BGY- А. И. А., настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2012г., около 05.30 часа в района на [населено място] по посока [населено място], при километър 101 на магистрала „Марица“, по вина на М. Х. М.; както и сумата 68.61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение от 1 000 лева през периода от 29.03.2016г. до 30.11.2016г., сумата 3 621.45 лева представляваща направени деловодни разноски за производството по т.д. № 151 от 2016г. на Хасковския окръжен съд, както и сумата 1 935.35 лева – деловодни разноски по настоящото в.т.д. №276 по описа за 2018г. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение ПАС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на акта поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд без обосновани оплаквания във въззивната жалба и в нарушение на чл.266 ГПК допуска и приема доказателства относно факта на приемане на наследството от починалия й съпруг М. М.. Излага доводи, че с оглед допуснатото процесуално нарушение следва да се приеме, че този факт е останал недоказан по делото, поради което решението на въззивния съд следва да се отмени и да се отхвърлят предявените срещу нея искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1.Допустимо ли е въззивният съд да приеме доказателства, които не са нови по смисъла на чл.266 ГПК и които ищецът е следвало да представи в първоинстанционния съд с оглед дадената възможност с доклада на съда всяка от страните да установи фактите, на които основава своите искания и възражения?
2. Допустимо ли е ищецът, допуснал пропуск поради собствената си небрежност, да черпи права от това?“.
Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/13г. на ОСГТК относно даденото задължително разяснение по приложението на чл.266 ГПК. Заявява, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да отмени първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.274, ал.1 т.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД и да осъди ответницата, в качеството й на наследник по закон на виновния за ПТП водач, да плати на ищеца- застраховател по застраховка ГО по предявените регресни претенции съответна на наследствените й права част от изплатеното на увредените лица застрахователно обезщетение и лихва за забава, въззивният съд приема, че по безспорен начин са установени правно-релевантните факти за възникване на регресните права на платилия застраховател, вкл. обстоятелството, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на наследодателя на ответницата, който е управлявал автомобила с превишена скорост и след употреба на алкохол. Решаващият съдебен състав констатира, че единственият спорен факт във въззивното производство е приемането на наследството от страна на ответницата, като намира за основателно оплакването на застрахователя- въззивник за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение- формално разпределение на доказателствената тежест и липса на указания към ищеца, че в негова тежест е доказването на факта на приемане на наследството от страна на ответницата. С оглед установеното нарушение на чл.146 ГПК въззивният съд разпределя тежестта на доказване и на основание чл.266, ал.3 ГПК приема нови доказателства, след анализ на които приема за доказано, че Н. М. – съпруга и наследник по закон на починалия водач на МПС, виновен за процесното ПТП, не е направила изричен отказ от наследство, а го е приела с конклудентни действия- разпоредителни сделки с имущество от наследствената маса. Предвид изложеното съдебният състав излага доводи, че е налице условието на чл.60, ал.1 ЗН за ангажиране на отговорността на ответницата спрямо тежащите върху наследството на починалия й съпруг задължения, вкл. процесните регресни задължения, както и лихви за забава.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора два процесуалноправни въпроса са значими за изхода на спора, тъй като са обуслови изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, но при наличие на порок е задължена да го отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Извършването на доклад по делото е императивно изискване на закона и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269, изр. 2 ГПК/, но когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, ако съдът прецени тези оплаквания за основателни, той не извършва нов доклад по смисъла на чл.146, ал.1 ГПК, но е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Константна е съдебната практика, че формалното разпределение на тежестта на доказване, т.е. без да са дадени указания коя от страните кои конкретни релевантни факти носи тежестта да докаже, респ. за кои от тези факти не са ангажирани доказателства, по естеството си е липса на доклад.
В случая възизвният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, вкл. оплакването във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при докладването на делото от страна на първоинстанционния съд; преценил е, че разпределението на тежестта на доказване е формално, тъй като не са дадени указания коя от страните кои конкретни правно-релевантни факти следва да докаже, респ. за кои факти не са ангажирани доказателства; извършил е дължимите процесуални действия, като е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже спорния факт на приемане на наследството на починалия й съпруг от страна на ответницата и е приел по реда на чл.266, ал.3 ГПК представените за установяване на този факт доказателства. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, а при наведено от въззивника оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл.146 ГПК- да отстрани допуснатите процесуални нарушения при докладване на делото, вкл. и да събере доказателства за фактите, по отношение на които не е била надлежно разпределена от първоинстанционния съд тежестта на доказване, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Въззивният съд е постановил решението в пълно съответствие с разрешенията на поставените от касатора въпроси, дадени в цитираното тълкувателно решение, поради което не е налице основание за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответната страна сумата 2 398.31 лева разноски по делото /1 370 лева платено адвокатско възнаграждение и 1 028.31 лева- възнаграждение за особен представител/.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №306 от 12.11.2018г. по в.т.д.№276/2018г. на Апелативен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата 2 398.31 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.