О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 29.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№2203 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Универсал-Ю“ ЕООД, гр. Видин, чрез адв.Л.И. срещу определение №1966/25.06.2018г. по т.д.№6623/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено постановеното по делото решение №606 от 14.03.2018г. в частта за разноските, като е осъден „Универсал-Ю“ ЕООД да заплати на „Уникредит Лизинг“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 930.00 лева разноски за въззивното производство.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и моли да бъде отменено. Твърди, че на „Уникредит Лизинг“ ЕАД не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не е претендирал разноски, не е представил списък с разноски и сумата не е реално платена.
Ответникът „Уникредит Лизинг“ ЕАД оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение №606 от 14.03.2018г. по т.д.№6623/2017г. САС, ТО, 6 състав потвърждава решение №35 от 26.10.2017г. по т.д.№10/2016г. на ОС-Видин в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, гр. София срещу „Универсал-Ю“ ЕООД, гр. Видин за сумата 18 648.33 евро на основание запис на заповед №84418, издаден на 06.10.2008г. С определение №138/25.03.2019г. по т.д.№2204/2018г. ВКС, ТК, І т.о. не допуска касационно обжалване на решението в тази му част.
С молба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските чрез присъждане направените във въззивното производство разноски. С отговора на въззивната жалба „Уникредит Лизинг“ ЕАД заявява претенция за присъждане на направените във въззивното производство разноски, като прилага пълномощно за упълномощаване на АД „С. и партньори“ за процесуално представителство по делото, списък по чл.80 ГПК и фактура №[ЕГН]/06.12.2017г. за сумата 1 988.17 лева- възнаграждение за процесуално представителство при въззивно обжалване. С молба от 01.02.2018г. е представено и платежно нареждане от 29.01.2018г. за преведената по сметка на адвокатско дружество „С. и пъртньори“ сума по процесната фактура.
С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и основателна, като присъжда на молителя /ищец по делото/ с оглед изхода на спора сумата 1 930.00 лева адв.възнаграждение.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Въззиваемата страна „Уникредит Лизинг“ ЕАД с отговора на въззивната жалба е направила искане за присъждане на разноски, като е представила списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид надлежното упълномощаване на АД „С. и партньори“ за процесуално представителство по делото, издаването на фактура от страна на адвокатското дружество за извършената услуга и платеното адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемата страна, съдът приема, че се установява сключването на договор за правна помощ и реалното плащане на договореното възнаграждение. С оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „Уникредит Лизинг“ ЕАД иск за сумата 18 648.33 евро, въззиваемата страна /ищец/ на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на съответна част от направените разноски за въззивното производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в частната жалба, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, с което е уважено искането на въззиваемата страна „Уникредит Лизинг“ ЕАД за присъждане на разноски във въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, за правилно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1966/25.06.2018г. по т.д.№6623/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.